Окончателно от НС: Ще има прокурор, разследващ Главния, напролет

Законът не предвижда отстраняване от длъжност на главния прокурор, ако е разследван  за умишлено престъпление 

Новият обвинител получава и кадрови бонус

Мнозинството в парламента окончателно гласува на второ четене създаването на „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“. Като изрично записа, че до три месеца от влизането в сила на промените, ВСС провежда процедурата по избор на новия суперобвинител, наричан вече как ли не – от Гешо Иванов през Франкенщайн до надглавен прокурор.

Така вотът би трябвало да е факт най-късно през май-юни, дори и да има президентско вето. Разбира се, ако междувременно парламентарното мнозинство не премисли – за пореден път. Заявката от управляващите обаче и днес бе категорична – новата фигура трябва да се въведе, за да се изпълнят препоръките на европейските партньори и обществените очаквания (Красимир Ципов, ГЕРБ).

Промените – те са в НПК и в Закона за съдебната власт – бяха описани многократно.

• Най-общо – въпросният нов прокурор ще провежда разследванията срещу Главния и неговите заместници, които няма да могат да му дават задължителни указания, нито да отменят неговите актове.
• По принцип, но само по принцип ще разследва сам, ОБАЧЕ – може да възлага отделни действия на следовател от спецпрокуратурата (това се записва в НПК). А при невъзможност да извърши неотложно действие по разследването, шефът на спецпрокуратурата ще го възлага на свой подчинен, определян на случаен принцип (това влиза в ЗСВ). То ест – „помощниците“ на суперобвинителя ще са все от специализираните структури, които от своя страна са подчинени на главния прокурор.
• Обвиненията, повдигнати от разследващия Главния, ще са подсъдни на двете инстанции на специализираното правосъдие, последна инстанция ще е ВКС.
• Въвежда се двуинстанционен съдебен контрол върху отказите му да образува досъдебно производство – от Специализирания и Апелативния специализиран съд.
• Новият прокурор трябва да има минимум 12 г. юридически стаж, високи професионални и нравствени качества, придобит статут на несменяемост, отлична атестация и да не е дисциплинарно наказван през последните 5 години. Така той, от една страна трябва да отговаря на изискванията за „тримата големи“, но в същото време да е действащ магистрат (за тримата такова изискване няма). Като ще е част от Прокуратурата на Република България.
• Номинациите за специалния обвинител се правят от минимум шестима от Пленума на ВСС (то ест може и от прокурори, и от съдии), както и чрез самономиниране.
• Избира го Пленумът на ВСС с квалифицирано мнозинство от 15 „за“ измежду 25-мата членове.
• Има пет години мандат, без право на повторно избиране

И още – новият специален прокурор получава кадровия бонус, отреден за членовете на ВСС и инпекторите и два пъти оспорен пред Конституционния съд – след  изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване да бъде назначен и на с една степен по-висока длъжност от заеманата преди, с решение на една от двете колегии на ВСС .

В промените обаче нищо не пише за неговата заплата. Но, според депутати, ВСС ще му даде „по аналогия“ най-високата в системата, каквото вземат „тримата големи“ и самите кадровици – равна на 90 % от заплатата на председателя на КС (който пък взема средноаритметичното от възнагражденията на президента и председателя на НС).

Липсите

Въпреки новите същностни проблеми в ЗСВ, една ключова разпоредба не се променя, изтъкна Крум Зарков (БСП). Не е предвидена възможност за отстраняване от длъжност на главния прокурор при обвинение за умишлено престъпление от общ характер (по чл. 230 ЗСВ), основна за неговата недосегаемост.

Така разследващият Главния ще може да бъде отстраняван по предложение на разследвания от него обвинител №1 (по общия ред на чл. 230 ЗСВ), но шефът на прокуратурата ще остава на поста си. И пропускът, предположи опозиционният депутат, е съзнателен.

Според БСП няма и същностно решаване на проблема с прокурорските откази за образуване на разследване.

Макар че се прави стъпка напред с въвеждането на съдебен контрол върху отказите на специалния прокурор, това не решава генерално въпроса. „България е от страните с най-висок процент осъдителни присъди, а има чувство за безнаказаност, т.е. проблемът не е в онова, което влиза в съда, а в онова, което не влиза. Настояваме за съдебен контрол не върху вътрешното убеждение на прокурора, а върху спазването на всички стъпки, за да се упражни вътрешното убеждение. Убеждавахте ни, че това е ненужно. Сега предлагате това, но само по отношение на отказите на новата фигура и то пред вашия любим Специализиран съд. Стъпката е в правилната посока, но тя е необходима не само за ненужната фигура на разследващ главния прокурор, а за много по-широк кръг деяния, след сериозен дебат с правната общност. И така да се даде отговор не само за недосегаемостта на главния прокурор, а и за други случаи, така че разледващите да не са в колегиална, пряка и т.н. връзка с онези, които трябва да разследват„, каза депутатът Зарков.

Опозицията бе катеорична – промените са зрелищен финт за пред Европа и общественото мнение у нас.

Извън правилата

Извън правилата на законотворчеството, за второ четене чрез проекта за НПК и ЗСВ, депутатите промениха и закона за защита на свидетелите. Като изменението, освен че липсваше при първото четене, няма никаква връзка с останалите промени. То освобождава Бюрото по защита към главния прокурор от съобразяване на действията му с правилата на НПК, заради разширената му сфера на „защитени“ – не само свидетели, но и прокурори и следователи, плюс странната фунция да осигурява извършването на действия по разследването (применена, например при десанта в Президенството миналото лято).

Правомощията на Бюрото по защита изискват отделен сериозен дебат, а не прокарване по този начин, възропта опозицията.