DeFakto.bg DeFakto.bg
Национална спортна федерация като Италианската футболна федерация може да бъде подчинена на правилата за възлагане на обществените поръчки при положение, че упражнява дейности от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер.
Необходимо е обаче такава федерация, която е правосубектна, да е подчинена на контрола на публичен орган, какъвто е Италианският национален олимпийски комитет, тоест, същият трябва да е в състояние да оказва влияние върху решенията на федерацията в областта на обществените поръчки.
Решението е по съединени дела C-155/19 и C-156/19, Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC) и Consorzio Ge.Se.Av. S.c.arl/De Vellis Servizi Globali Srl, съобщава пресцентърът на Съда.
Спорът
Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC) (Италианска футболна федерация) организира процедура на договаряне за възлагане на услугите по превоз за нуждите на придружаване
на националните футболни отбори и за склада на FIGC за срок от три години. В резултат на тази процедура един от кандидатите, поканен да участва, но на когото договорът не е
възложен, подава пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия) жалба, с която оспорва начина на провеждане на посочената процедура. Според този кандидат FIGC трябва да се счита за публичноправен субект и е трябвало да спази правилата за обявяване, предвидени в законодателството в областта на обществените поръчки.
След като Областен административен съд Лацио уважава жалбата и отменя възлагането на разглежданата поръчка, FIGC, както и субектът, на когото тя е възложила поръчката,
подават поотделно въззивни жалби срещу решението на този съд пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия). Пред тази юрисдикция те оспорват по-конкретно условието, че FIGC трябва да се квалифицира като публичноправен субект.
В този контекст Държавният съвет решава да сезира Съда с два преюдициални въпроса, отнасящи се до тълкуването на Директивата за обществените поръчки1
Юрисдикцията иска да се изясни дали FIGC изпълнява определени условия, обявени в тази директива, за да може да бъде квалифицирана като публичноправен субект и по този
начин да бъде задължена да приложи правилата за възлагане на обществени поръчки. По- конкретно, запитващата юрисдикция иска от Съда да даде тълкуване, от една страна, на
условието „публичноправната организация“ да е създадена с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер2 , и от друга, условието управлението на такъв субект да е подчинено на контрол от публичен орган3
Съображения на Съда
На първо място, Съдът отбелязва, че в Италия дейността от общ интерес, каквато е спортът, се изпълнява от всяка от националните спортни федерации в рамките на функциите с публичен характер, изрично възложени на тези федерации от националната правна уредба, като уточнява, че редица от тези функции изглежда са лишени от промишлен или търговски характер. От това Съдът прави извода, че щом като осигурява ефективно такива функции, една национална спортна федерация, каквато е FIGC, може да се счита за създадена с конкретната цел да задоволява нужди от обществен интерес, които нямат промишлен или търговски характер.
Съдът уточнява, че с този извод не се поставя под въпрос от факта, че FIGC, от една страна, има правната форма на частноправно сдружение и, от друга страна, че развива, освен дейностите от общ интерес, изчерпателно изброени в националната правна уредба, и други дейности, които съставляват голяма част от всички нейни дейности и са самофинансирани.
На второ място, що се отнася до въпроса дали управлението на една национална спортна федерация трябва да се смятаа за подчинено на контрола на публичен субект,
какъвто в случая е Италианският национален олимпийски комитет (CONI), Съдът счита, че публична администрация, на която в основни линии е възложено да изработва правилата в спортната област, да проверява тяхното правилно прилагане и да се намесва само при организирането на състезанията и на олимпийската подготовка, без да регламентира организацията и практиката в ежедневието на отделните спортни дисциплини, не може да се счита на пръв поглед за орган, който е в състояние йерархически да контролира и да ръководи управлението на националните спортни федерации. Съдът добавя, че управленската самостоятелност, предоставена на националните спортни федерации в Италия, изглежда a priori е против активен контрол от страна на CONI в толкова голяма степен, че същият да е в състояние да оказва влияние върху управлението на национална спортна федерация като FIGC, по-конкретно в областта на възлагането на обществени поръчки.
Същевременно Съдът уточнява, че такава презумпция може да бъде оборена, ако се установи, че различните правомощия, дадени на CONI по отношение на FIGC, имат за последица създаването на зависимост на тази федерация от CONI до степен последният да може да оказва влияние върху решенията на посочената федерация в областта на обществените поръчки.
Подчертавайки, че запитващата юрисдикция трябва да провери наличието на зависимост, придружена от такава възможност за влияние, Съдът дава пояснения, с цел да насочи тази юрисдикция при нейното решение. В този контекст Съдът посочва по-конкретно, че за да се прецени наличието на активен контрол от CONI върху управлението на FIGC и на възможност за оказване на влияние върху решенията на същата в областта на обществените поръчки, при анализа различните правомощия на CONI по отношение на FIGC трябва да се преценяват като цяло.
Той отбелязва също така, че ако бъде направен изводът, че CONI контролира управлението на националните спортни федерации, обстоятелството, че поради мажоритарното си участие в основните органи на CONI те могат да упражняват, влияние върху дейността на същия, е релевантно само ако може да се установи, че всяка от националните спортни федерации, взета поотделно, е в състояние да упражнява значително влияние върху управленския контрол, упражняван от CONI по отношение на нея, като в резултат на това този контрол би бил неутрализиран и такава федерация би си възвърнала по този начин контрола върху своето управление.
1 Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за
обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65 и поправка, ОВ L 275, 2015
г., стр. 68).
2 Член 2, параграф 1, точка 4, буква a) от Директива 2014/24/ЕС.
3 Член 2, параграф 1, точка 4, буква в) от Директива 2014/24/ЕС.
