DeFakto.bg DeFakto.bg
Уважаеми дами и господа,
Пишат Ви група български граждани с избирателни права, които се намират в различни точки по-света и желаят да гласуват в предстоящите на 4 април 2021 г. парламентарни избори.
Ето защо с интерес следяхме срещите на Президентството с организации, партии и движения, на които много от Вас бяха поканени, и които касаеха провеждането на тези избори.
На консултациите се разглеждаха необходимите промени и мерки за справедлив изборен процес, който да гарантира правото на глас и здравето на българските граждани.
Радваме се, че всички заявиха загриженост и за здравето на избирателите, и за това да бъде спазен законът и всеки българин да успее да гласува.
Разбира се, всичко засега остава само на думи, а в предложените изменения и допълнения на Изборния кодекс не намираме отговор на няколко основни и вълнуващи ни въпроси. Ще Ви ги зададем по-долу и Ви молим да ни отговорите възможно най-бързо, с оглед на малкото време до изборите. Вашите отговори ще бъдат публикувани на страниците на българския интернет портал Еврочикаго, евентуално и в други издания.
Българските граждани, живеещи в чужбина, са пълноценна част от нацията ни. Въпреки това, българските избиратели извън страната не могат да гласуват за независими кандидати, нито да упражняват преференциален вот в листите на партиите. Хората са в неведение как се разпределят гласовете от чужбина.
Това бе причината още през 2013 г. наши емигранти да се обърнат към президента Плевнелиев със следното обръщение, обявявайки тогавашните парламентарните избори за нелегитимни. Ето какво му писаха те:
«С това писмо обръщаме вниманието Ви върху проблемите с избирателното право на българските граждани, живеещи в чужбина. Ние констатираме следните нарушения:
1. Неспазване на Конституцията на Република България, чл. 26. (1) – правна равнопоставеност на всички български граждани, както и вътрешно противоречие между чл. 26. (1) и чл. 65. (1), според чл. 57. (1) (основните права са неотменими).
2. Дискриминация на българските граждани, живеещи в чужбина – в разрез с чл. 26. (1) и с косвено засегнатите чл. 35. (1) и чл. 48. (1), защитаващи правото на местоживеене и месторабота.
И декларираме мнението си за нелегитимност на парламентарните избори, основаваща се върху точка 1 и 2 от горепосочените нарушения.»
От 2013 г. до днес положението не се е променило съществено – голяма част от българите зад граница са лишени да упражнят това си право в чужбина (факт е, че над 90% от тях не участват в избори).
При проведените консултации в президентството се чуха предложения от различни страни за гласуване по пощата, като възможен изход от създалата се извънредна Ковид-ситуация. Но при изборите в чужбина, на бюлетините няма място за отбелязване на преференции и не може да бъде отчетен преференциалният вот. Т.е. гласуването по пощата с подобни бюлетини не е решение на проблема.
Нашият първи въпрос към Вас е:
1. Бихте ли подкрепили промяна на Конституцията (КРБ) и/или на Изборния кодекс (ИК), така
че да се възстанови справедливостта и гласът на българина в България, и на неговият брат в
чужбина да са равнопоставени?
Във връзка с горепосочените проблеми и това, че сме в извънредно положение заради Ковид-19, долуподписаните предлагаме безопасен за здравето, евтин и най-главното – прозрачен начин за гласуване. Настояваме всички българи в чужбина, които пожелаят, да имат възможност да изразят своя вот дистанционно. Убедени сме, че за да стане това факт, е необходима единствено политическа воля.
Вторият въпрос към Вас е:
2. Подкрепяте ли въвеждането на дистанционното гласуване, поне за тази част от българите, които са възпрепятствани да го направят присъствено?
Говори ce, чe причинaтa зa нeрeшaвaнeтo на проблема с гласуването в чужбина e в големия брoй нaши cъгрaждaни в Турция. Според данните нa МВнР oт 2019 г. те са 350 хиляди. Но според същите данни пo cвeтa имa почти 2.5 млн. бългaрски граждани, кaтo в Гeрмaния тe ca нaй-мнoгo – 416 хиляди. Така на практика заради гласовете, идващи от Турция, се ограничава възможността на много от нас да гласуват.
Вмecтo тoвa, зaкoнoдaтeлят мoжe дa приeмe допълнителни мерки за решаване на проблема. Рaзбирa ce зa тoвa щe e нужнo пoлитичecкo рeшeниe и aкт нa НC.
Третият ни въпрос е:
3. Правилно ли е да се ограничава вотът на български граждани и какво решение предлагате
Вие относно гласуването в южна ни съседка?
