Унгария е нарушила правилата на правото на Съюза относно качеството на атмосферния въздух. Страната не е изпълнила задълженията си да гарантира върху цялата си територия, от една страна, спазване на определената дневна пределно допустима стойност за частиците ПЧ10, и от друга страна, периодът на превишаване на тази пределно допустима стойност да е възможно най-кратък. Това е решение по дело C-637/18 Комисия/Унгария (Превишаване на пределно допустимите стойности на ПЧ10), съобщава пресслужбата на на Съда.
Комисията предявяви иск за установяване на неизпълнение на задължения пред Съда на Съюза, след като реши, че Унгария не е изпълнила множество от задълженията си по директивата за качеството на атмосферния въздух1. По- конкретно Комисията упреква Унгария, че е превишила по систематичен и продължаващ начин определената дневна пределно допустима стойност за частиците ПЧ102 , от една страна, считано от 1 януари 2005 г., в областта на Будапеща и долината на Сайо, както и, от друга страна, считано от 11 юни 2011 г. (с изключение на 2014 г.) в областта на Печ, до 2017 г. в трите засегнати зони. Освен това Комисията иска от Съда да констатира неизпълнение
на задълженията, считано от 11 юни 2010 г., доколкото Унгария не е изпълнила задължението си да следи въпросния период на превишаване на пределно допустимата
стойност да бъде възможно най-кратък.
Що се отнася до довода, който Унгария извежда от твърдяното съществено отражение на трансграничното замърсяване върху качеството на въздуха в засегнатите зони, Съдът
отбелязва, че законодателят на Съюза е определил приложимите пределно допустими стойности, отчитайки изцяло това обстоятелство. При всички случаи особено
неблагоприятните за разпръскването на замърсителите топографски и климатични особености на въпросните зони не са от естество да освободят Унгария от отговорността за
превишаването на определените пределно допустими стойности за частиците ПЧ10. Тъкмо обратното, тези особености представляват елементи, които трябва да бъдат взети предвид
в рамките на плановете за качество на атмосферния въздух, които тази държава членка е длъжна по силата на Директивата да приеме за тези зони, за да достигне възможно най-
бързо пределно допустимата стойност в случай на превишаване на същата.
По-нататък Съдът припомня, че макар сам по себе си фактът на превишаване от държава членка на определените пределно допустими стойности за частиците ПЧ10 да не е
достатъчен да се приеме, че тази държава членка е нарушила задълженията си по Директивата да приеме планове за качеството на въздуха, предвиждащи подходящи мерки
и да включи в тези планове минимална информация, все пак тази държава членка трябва да гарантира периодът на превишаване да бъде възможно най- кратък.
В този контекст Съдът констатира, че Унгария е приела планове за качеството на въздуха, както и различни мерки, предназначени да подобрят качеството на въздуха. При все това, от
една страна, в тези планове няма конкретно указание относно очакваното подобряване на качеството на въздуха и предвидения срок за постигането на набелязаните цели. Освен
това разглежданите мерки не споменават датата, на която ще бъде постигнато спазването на определената дневна пределно допустима стойност за частиците ПЧ10 в засегнатите
зони и понякога предвиждат срок за прилагане, който обхваща няколко години след влизането в сила на определените пределно допустими стойности за частиците ПЧ10.
Вследствие на това Съдът отбелязва, че Унгария очевидно не е приела своевременно подходящите мерки, позволяващи да се гарантира възможно най-кратък период на
превишаване на определените пределно допустими стойности за частиците ПЧ10 в засегнатите зони. По този начин превишаването на дневната пределно допустима
стойност, определена за частиците ПЧ10, е било систематично и продължаващо през период от съответно шест и осем години в тези зони.
При това положение Съдът констатира неизпълнението на задължения от Унгария, що се отнася както до превишаването на определената дневна пределно допустима стойност за частиците ПЧ10 в засегнатите зони, така и до неспазването на задължението ѝ да гарантира възможно най-кратък период на превишаване.
В края на миналата година Европейската комисия (ЕК) заведе втори иск срещу България в Съда на Европейския съюз (СЕС) заради мръсния въздух. От комисията съобщиха, че след като страната не е изпълнила нищо от предвидените мерки след осъдителното решение на СЕС преди три години, са решили да предявят нов иск.Пред Съда на ЕС има втори иск срещу България
„Тъй като това е последващ иск пред Съда след неспазване на решение на Съда, той може да доведе до санкции за времето от първото решение до осигуряването на неговото изпълнение“, съобщи комисията.
През 2017 г. България беше осъдена в Люксембург затова, че не е изпълнила задълженията си по законодателството на ЕС в областта на качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО), но тогава санкции не бяха наложени, а държавата трябваше да плати само разноските по делото.
Когато Съдът прецени, че държавата членка не се е съобразила със съдебното решение, Комисията може да предяви нов иск, като поиска налагане на имуществени санкции. Ако обаче мерките за транспониране на директива не са съобщени на Комисията, по нейно предложение Съдът може да наложи санкции още с първото съдебно решение.
1 Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1).
2 „ПЧ10“ означава прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ10, EN 12341, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 10 μm.
Хапете ,хапете – да не вземе и Унгария да напусне ЕС, че малко и остава.