Последни новини
Home / Актуално / В ново решение на ВКС: Държавата осъдена да плати над 600 хиляди лева заради противоконституционен закон

В ново решение на ВКС: Държавата осъдена да плати над 600 хиляди лева заради противоконституционен закон

Defakto.bg

В поредно решение Върховният касационен съд осъди държавата за противоконституционен закон.

Тя трябва да плати на собственика на фотоволтаична централа “ЕМР Каолиново” ЕАД 607 876,84 лева – сбора от неоснователно удържани такси плюс разноски по делото. Отделно дължи и законните лихви от 11 юли 2018 г.

Решението на върховните съдии Веска Райчева, Зоя Атанасова и Геника Михайлова – докладчик е от вчера и е окончателно.

Става дума за нормите в Закона за възобновяемите енергийни източници (ЗВЕИ), действали от 1 януари до 9 август 2014 г. (включително) и въвели 20 % такса върху приходите от продажбата на слънчева и вятърна енергия. Таксите са обявени за противоконституционни от КС на 31 юли 2014 г., решението е влязло в сила на 10 август същата година. Но и до днес Народното събрание не е уредило последиците от противоконституционния закон.

Потърпевшите заведоха ред искове в съдилищата, а в няколко решения ВКС окончателно уважи претенциите или част от тях. Като водещите мотиви на върховните съдии са за действието на противоконституционните закони, както и за задълженията на парламента. Така през май миналата година по иск на “Лайт инвест” състав на ВКС (председател и докладчик Борислав Белазелков) осъди държавата за противоконституционния закон и бездействието на парламента по него. В решение от 6 януари т.г. на друг състав на ВКС (докладчик Драгомир Драгнев) по иск на “Извор Г” ЕООД върховните съдии бяха категорични: държавата дължи обезщетение за действието на противоконституционна норма, преди обявяването й за такава от КС.

В новото решение върховните съдии заявяват, че обявеният за противоконституционен закон в никой случай не се прилага от съда.

Когато спорът е основан на закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, съдът по иска е длъжен да приеме, че законът е негоден (невалиден) регулатор на обществените отношения и в никой момент не се прилага, респ. не е следвало да бъде приложен. Това важи за неприключените правоотношения, но и за приключените правоотношения, когато Народното събрание не е изпълнило задължението си да ги преуреди в съответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 4 ЗКС). Това важи за всяко съдебно производство, независимо дали е образувано преди или след влизане в сила на решението на Конституционния съд, а противоконституционният закон не се прилага не само за правоотношението, пряк предмет на съдебна защита, но и за всяко преюдициално правоотношение, факт или въпрос от значение за делото“, пише в решението.

Аргументите, както и в предни произнасяния, се черпят и от постановеното от Конституционния съд в Решение №3 от 28 април 2020 година по Дело №5 от 2019 година. В което изрично бе обявено, че зaĸoнoдaтeлят e длъжeн дa ypeди пocлeдицитe oт пpилaгaнeтo нa oбявeния зa пpoтивoĸoнcтитyциoнeн зaĸoн, a, дoĸaтo нe гo нaпpaви cъдилищaтa peшaвaт cпopa, ĸaтo пpилaгaт пpяĸo Koнcтитyциятa и пpинципитe нa пpaвoтo. Както и че правилото за действията на решенията на КС занапред не е абсолютно, в ред казуси те имат и обратна сила.

Ответник по исковете за незаконна дейност на Народното събрание ще е все държавата, представлявана от финансовия министър, казват още върховните съдии.

Извън това, в новото решение на ВКС, за разлика от други, се приема, че противоконституционната такса подлежи на връщане, но не е вреда. Делото, като предишните, е по ЗЗД.

Делото на “ЕМР Каолиново” ЕАД и въпросите

Искът на собственика на фотоволтаичната централа е срещу Народното събрание и срещу държавата и е заведен през 2016 г. Той е последователно отхвърлен първо от Софийския градски съд (през 2018 г.), после и от Софийския апелативен (през 2019 г.). С основния аргумент, че решенията на КС за противоконституционност действат занапред.

В същото време съдия Невена Чеуз от СГС бе отхвърлила възраженията на Народното събрание, че не може да отговаря за действия на преден състав на парламента. “Народното събрание на РБ с оглед конституционната уредба на страната е нейният законодателен орган. Основен принцип, залегнал в чл. 7 от Конституцията е, че държавата  отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица като тази отговорност е опосредена от действието на именно тези нейни органи, причинили вредите от свои актове или действия. Отговорността се носи от съответния орган като субект на правото, без значение персоналния му състав или легислатура”, се казва в решението на СГС.

Казусът е допуснат до касационно обжалване по следните правни въпроси:

1. Поражда ли действие противоконституционният закон от влизането си в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен?

2. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание при приемане на противоконституционен закон, когато Народното събрание бездейства в изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)? и

3. Кой орган надлежно представлява държавата по този иск?

Отговорите на ВКС

След подробен преглед на решението на Конституционния съд от м.г. и мотивите към него, върховните съдии правят и  допълнителни изводи.