Според Конституцията: «Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.»
Но тайната на волята на избирателя се нарушава, на практика, и от сегашното законодателство – вж. чл. 133., ал. 3, т. 5 и чл. 140, ал. 3, т. 6 от Изборния кодекс. Законът изисква от всяка партия или коалиция списък от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията за участие в изборите. При 67 (шестдесет и седем) партии и коалиции, регистрирани на миналия (2019 г.) местен вот, и като добавим към тях регистрираните застъпници, то бройката на обявилите се за конкретна партия гласоподаватели доближава четвърт милион.
От друга страна, «анонимното» гласуване често е пречка да се налагат справедливи възмездия за тежки закононарушения. Именно поради «тайната на вота», много от хванатите се измъкват само с глоби.
Такива случаи има и в чужбина. Например в Чикаго едно лице, добре познато с връзките си с управляваща партия, снимало се многократно с лидерите й и агитиращо за нея, бе гласувало неколкократно в различните изборни секции в града. Именно тайната на вота позволи уловеният закононарушител да се размине само с глоба. Обяснението беше, че обвинението нямало възможност да докаже за коя партия и как е гласувал и дали е променил крайния резултат.
Четвъртият ни въпрос е:
4. Бихте ли подкрепили и евентуално инициирали изменение и допълнение на КРБ, и/или на
ИК, за въвеждане и на дистанционно явно гласуване?
Ако някой възрази, че Конституцията може да се промени единствено от Велико НС, ще припомним как бе отменено тайното гласуване на съдиите от ВСС. Ето какво четем в медиите преди пет години: “На редовното си заседание вчера членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) гласуваха всички свои решение да приемат с явен вот. Така те синхронизираха начина си на вземане на решения със закона за изменение и допълнение на Конституцията.
В параграф шести от закона бе отменен член 131 от основния закон, който регламентираше тайното гласуване. Отмененият текст гласеше, че решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи се приемат с тайно гласуване. По този начин в момента няма забрана за таен вот, а само е отменена разпоредбата, която го предвиждаше.
Предстои да се извършат промени в закона за съдебната власт (ЗСВ) и процесуалните закони, за да се хармонизират с променените текстове на Конституцията. От реформата в ЗСВ ще зависи дали съдебното правителство ще приема всички решения с явен вот, или ще бъдат разделени на такива с явно и тайно гласуване.
В тази връзка – за осъществяване на явното и поименно гласуване, IT специалисти са разработили софтуер, въведен след приемане на временни правила за гласуване във ВСС.”
Вж “Държавен вестник” брой: 100, от дата 18.12.2015 г., стр 2, и Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Нашата идея за ДИСТАНЦИОННО ЯВНО ГЛАСУВАНЕ (по-нататък за краткост ще бъде изписвана като ДЯГ) е различна от всичко предлагано до днес. Продиктувана е от това, че желаем и можем да направим дистанционното гласуване много лесно приложимо – онлайн то ще е сравнимо с проста банкова транзакция. И може да бъде обосновано експертно, за да се докаже и икономическата му полза. С въвеждането му могат да бъдат спестени много усилия и средства. ДЯГ има и много други плюсове.
Например, в сравнение с гласуването по пощата, не само е по-сигурно (още помним какво се случи с част от бюлетините от гласуването в САЩ през 2009 г. и за какво бе отзован посланик Лъчезар Петков), но то и е Ковид-защитено и безопасно. А гласът на гражданина ще бъде отчетен именно в неговата секция, независимо къде се намира. Т.е. Избирателят в чужбина може да гласува преференциално и за независими кандидати.
Други ползи за държавата и обществото ни след въвеждането му.
Явният вот може да премахне недоверието към избирателна система и да гарантира честността на проведените избори, тъй като гласувалият може във всеки момент да провери как е отчетен гласът му.
Явният вот е вид мажоритарен вот и гражданите биха могли впоследствие да заявят, че си оттеглят доверието. ДЯГ може да доведе до по-голямо демократизиране на обществото.
Не трябва да се забравя, че през цялата история на човечеството гласуването винаги е било открито, с изключение на последните 100-150 години. Още гласуването в древна Атина – люлката на демокрацията – е било явно, а тайно е било само остракирането. Коренът на “гласуване” идва от “глас”. Тайното гласуване е въведено за първи път в Австралия, а в САЩ малко по-късно – на 4 март 1885 г. така е избран Гроувър Кливланд.
