Апелативният съд във Варна пусна подсъдим на погребението на баща му, а охраната го конвоира дотам

Варненският апелативен съд разреши на подсъдим да присъства на погребението на баща му. Това съобщиха от пресслужбата на съда.

Най-важното – съдебното разпореждане е било изпълнено и човекът е бил конвоиран до гробищата, въпреки липсата на изрична законова уредба по въпроса. Това е станало със съдействието на МВР, затвора във Варна и съдебната охрана, казаха от съда след запитване от Де факто.

Твърдяната нормативна „празнина“ с пълна сила зейна в края на миналата година, когато по сходен казус в София две главни дирекции към правосъдното министерство – ГДИН и ГД „Охрана“ не изпълниха съдебно определение задържан да бъде конвоиран на погребението на майка му. Аргументът бе, че конвоирането до гробищата не било законово разписано и човекът така и не се сбогува с майка си. По този повод съдия Мирослава Тодорова излезе с отворено писмо до министър Десислава Ахладова, припомняйки Европейската конвенция за защита правата на човека, както и решението на ЕСПЧ „Вецев срещу България“, по което държавата е осъдена след отказ на съд да разреши присъствие на погребението на близък. А в случая разпореждането на съда е било налице, но органите на изпълнителната власт просто са го игнорирали, както и човечността.

Ахладова първо нареди проверка, а после създаде работна група за нормативни промени. Но животът не спира в изчакване на „нормативни“ решения – ако подобни изобщо се налагат.

Казусът във Варна

Боян Д. е осъден от Варненския окръжен съд с лишаване от свобода за срок от 2 години. Прокуратурата протестира пред апелативната инстанция, а делото е насрочено за март. Боян Д. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Преди няколко дни баща му починал. Затова подсъдимият подал молба за изменение на мярката за процесуална принуда.

Защитникът му изтъква в съдебното заседание пред апелативния съд, че осъдени лица с влязла в сила присъда могат да бъдат освобождавани, за да се сбогуват със свои близки. Това обаче не е приложимо при подсъдими, което е неправилно.

Представителят на Апелативната прокуратура също смята, че е налице пропуск в нормативната уредба. За изменението на мярката за неотклонение са необходими нови обстоятелства, свързани с предмета на доказване или с личността на обвиняемия. Погребението не може да се приеме за такова обстоятелство, смята прокурорът.

Съдебният състав на Апелативния съд не установява промяна в обстоятелствата, които са от значение за произнасянето по мярка за неотклонение в съдебното производство. Затова потвърждава задържането под стража.

Заради липсата на разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които да уреждат подобни казуси, след края на заседанието адвокатът на подсъдимия внася молба до съда да позволи конвоирането му за прощалния ритуал.

Съдът се произнася с определение в закрито заседание, като преценява, че връзката родител – дете е съществен елемент от личния живот на всеки човек. Правото на зачитане на личния живот е защитено от Европейската конвенция за правата на човека и от Конституцията на Република България. Намесата на държавни власти в упражняването на това право е недопустима, освен в интерес на националната сигурност, смята Апелативният съд. Освен това, България е била осъдена от Европейския съд за правата на човека по сходен казус. Делото „Вецев срещу България“ за нарушаване на Конвенцията е водено, след като заради липсата на процесуален ред, на обвиняем е било отказано да присъства на погребението на брат си.

Апелативният съд във Варна счита, че не е наложителна намеса в правото на личен живот, каквато би представлявало възпрепятстването на подсъдимия да се сбогува със свой близък роднина.

Така съдебният състав намира основания да разреши конвоирането на подсъдимия от Областно звено „Охрана“ за траурния ритуал.

Определението е изпълнено.