Искане за нови бройки в Специализирания съд отвори дебат за спецправосъдието

Defakto.bg

Първо анализ на делата, после още щатове, решиха накрая кадровиците

Искане за нови 4 щатни съдийски бройки в Специализирания съд, направено от председателката му Мариета Райкова, отвори сериозен дебат в колегията на ВСС днес.

Стигна се дотам, че върховни съдии от ВКС си обясняваха дали има „обикновено съучастие“ при организираната престъпност.

По фактите

Ресорната Комисия по атестирането и конкурсите (КАК) е отхвърлила искането на спецсъда за нови съдии и е предложила на кадровиците да направят същото.

Основните аргументи на КАК са, че съотношението между брой съдии и брой дела в Специализирания и в Софийския градски съд е идентична. И няма основания за увеличаване на спецщата.

Драгомир Кояджиков от Съдийската колегия (преди избора му магистрат от Апелативния спецсъд) обаче възропта: делата в Специализирания съд (СНС) са само първоинстанционни, с много експертизи и експерти и са изключително сложни.

Затова настоя щатът на СНС да се увеличи не с четирима, но с двама съдии. Настояването му, наистина, се нуждаеше от изясняване – първоначално Кояджиков изсипа идеи, тръгващи от връщане на преписката на КАК, нови 2 щата и отново връщане към КАК, която да „съгласува“ новите бройки.

А, след възражения от Красимир Шекерджиев и Лозан Панов, Драгомир Кояджиков даде и списък на окръжните съдилища, откъдето да се вземат двете бройки: Перник, Сливен, Добрич, Ловеч, Ловеч. Пътьом включи и Търговище, но после се отказа.

В крайна сметка, предложението на КАК искането за нови спецщатове да бъде отхвърлено, събра едва 4 кадрови „за“.

Но пък, отново след дебати и трансформации, окончателното решение на колегията е да не взема решение за увеличаване на щата, дори и с 2 бройки, а да върне казуса на КАК. Където да съберат данни по натовареността на спецсъдиите, включително за това колко от тях са приключили с реални присъди, а не със споразумения. Плюс статистика за частиното приключване на процесите със споразумения. И още – колко от многото спецдела, в крайна сметка, са за „обикновено“ съучастие.

По вижданията

От 2017 г. насам за Специализирания съд, който работи от 2012 г. насам, са разкрити 6 нови щатни длъжности. Като в момента там има две вакантни – едната за зам.-председател, а за другата не е обявен конкурс, изтъкна Лозан Панов.

Вероника Имова опонира с акцент върху сложността на престъпленията, на вниманието на СНС. И подкрепи идеята не за 4, а за 2 нови щата.

Панов тутакси отвърна: Противоречите си! От една страна, се изтъква броят на делата, после се акцентира върху тяхната сложност, а сега излиза, че и предложението от СНС е отчасти мотивирано. Най-важното, председателят на ВКС напомни: заради „сложните“ им дела спецсъдиите получават един ранг повече от окръжните съдии, както и по-високи възнаграждения. Изясни се, че говори за предвидените в съдебния закон, по предложение на управляващите, допълнителни възнаграждения до 6 заплати (което липсва за „обикновените“ съдии).

Манипулирате! – отговори Имова. Имам два силни аргумента – сложност на делата и нарастването им, заяви тя.

Тук се включи Атанаска Дишева с предложението първо, като във всички останали случаи, да има данни за натовареността, а именно – освен делата от общ характер да се види и колко са приключили с присъди, защото споразуменията са друго. Да се изиска и информация за частичното прекратяване на дела поради споразумения с един или няколко подсъдими.

Севдалин Мавров бе категоричен: „Напълно подкрепям. Освен предлагания анализ, трябва да направим и друг – колко от делата касаят обикновено съучастие. Защо държавата прати кметовете на специализирания съд? Никога не сме имали проблем да ги съдим тях, а ако са толко близки, съдиите си правят отвод и местим делото в друг, равен по степен съд. Трябва да тръгнем в тази посока, а не непрекъснато да увеличаваме бройката“.

Тук стана интересно.

„Обикновено съучастие в ОПГ няма, миличък. Законът е ясен какво представлява ОПГ, престъпно сдружение и т.н. Така че те моля да не объркваме колегите какви статистически данни трябва да събират“, свойски се обърна към колегата си върховен съдия Имова.

Няма да оттеглям нищо, знам, че е така, категоричен бе Мавров.

Междувременно пред БНТ бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, който бе един от най- големите  радетели за създаване на  специализирания съд и прокуратура, докато беше в ГЕРБ, поиска  закриването им. В интервю във вторник той обясни, че това ще е част от предизборната програма на новата му партия  „Републиканци за България“, защото двете институции се използват за натиск. „Към настоящия момент усещането, което има в българските граждани, е, че това е част от елемента за политически натиск върху неудобните на деня„, бяха думите му.

„Получи се така, че имаше един огромен заряд на надежда към специализирания съд и прокуратура, а ние виждаме, че към момента повече се върви към сключване на споразумения“, каза още той.

Спецсъдът и прокуратурата бяха създадени от първия кабинет на ГЕРБ, в който Цветанов бе вътрешен министър. Те заработиха на 1 януари 2012 г. като идеята беше да се занимават с делата срещу организирани престъпни групи и процесите да приключват бързо.  През годините обаче компетентността им се разшири със законови промени, прокарвани основно от ГЕРБ, чиято парламентарна група ръководеше Цветанов.  Така на спецсъда станаха подсъдни корупционни и длъжностни престъпления, тежки престъпления като тероризъм и др.

От първоначално заложената идея за бързо правосъдие не остана нищо. В спецсъда има висящи от години дела, които така и не приключват. Междувременно обаче всички важни разследвания бяха концентрирани в спецпрокуратурата, чийто бивш шеф  Иван Гешев сега е  главен прокурор.

И, на практика, спецструктурите се превърнаха в „свои“ прокуратури, най-вече съдилища, според нуждите на силните на деня.