Може би единственият недостатък на явния вот е, че не премахва проблема с платения и корпоративен вот. Но те са нарушения на закона и заслужават тежко наказание. Ето защо апелираме и за повишаване на наказанията за изборни измами. Те трябва да бъдат приравнени по наказание с опитите за незаконно вземане на властта.
Лицемерие е да си затваряме очите за това, което се случва и днес при таен вот, и да твърдим, че то е възможно единствено при явен вот. Избирателната комисия в секцията не може да контролира избирателя в тъмната стаичка. Ако на него му е платено, той може да внесе телефон или малка камера в нея, за да заснеме бюлетината си, за доказателство пред дилъра на гласове. Ниските наказания и глоби не могат да спрат нарушителите и сега.
От друга страна, ако смятаме, че живеем в демокрация, защо се нуждаем от тайно гласуване? Дори самата мисъл, че някой може да те преследва за изразена воля – слага край на приказките за демокрацията. И както казваше наш известен политик от близкото минало: “Хората трябва да отвоюват правото да защитават правата си – защото правото на глас е и отговорност. Ако не можеш да защитиш позицията си, то за какво гласуваш?”.
Излиза, че този “недостатък” на явния вот всъщност може да ни помогне най-после да се преборим за така нужните ни промени.
Петият ни въпрос е:
5. Готови ли сте да подкрепите по-тежки наказания за нарушения на изборния закон, а ако тези нарушения са доказано умишлени, присъдите да са изравнени с тези, които са предвидени за незаконна промяна на държавната власт?
Явното гласуване се превръща в необходимост във все повече държави. Такъв явен вот са поискали и са провели сравнително неотдавна в Нигерия. И тези избори са считани от нигерийците за най-свободните и най-честните в политическата история на страната. Научаваме, че в Пакистан и на други места по света се обсъжда да се въведе явен вот през 2021 г.
Ще посочим и пример от две европейски държави – Беларус и Русия. Преди проведените неотдавна там избори, граждани опасяващи се от големи измами, поискаха въвеждане на явен вот. В Минск беше създадена и онлайн платформа за това (вж. проект “Голос” и Social Technology Hackathon 2020). Само за
3-4 дни на платформата са се били записали над половин милион желаещи. Но Лукашенко забрани идеята. Явният вот не бе разрешен и в Москва. Много хора възразяват, че явният вот е в полза на олигархията, но не могат да дадат разумно обяснение на въпроса – защо Путин и Лукашенко, при целия си административен ресурс,и не го допуснат дори частично?
Уважаеми дами и господа,
Вярваме, че сте убедени, че е необходимо да се постигне максимално политическо представителство на
българските граждани в бъдещия парламент и той да има легитимност, която да позволи устойчиво
законотворчество и управление на страната. Смятаме, че това най-лесно, прозрачно и евтино може да се
постигне с въвеждане на ДЯГ.
Очакваме Вашите бързи отговори на питанията ни!
С уважение,
П.Стаматов ([email protected]) и всички долуподписани, включително подписалите петицията
ЗА ЯВЕН ВОТ на адрес: https://www.peticiq.com/signatures/openvot/
Приложение 1.
Предлагаме два от възможните варианти за дистанционно явно гласуване (ДЯГ) – като при първия вариант вотът е напълно явен и се публикува пред всички, а при втория – вотът е неизвестен за всички останали, освен за гласувалия и за ЦИК, които единствени имат ключ, за да го видят. Във втория случай гарант за тайната на вота са самият човек и избирателният орган, което не утежнява много сегашната ситуация, за опазване на тайната.
Следва един цитат, с който не можем да не се съгласим:
“При онлайн гласуването с таен вот сигурността и анонимността на гласоподавателя се осъществява чрез сложни криптографски механизми и разделяне на достъпа до данните, които е невъзможно да бъдат разбити и манипулирани, но все пак съществуват подозрения за тяхната надеждност. Големият ръст на онлайн престъпленията през последните години и скорошните разкрития, че по-голямата част от световните сили поддържат собствени държавни екипи за кибервойна с огромен и неустановен потенциал придават известна достоверност на тези подозрения… От писане на програмни кодове, особено такива за провеждане на онлайн избори, разбира едно малцинство от програмисти. Ние трябва да се доверим на тяхната компетентност и добронамереност, няма как да ги проверим достатъчно всеобхватно. Дори и целият софтуер да бъде публикуван в интернет, част от гражданите
е възможно да бъдат манипулирани, че изборите са нечестни (дори и да не е така) и по този начин да се подкопае легитимността на целия политически процес.(Д-р Георги Методиев, политолог и изборен експерт)
За разлика от тайното гласуване, не е нужно да си голям IT специалист, за да потвърдиш казаното по-горе в писмото ни – ДЯГ е много лесно приложимо и онлайн то е сравнимо с проста банкова транзакция.
