ВАдС до КС: Забраната за обжалване на министерски заповеди, свързани с правото на собственост, е условие за произвол

В нарушение на Конституцията е въведена  непогрешимост на администрацията, а гражданите са лишени от съдебна защита, сочат адвокатите

Висшият адвокатски съвет в становище до Конституционния съд подкрепя искането  на  3-членен състав от върховни съдии на  ВАС  да бъде обявена за противоконституционна нормата от Закона за биологичното разнообразие, въвела необжалваемост на заповедите на екоминистъра при обявяване на дадена местност за защитена зона. (‘чл. 12, ал. 7).

Като препятства възможността на гражданите и ЮЛ да защитят собствеността си пред съд, законодателят ги е лишил от конституционното им право на  съдебна защита.  Абсурдно е въвел и правило за непогрешимост на  администрацията, пише в мотивите на адвокатското становище.

Поводът

Проблемът, заради който КС бe сезиран от върховните съдии, бе по жалби на граждани и фирми срещу заповедта на екоминистъра от 12 декември 2017 г., с която е обявена защитена зона „Комплекс Калиакра“. Тя е в землищата Каварна, Балчик и на селата Тюленово, Камен бряг, Свети Никола, Българево, Божурец и Топола и обхваща 483 кв.км, от които 473 кв.км морски пространства. Според ВАС с този член на закона напълно се ограничава защитата на правото на собственост.  „Забраната за обжалване на заповедта не дава възможност да се извърши проверка за спазване на процедурата по изготвяне, оповестяване и издаване на заповедта за обявяване на защитена зона. Ограничаването на достъпа до съдебна защита не може да засяга реализацията на основни права и свободи на гражданите, освен когато не е обусловено от висша конституционна ценност, каквато съдът счита, че в случая не е налице“, заявиха съдиите от ВАС. Докладчик по делото пред КС е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

Съображенията за противоконституционност на ВАдС

Със заповедта на  министъра се налагат „забрани или ограничения на дейности, противоречащи на целите за опазване на защитената зона“.  Няма съмнение, че така с административния  акт се засяга защитеното от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията право на собственост на гражданите и юридическите лица, които притежават имоти в рамките на обявената защитена зона, казва най-напред адвокатският съвет.  Поради това заповедта за обявяване на такава зона без съмнение съдържа характеристиките на акт на публичната администрация, който се обхваща от приложното поле на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и съответното задължително тълкуване, дадено от Конституционния съд с Решение № 14/2014 г. по к.д. № 2/2014 г.,  мотивират се адвокатите

Безспорно е, пише в становището им,  че съгласно чл. 55 от Конституцията гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи и това е в интрес на цялото общество. „От друга страна защитата на природата не е въздигната от основния закон като абсолютно, не подлежащо на контрол оправдание за всякакво накърняване на конституционните права на гражданите и юридическите лица, сред които несъмнено са както правото на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, така и правото на защита по чл. 56 от Конституцията, реализирано в най-ефективната си форма чрез осигурен достъп до съдебен контрол върху съответните административни актове“ , категоричен е  ВАдС.

Адвокатите напомнят, че в цялостната  практика на КС, включително и със задължителното тълкуване на чл. 120, ал. 2 от 3 Конституцията, дадено с Решение № 14/2014 г., съдът е посочил на  законодателя, че изключването на съдебната защита по отношение на определени административни актове е възможност, която се прилага по изключение „само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси, като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика“.

Според Висшия адвокатски съвет защитата на природата, в частност опазването на биологичното разнообразие, не може да послужи като оправдание за лишаване от съдебна защита на лицата, чиито права и законни интереси са накърнени от издадените административни актове.   „Обратното означава аксиоматично и безкритично да се приеме, че администрацията е непогрешима, каквато теза би обезсмислила конституционните устои на правото на защита на гражданите, включващи на първо място достъпа до независим и безпристрастен съд“

 Конституционно недопустимо е преценката на публичната администрация да бъде поставена извън обхвата на възможността засегнатите лица да търсят съдебна защита срещу неоснователното накърняване на техните права в качеството им на собственици на имоти, намиращи се в границите на защитената зона, е посочено още в искането.

Условие за произвол

„Така се изключва възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на съответния административен акт (например, когато е издаден от некомпетентен орган или при неспазване на предписаната от закона форма). С това се създават обективни предпоставки за прилагане на актове, опорочени от „тежки и радикални нарушения на правния ред, обуславящи тяхната невалидност“

Въведената с чл. 12, ал. 7 ЗБР необжалваемост на административния акт, с който се засяга правото на собственост на определени граждани и юридически лица, създава предпоставки за административен произвол и е несъвместима с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, е изводът на защитниците.

В заключение  Висшият адвокатски съвет посочва, че искането на тричленния състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1134/2018 г. е основателно. И подкрепя искането  Конституционният съд да обяви за противоконституционна а разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие

(Обн. ДВ, бр. 77 от 2002 г., последно изм. бр. 98 от 2018 г.).