А именно:
– Чл. 150, ал. 2 КРБ (когато установят несъответствие между закона и Конституцията, ВКС и ВАС спират производството и сезират КС – б.р.) се отнася както за правоотношението, пряк предмет на съдебна защита, така и за всяко преюдициално правоотношение, факт и въпрос от значение за достигналото до ВКС или ВАС дело. Следователно неприложимостта на закона, обявен за противоконституционен с решение на КС, също се отнася както за правоотношението, пряк предмет на съдебна защита, но и за всяко преюдициално правоотношение, факт и въпрос от значение за делото.
– Целта по чл. 150, ал. 2 КРБ – съответствие на съдебното решение с решението на КС – не отпада, само защото конкретното дело е образувано, след влизане в сила на решението на КС за обявяване протовоконституционността на закона. Съдилищата са длъжни да проведат върховенството на Конституцията в правораздавателната си дейност (чл. 119 КРБ), независимо дали конкретното производство е преди или след влизане в сила на решението на КС. Следователно действието на решението на КС е обратно и за правоотношенията, предмет на съдебните производства, образувани след влизането му в сила.

Отговорите на правните въпроси:

  • Когато спорът е основан на закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, съдът по иска е длъжен да приеме, че законът е негоден (невалиден) регулатор на обществените отношения и в никой момент не се прилага, респ. не е следвало да бъде приложен. Това важи за неприключените правоотношения, но и за приключените правоотношения, когато Народното събрание не е изпълнило задължението си да ги преуреди в съответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 4 ЗКС). Това важи за всяко съдебно производство, независимо дали е образувано преди или след влизане в сила на решението на Конституционния съд, а противоконституционният закон не се прилага не само за правоотношението, пряк предмет на съдебна защита, но и за всяко преюдициално правоотношение, факт или въпрос от значение за делото.
  • Когато частно-правен субект претендира от държавата събраната (удържана) от него такса, която е била внесена в държавния бюджет по закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, правната квалификация на иска е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради обратното действие на решението на Конституционния съд, съдът по иска за неоснователно обогатяване е длъжен да приеме, че в никой момент държавата е нямала основание за събирането на таксата. Вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на таксата изключва възникването на вземането по чл. 59 ЗЗД относно таксата (чл. 59, ал. 2 ЗЗД).
    Вземането относно таксата, събрана (удържана) от частно-правния субект и постъпила в държавния бюджет по закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, не може да се реализира с деликтен иск срещу държавата. Вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по деликтния иск по чл. 7 КРБ са различни по основание (правопораждащи юридически факти), правна характеристика, съдържание и законни последици (напр. за дължимите законни лихви). Вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква престация, няма обезщетителен характер, а се основава на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг. Вземането по чл. 7 КРБ изисква причинно-следствена връзка между приложения закон, обявен за противоконституционен с решение на КС и понесена вреда от частно-правния субект, а се основава на забраната за непозволено увреждане. Таксата, внесена без основание в държавния бюджет, не е вреда. Тя не е сурогат, заместител на благо, а е имуществото, излязло от патримониума на частно-правния субект. Това имущество подлежи на връщане като пряк резултат от обратното действие на решението на КС за обявяване на противоконституционността на закона, а не се обезщетява от държавата.
  • Държавата, представлявана от министъра на финансите, е надлежен ответник по иска по за връщане на полученото от нея по закона, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, както и по всеки деликтен иск за обезщетение на вреди от незаконната дейност на законодателния орган.
  • Няма закон, който да предвижда по тези искове представителство или процесуална субституция на Народното събрание.

И още:  При връщане на платеното при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавата от поканата да изпълни (ТР № 5/ 21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/ 2017 г. ОСГТК на ВКС). По делото липсват твърдения, респ. преди завеждането на делото ищецът да е канил държавата да върне платените такси по противоконституционния закон.
Държавата дължи законните лихви върху главницата по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от 11.07.2018 г. – датата, на която на министъра на финансите, като представител на държавата е връчен преписът от исковата молба.

Така ВКС осъжда държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „ЕМР Каолиново“ ЕАД на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 549 416.57 лв. – неоснователно събрани (удържани) от ищеца и внесени в държавния бюджет такси по чл. 35а – чл. 35в ЗВЕИ, обявени за противоконституционни с решение № 13/ 31.07.2014 г. по конст.д. № 1/ 2014 г. на Конституционния съд на Република България, ведно със законната лихва от 11.07.2018 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК държавата трябва да заплати на ищеца и 58 460.27 лв. – разноски по делото пред трите инстанции, като поради сложността на казуса възражението за прекомерност е отхвърлено като неоснователно.

От своя страна “ЕМР Каолиново” ЕАД трябва да плати по 900 лева за юрисконсултско възнаграждение на НС и на Министерството на финансите.

About Елена Енчева

Проверете също

Проблемите на правосъдието в предизборната кампания и възможността за възобновяване на конституционния дебат

Иван Брегов, Институт пазарна икономика   В петте последователни петъка преди парламентарните избори ще направим …

Гешев отговаря на Брюксел: Разследваме Борисов, но главният прокурор няма абсолютни правомощия

  По делата и проверките, свързани с премиера Бойко Борисов, е работено задълбочено, извършени са …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.