Как съдът отмени глобата на бездомник, бил на пейка в парка при извънредното положение

Става дума за маловажен случай, човекът е бил сам и не е навредил на никого, обявява РС-Бургас

Пандемията, която все не отшумява вече втора година, освен мерки и дебати за избора между здраве и благоденствие, сблъсква и с тежки социални казуси. И остро напомня за онези, за които мерките не означават нищо, защото те просто нямат избор. А държавата ги наказва за това.

Историята на бездомника Данаил Костов, който е с епилепсия и лека умствена изостаналост и от 26 години живее на улицата, миналата есен обиколи медиите. Поводът бяха получените от него едно след друго две наказателни постановления за нарушение на забрани по време на извънредното положение, общо за 600 лева.

Защото на 20 април 2020 г., когато заповед на здравния министър бе забранила посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открито и закрито Данаил е заловен от полицията на открито обществено място – пейка в градина „Родопи“ в ж.к. „Братя Миладинови“, Бургас. И освен това е бил без маска, а маските – по силата на същата заповед, са задължителни.

На 22 октомври м.г., когато въпросната заповед вече е отменена (престоят на открито бе разрешен), но нарушението си остава консумирано, директорът на бургаската полиция издава две наказателни постановления, всяко за по 300 лева глоба.

Конкретно с престоя на пейката в парка бездомникът е нарушил въведена в т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, с което нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ. Чл. 209а от Закона за здравето предвижда от 300 до 1000 лева глоба за неспазване на въведени от здравния министър противоепидемични мерки.

Полицаи намират Данаил и му връчват първо едното постановление – за пейката, малко по-късно и второто – задето е бил без маска. Мъжът подписал, без възражения. Макар че не разбирал защо не може да седи на пейката, нито защо трябва да носи маска, но има такава в джоба си. А единственият му доход е пенсия от 200 лева, която отива за лекарства.

След връчването на постановленията социалната организация „Каритас Бургас“ публично потърси помощ за обжалването им.

На 2 февруари тази година съдия Андон Вълков от Районен съд-Бургас се произнася по глобата за пейката в парка. Той отменя постановлението на директора на полицията с аргумента, че е налице „маловажен случай“, представляващ ниска степен на обществена опасност – в онзи априлски ден от извънредното положение Данаил е бил сам в парка и не е навредил на никого.  С две думи санкцията в този случай е била ненужна и излишна.

Съдът обаче отказва инцидентно да провери и закоността на министерската заповед, понеже тя подлежи на самостоятелно обжалване. Този аргумент не се споделя от други съдии, вещи в административното производство.

Адвокат по делото е Добри Тенев.

Решението

„Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР- Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът не възприема доводите за неправилно описание на нарушението и дадената правна квалификация. В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали коя точно разпоредба, от коя точно заповед на министъра на здравеопазването, не е била изпълнена.

В случая не е приложима и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като дори да е последвала друга заповед/и, то нарушената разпоредба на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е отменена или изменена в по благоприятна за жалбоподателя, респ., не е отпаднала отговорността за нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Към датата на извършване на нарушението посечената в АУАН и НП заповед е била действаща и е следвало да бъде спазвана.

На следващо място, следва да се отбележи, че заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение, и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016 г. по к. а. н. д. № 1002/2015 г. на АдмС-Плевен), поради което съдът не се спира подробно на правната същност на тази заповед и на законосъобразността на въведените с нея изисквания, както и на направените възражения за порочност.

Въпреки това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

В случая е приложим института на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. чл. 11 ЗАНН.

Действително деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай  обаче до жалбоподателя, към момента на установяване на нарушението, не е имало никакви други хора, и реално поведението му не е представлявало опасност за никого. От нарушението не са възникнали каквито и да е вредни последици. Съдът отчита, че жалбоподателят е признал вината си, като взе предвид и неговото здравословно състояние – видно от експертното решение на л. 29-30 от делото, същият е с 75 % трайно намалена работоспособност, с общо заболяване – лека умствена изостаналост с нарушения в поведението, епилепсия, травматична катаракта, страбизъм. Няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в негова полза, като се приеме, че настоящата му проява следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.

Горните обстоятелства, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административното нарушение. Поради това санкционираната деятелност съставлява „маловажен случай“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б.“а“ от ЗАНН.

Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.“

Освен това съдът осъжда областната дирекция на МВР-Бургас да плати адвокатския хонорар по делото.

Решението не е окончателно, може да се оспори пред административния съд в града.

В РС-Бургас има и второ дело, срещу втората глоба на Данаил за неносената маска.