Последни новини
Home / Законът / Първите дела в КС за 2021-а – срещу закона за прането на пари и 10-годишната абсолютна давност

Първите дела в КС за 2021-а – срещу закона за прането на пари и 10-годишната абсолютна давност

Defakto.bg

Конституционният съд образува първите си две дела за 2021-а година, като и двете са по искания на Висшия адвокатски съвет.

В дело 1, с докладчик съдия Филип Димитров, ВАдС атакува придаването на обратно действие на абсолютната 10-годишна давност за задължения на граждани. Давността бе въведена с последните промени в Закона за задълженията и договорите, а обратното й действие с преходни и заключителни разпоредби в ЗЗД. Добавките излязоха в “Държавен вестник” на 1 декември м.г. и влизат в сила шест месеца след това.

Оспореният параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби гласи:  “Зa зaвapeнитe cлyчaи дaвнocттa пo чл. 112 зaпoчвa дa тeчe oт дeня, в ĸoйтo взeмaнeтo e cтaнaлo изиcĸyeмo. Πpи виcящo изпълнитeлнo пpoизвoдcтвo дaвнocттa зaпoчвa дa тeчe oт пъpвoтo дeйcтвиe пo изпълнeниeтo, a ĸoгaтo тaĸoвa нe e oбpaзyвaнo – oт дeня нa влизaнeтo в cилa нa aĸтa, c ĸoйтo e пpизнaтo взeмaнeтo“.

Придаването на обратна сила на новата давност е в разрез с гарантираната от конституцията неприкосновеност на частната собственост и забраната за принудителното й отчуждаване (чл. 17, ал.3 и л.5), както и на принципа на правовата държава (чл. 4, ал.1), заявяват адвокатите.

Независимо от относително дългия vacatio legis на допълващия закон, влизащ в сила на 2 юни 2021 г., с оспорвания текст се придава обратно действие на института на така наречената “абсолютна давност”, така щото 10-годишният срок да започва да тече не от деня на влизането в сила на допълнението, а от дата, предхождаща този ден, при което вземания, които са изискуеми днес, ще се окажат вече погасени по давност към минал момент или за погасяването им ще е достатъчен минимален срок. Така е постигнат ефект на “мигновена” давност, който е нетърпим и противоречи на идеята, че давността е период от време, се казва в искането.

В дело 2, с докладчик съдия Таня Райковска ВАдС оспорва няколко текста от Закона срещу изпирането на пари. Те включват адвокатите сред задължените лица, които извършват проверки, събират информация и докладват на финансовото разузнаване; вменяват на ВАдС да приема единни правила за контрол, задължителни за защитниците; предвиждат задължителност на указанията на директора на финансоото разузнаване в ДАНС към свободната професия. Извън това като противоконституционно е оспорено и производството по налагане на запори или възбрани при съмнения за пране на пари, което се развива по искане на спецпрокурор пред спецсъда.

Конкретно:

Първият текст, чл. 4, т.15 включва сред задължените субекти, които извършват проверки, събират информация и докладват на финансовото разузнаване в ДАНС и лицата, “които по занятие извършват правни консултации”. Те попадат в обсега на закона, когато подпомагат клиентите си при покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец; управление на средства, финансови инструменти или други активи; откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти; набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание; учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание; доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция; действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот; предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание.

Така очертаните задължения са несъвместими с прогласените от конституцията принципи на правовата държава (чл. 4), адвокатската тайна (чл. 30, ал.5), правото на гражданите на защита (чл. 56) и свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура (чл. 134).

Като нарушаващ принципа на правовата държава е оспорен чл. 73, ал.3 от закона в частта, че “искане, направено от прокурор от специализираната прокуратура, се разглежда от специализирания наказателен съд”. Става дума за хипотезите, в които шефът на финансовото разузнаване е спрял съмнителна сделка, а прокуратурата може да иска налагане на запор или възбрана.
Атакуван е също чл. 101, ал. 4, че “Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии”. Вменяването на такомва задължение на ВАдС, скрепено с други задължения е санкции също е противоконституционно, защото е несъвместимо със свободната и самоуправляваща се адвокатура, изтъкват от съвета.
Същото се отнася и за чл. 103, ал.8 от закона рещу изпирането на пари, заявяват адвокатите. Текстът гласи: “Когато при упражняване на контролна дейност по чл. 108 се установи, че вътрешните правила по чл. 101 не съответстват на този закон или на акт по прилагането му, не са приети от компетентен орган на лицето по чл. 4, или предвидените в тях мерки не са достатъчни за постигане целите на този закон, директорът на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” дава на лицето по чл. 4 или на организациите по ал. 6 задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия. Указанията се изпълняват в срок до един месец от получаването им, за което се уведомява дирекцията. Лицата по чл. 4 се уведомяват за публикуване на информацията по ал. 9 при неизпълнение на указанията”.
Въпреки че Директивата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма допуска държавите да приемат по-строги разпоредби от изрично предписаните, това в никакъв случай не открива и възможност за такива мерки, които са несъвместими с националните конституции. В случая обаче българският законодател е сторил точно това, като е транспонирал Директивата неточно и непрецизно, без да съобразява текстовете на основния закон и конституционно закрепената специфика на адвокатската професия, категорични са адвокатите. Пълният текст на искането – тук.

About De Fakto

Проверете също

Съюз на съдиите: Изслушването на Главният прокурор “най-малко веднъж на три месеца” не противоречи на Конституцията

Оспорените от Главния прокурор на разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание …

Здравният министър: Ковид-сертификатът влиза в сила от 00:00 часа на 21 октомври -четвъртък (заповедта)

Окончателно  от  00:00 часа на 21 октомври (четвъртък)  в сила влиза изискването за притежаване на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.