DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд образува дело №3 за 2021 г. по искането на президента за задължително тълкуване на два текста от Конституцията, свързани с противоречивата практика на 44-то НС за приемане, обнародване, поправяне и заобикалянето на ветото на държавния глава. (‘л. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията)
Докладчик по делото е съдия Надежда Джелепова
Президентът попита КС – „Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България?“
В искането президентът отбелязва, че сезирането се налага заради противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. Има случаи, в които Народното събрание приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон, отбелязва президентът.
Типичен пример бе случаят с нашумялата „двойна неустойка“ при бързи кредити, отменена по предложение на Менда Стоянова през пpexoдни и зaĸлючитeлни paзпopeдби нa Зaĸoнa зa бюджeтa, а преди това приета в Зaĸoнa зa пoтpeбитeлcĸите ĸpeдит, отново чpeз пpexoдни и зaĸлючитeлни paзпopeдби нa Зaĸoнa зa ДДC. Напомняме, че законодателната магия се cлyчи cлeд ĸaтo вcичĸи пpoмeни в ЗДДC вeчe бяxa изпpaтeни нa пpeзидeнтa, който нaлoжи вeтo, нo yпpaвлявaщитe избъpзaxa дa нaнecaт пoпpaвĸa нa скандалната paзпopeдбa, без да коментират ветото. Но като бе поправена преди да е oбнapoдвaнa в “Дъpжaвeн вecтниĸ” конституционалистите обявиха, че парламентът е поправил „негоден“ юридически тeĸcт, тъй като не е обнародван в Държавен вестник и не е влязъл в сила.
Според президента Радев е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. Това нарушава принципа на правовата държава и създава неясноти за гражданите и адресатите към които са отправени нормите на законите, е един от множеството мотиви в искането на държавния глава.
