Делото за катастрофата, в която загина Милен Цветков, тръгва на 23 февруари

Публичността по време на пандемия – принципно пак под голяма въпросителна

На 23 февруари ще е първото заседание по същество в процеса за катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков. Това съобщиха от Софийския градски съд.

Дотук се стига, след като на 21 януари разширеният състав, председателстван от Веселина Ставрева, в разпоредително заседание не откри пречки за старт на съдебния процес. Подсъдим, както е известно, е Кристиан Николов, обвинен по най-тежкия текст за ПТП – причиняване на смърт при евентуален умисъл. Съставът на СГС пък отказа поискания отвод на един от прокурорите – Иван Кучиев, заради близко познанство с адвокат на частните обвинители, не отстрани обаче и защитниа на Николов Константин Симеонов (което бе поискано от прокуратурата). Единствено майката Десислава Николова няма да е в процесуалното качество защитник на сина си, тъй като е била обвиняема по делото за атастрофата, макар че всички претенции за нейна отговорност бяха снети.

Оттук нататък един от любопитните въпроси е как точно ще бъде реализиран принципът на публичност на процеса, който е конституционен и валиден както за наказателните, така и за гражданските дела. Защото сме в условия на пандемия и държавни противоепидемични мерки. които строго разписват допустимите отстояния при публични прояви на закрито (а и на открито), за да се намали рискът от заразяване.

Специално по делото за катастрофата, убила Милен Цветков, е ясно – самите заседания занапред няма да се излъчват онлайн. Освен че това бе изрично поискано от защитата на Кристиан Николов, заседанията по същество по наказателни дела няма как да бъдат стриймвани заради друго – по тях текат разпити на свидетели и не е редно те да научават какво са казали останалите, преди сами да дадат показанията си под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.  Проблемът обаче е как тогава в сградата на Съдебната палата ще се осигури достъп на всички желаещи, най-вече медии като обществен ретранслатор, до ставащото. И той не е за подценяване – най-голямата зала в историческата сграда,  зала „Тържествена“, побира много хора, но, уви, няма прозорци и средства за проветрение. А останалите зали надали ще поместят двайсетина журналисти плюс страните, при спазване на мерките. Очевидно трябва да се търси нов вариант.

НО! Онлайн излъчванията от съдебни зали, откакто сме в „ковид ситуацията“ не се осъществяват не само по наказателни процеси, тръгнали „по същество“.  И в част от случаите причината е несъгласието на конкретните съдии по тях. Въпреки че правосъдието у нас е публично, а противоепидемичните мерки – действащи. Например миналата седмица по емблематичното дело срещу „групата за опасни отпадъци“, за която са обвинени бизнесмените братя Бобокови и бившият зам.-министър Красимир Живков, не бе излъчено заседание на Специализирания съд, на което той одобри споразуменията между трима от обвинените (Васил Богданов, Айгюн Еминов и Габриел Савов) и прокуратурата за признаване на вини срещу условни присъди. Защото съдията не се е съгласил. В същото време споразумението по шумното дело е много любопитно, а залите в сградата на специализираното правосъдие на ул. „Черковна“, знаем, са доста тесни. И още има пандемия. (Никой в този конкретен случай не е бил спрян да влезе, но въпросът е принципен.  Ами ако желаещите бяха повече?!)

В СГС пък, особено  предизборно, са в ход включително производства за регистрации на нови партии – например тази на Васил Божков, както и предни искания за забрана на други. Това не са наказателни процеси по същество (с проблемния разпит на свидетели), нито чувствителни дела, посягащи на интимни сфери (осиновявания, домашни насилия и прочее). Но и тук съдии не са съгласни на излъчвания онлайн. Тогава въпросът е – в условията на пандемия кой принцип надделява – за публичния съд или за „виждането“ на отделните съдии по нея? А отговорите са важни и в обществен интерес.