Подобни предупреждения за недостиг на лекарства отправиха от ЕК, СЗО, Би Би Си, но държавното ни обвинение не ги подгони

След като през септември миналата година Софийският районен съд прекрати делото срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова (бивша Стоименова) заради неясни обвинения, днес назначи експертиза на „уличаващите“ я, според прокуратурата, записи от две нейни интервюта. Следващото заседание ще е на 22 март.
Съдът направи онова, което прокуратурата за близо година не свърши, коментира адвокатът на професорката Христо Ботев.
Обвинението срещу Асена Сербезова е за продължавано престъпление по чл. 326, ал.1 НК. Текстът гласи: „Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години“. След прекратяването и „прецизирането“ на обвинението, делото отново е внесено в съда с предложение за замяна на наказателната отговорност с административна глоба.
Конкретно като престъпни са посочени две интервюта от април 2020 г. – по БНР и БНТ, в които шефката на фармацевтичния съюз предупреждава, че може да се стигне до липса на медикаменти в условията на пандемия. Според прокуратурата това е „подаване на заблуждаващи знаци за тревога“.
Защитата днес представи, а съдът прие доказателства, сочещи, че евентуалният недостиг на лекарствени средства е факт и в момента. Думите ми, за които се твърди, че всявали паника, са извадени от контекста, категорична бе проф. Сербезова в обясненията си.
Заседанието не бе разпоредително, тъй като е налице предложение по чл. 78а от НК – за замяна на наказателната отговорност. А най-любопитното е, че на него днес не е яви прокурор.
А съдия Христина Николова назначи съдебно-техническа експертиза на представените аудио и видеофайлове, неизследвани от прокуратурата. Вещото лице трябва да отговори дали е налице заличаване, презаписване или друг вид манипулация върху записите. Както и да снеме на хартия тяхното съдържание. За да стане пределно ясно дали изобщо е било налице престъпление.
Самата проф. Сербезова даде обяснения. И изтъкна:
- В интервютата си съм заявила, че има вероятност от недостиг, без да посочвам конретни лекарства
- Изложила съм информация, която е публично налична в прессъобщение на Европейската агенция по лекарствата от 6 април 2020 г., на международни срещи, публикуван е и списък на СЗО с лекарствата, които могат да бъдат засегнати и ще са в недостиг.
- Представителят на Европейския парламент Томислав Сокол дни след моите интервюта официално задава въпрос към ЕК за действията, които тя е предприела за съобщаване на случаите на недостиг на лекарства, както и за гарантирането на европейския суверенитет в производството на лекарствени продукти.
- Информацията, която съм предоставила, е мое задължение като председател на Българския фармацевчитен съюз и целта й е да бъде успокоение, че може да има проблем, но той има своето решение и целта е провокиране на проактивност на изпълнителната власт
- Изреченията, цитирани от прокуратурата, са извадени от контекста на моите интервюта и не считам нито че са фалшива информация, нито че всяват тревога.
- Защо и как прокуратурата видя в едно експертно мнение, базирано на данни от публични налични доклади, престъпление и до ден-днешен за мен си остава загадка. ПРБ не е повдигнала обвинения нито на Европейската комисия, нито на еврокомисаря по здравеопазването, нито на СЗО, БиБиСи и др.
Напомни и че има издадени също две заповеди на българския здравен министър, с които се цели предотвратяване на недостига на лекарства.
Проф. Сербезова вече изпрати жалба в Европейския съюз по правата на човека в Страсбург, която е регистрирана.
Освен това заведе дело в СРС за дискриминация срещу прокуратурата, като в жалбата си влючително описва как е било предупреждавана от служител на Иван Гешев, че „ако не спрете да ревете за проверките, ще бъдат приложени силови методи“.