Когато разплащате пари по интернет, вие следите размера на сумата и така се явявате един допълнителен гарант на надеждността на банковата система. Именно това, че отпада изискването за тайна на вота, гласуването може да се сравни с покупка от интернет магазин. Само че вместо да си купим червена, синя, зелена, оранжева или друг цвят фланелка, може да гласуваме за червени, сини или например за Зелената партия и да получим бележка (касов бон/ресит) за това. И даже нещо повече, за разлика от гласуването с
бюлетина в изборна секция, то при ДЯГ ще можем да си променим гласа. Така както можем да си върнем червената блузка и да я заменим с виолетова, така можем да се откажем от вота си и да изберем накрая партия с друг цвят. А ако някой случайно ни контролира, то винаги можем да му покажем за доказателство бележката за предпоследния избран от нас цвят.
За проекти, изграждане, тестове на системи за тайно дистанционно гласуване са хвърлени стотици хиляди левове държавни и европейски пари. А всъщност решението е много просто, достатъчно е да има политическа воля.
Как задачата за ДЯГ може да бъде решена технически, може да се разбере от Проектозакона за електронно гласуване, подготвен от проф. Михаил Константинов още през 2004 г., който обхваща гласуването по интернет и телефон. Проектът е внасян за разглеждане в НС неколкократно от народни депутати (вкл. и от Иван Костов). Проектът се намира на адрес:
https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2010/11/zakon-elglasuvane.pdf
И още – вж. обяснението за един реализиран вече “Проект за електронно дистанционно гласуване за пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите”, което може да намерите на следния адрес: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/13/p-compr-e.pdf В края на текста от втората връзка ще намерите заключение, че системата за електронно дистанционно гласуване предоставя по-добри условия за „свободно волеизявление“ от гласуването с хартиени
бюлетини при избор на членове на ВСС от квотата на съдебната власт.
Уважаеми дами и господа,
Ако и след посочените линкове имате още въпроси как може технически да се осигури ДЯГ, то сме готови да помогнем с допълнителни разяснения.
По-сложният въпрос е с удостоверяване и проверка на идентичността на гласоподавателя, но и този проблем е разрешим. На сайта на Централна избирателна комисия преди изборите може да подадете, в рамките на няколко минути, заявление по електронен път за откриване на допълнителна изборна секция в удобно за вас място. Системата е свързана с ГРАО. Нищо не пречи същата система да се използва и за подаване на заявление за гласуване. Едно от решенията е да бъде валидирана личността е с използване на лична банкова сметка, както го правят в PayPal, втори вариант – с изпращане на писмо с ПИН от посолството, трети – с лично явяване в ДКП или пред нотариус. Самият акт на гласуване може да бъде съчетан с допълнителни механизми за повторна проверка, например с идентифициране на използвания компютър, с квалифициран електронен подпис, чрез валидиращи кодове изпращани до мобилен телефон и т.н. Всички тези мерки ще разколебаят избирателят да продаде гласа си, а дилърът на гласове да купи, особено ако законодателите ожесточат наказанията за изборни измами.
Уважаеми дами и господа,
Ако имате въпроси, то сме готови да помогнем с допълнителни разяснения, нужно е само вашата политическа воля. По горепосочените проблеми, както и за издаване на нови лични карти (с които и да гласуваме) и за създаване на Електронно правителство вече са похарчени милиони левове и изписани хиляди страници.
Ето какво четем за една от многото обществените поръчки: “Предмет на поръчката:
Проучване и анализ на добрите практики за дистанционно електронно гласуване и провеждане на три симулации на дистанционно електронно гласуване“, в изпълнение на проект „Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“, договор № BG05SFOP001-1.002-0015- C01/04.05.2017 г., който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, с възложител Държавна агенция „Електронно управление“ в партньорство с Централната избирателна комисия в Република България.”
Голямо преимущество на ДЯГ е, че веднъж въведено, онлайн гласуването може да се използва и за провеждането на друг вид допитвания и консултации. С ДЯГ възможностите за гражданско действие и граждански контрол върху властта ще бъдат опростени и неимоверно разширени. Ще могат да бъдат обвързани гласуването и мандатът със задължителна поддръжка на гласувалите за инициативите на избраниците. След въвеждането на ДЯГ и невъзможността за подмяна на вота, цялото внимание ще може да бъде пренесено в правилната посока. Защото: «Важното е не е КАК, а за КАКВО се правят избори – даже не и за КОГО…»
