DeFakto.bg DeFakto.bg
Не отговаря на решението на ЕСПЧ, препоръките на Венецианската комисия и решението на КС
Единодушно, с 19 „за“, Пленумът на ВСС изрази отрицателно становище за проекта на управляващите за специалния прокурор, който ще разследва главния.
Основните мотиви са, че приетите на първо четене предложения, дори и след инициираните модификации за второ четене, нито изпълнява решението „Колеви срещу България“, нито е в синхрон с тълкувателното решение на Конституционния съд от миналата година. Като не изпълнява и препоръките, дадени от Венецианската комисия.
Иван Гешев обяви, че това е „поредният експеримент със съдебната власт, без юридически мотиви, само с политически“. Други коментари нямаше.
Становището бепредложена от председателя на правната комисия на ВСС Цветинка Пашкунова.
В него се казва:
- Законопроектът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс не изпълнява стриктно и в цялост решението на Съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“.
На 5 ноември 2009 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постановява осъдително решение по делото „Колеви срещу България“. В него са констатирани проблеми в две основни направления:
– Институционални – доминиращото положение на главния прокурор над всички редови прокурори, което го поставя в ситуация, в която срещу него не може да бъде извършено пълноценно разследване при съмнение за извършено престъпление.
Според ЕСПЧ под ефективно разследване следва да се разбира такова, което да протече с необходимата бързина, ефективност и независимост и при достатъчен обществен надзор.
– Законови – с оглед липсата на законово установена и работеща процедура, по която да бъде извършено евентуално разследване срещу главния прокурор. В тази връзка е следвало да бъдат предприети действия за уреждането на такава, като системата, избрана от държавата-членка трябва да гарантира, по закон и на практика, независимост и обективност
Съобразно изискванията на Съда в Страсбург, за да може разследването срещу главния прокурор да кореспондира с практиката на Съда, лицата, които го провеждат и наблюдават, трябва да се ползват от институционална, йерархична и практическа (включително лична) независимост от главния прокурор.
Законопроектът, макар да предвижда създаването на нова фигура на „прокурор по разследването срещу главния прокурор“ не дава отговор на поредица от въпроси, свързани с неговия статут или съдържа противоречива регламентация за правното му положение, недоумението, с какво ще бъде ангажиран той в рамките на предоставения му мандат, при липса на данни за извършени от главния прокурор престъпления; процедурата по избор е сходна с тази за избор на
председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, а дисциплинарната отговорност и основанията за предсрочното му освобождаване с тези на член на ВСС).
Неясен е и механизмът на извършване на разследването.
- Според мнението на Венецианската комисия, съществува възможност недостатъците на механизма за разследване на главния прокурор да бъдат преодолени ако делата, свързани с главния прокурор, се оттеглят от юрисдикцията на обикновените следователи и прокурори, подчинени на главния прокурор, и ако са поверени на орган или длъжностно лице, което не получава указания от главния прокурор, което не дължи назначаването си на главния прокурор и чиято по-нататъшна кариера не зависи дори в дългосрочен план от главния прокурор (като магистрати в края на кариерата или дори пенсионираните прокурори или съдии). Това обаче не се постига с настоящия законопроект, доколкото фигурата на „прокурор по разследването срещу главния прокурор“ е част от Прокуратурата на Република България и като такава не може да се ползва с търсената институционална, йерархична и практическа независимост от главния прокурор.
Не могат да бъдат споделени мотивите на законодателя за неприложимост на възможностите за създаване на ad hoc специален прокурор или резервен списък с ad hoc прокурори. Както е отбелязано в становището на Венецианската комисия, встъпването на такава фигура е
целесъобразно доколкото тя ще поеме прокурорски функции в случаите, в които главният прокурор може да бъде замесен в действия, обосноваващи
иницииране на разследване. Допълва се, че списък на ad hoc прокурори може да бъде одобрен от ВСС от пенсионирани (или в края на кариерата
си) прокурори, следователи и съдии и след това да бъде съставен чрез жребий, когато дойде време и ВСС получи информация относно случая с участието на главния прокурор. - Предложенията не отговарят и на решение № 11 от 23 юли 2020 г. на Конституционния съд на Република България. Според неговия контекст предложените законодателни изменения, с които се създава фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор, не са необходими. При действащото законодателство разследване срещу главния прокурор може да бъде проведено от всеки прокурор при стриктно спазване разпоредбите на ЗСВ и НПК, като допълнителни гаранции за независимост на водещите разследването могат да бъдат създадени с промени в НПК и устройствения закон, предвиждащи засилване на съдебния контрол в досъдебната фаза на процеса.
