DeFakto.bg DeFakto.bg
Добре е да има тълкувателно решение на Конституционния съд на фона на все по-честата практика парламентът да приема закони, които според много експерти в областта на законодателния процес нарушават не просто формално стъпките за приемане на закон, а принципите на правотата държава. Това коменнитра пред БНР преподавателят по конституционно право Атанас Славов по повод поисканото тълкуване от президента Румен Радев на технолигията за заобикаляне на процедурата на наложено вето и промени в приетите закони, преди да са обнародвани.
Според конституционалиста, става дума за подмяна на законодателни предложения чрез различни техники в хода на процедурата по тяхното приемане – с вкарването между първо и второ четене на изцяло нови разпоредби, които не носят духа на първоначалното и му противоречат, както и с промяна на основни закони през преходните и заключителните разпоредби на други, несвързани с тях закони.
Става дума за отказ от публично обсъждане със заинтересованите страни на ключови разпоредби, които се приемат от парламента. В този смисъл тълкувателното питане засяга нарушенията на принципа на правовата държава, а в по широк смисъл на пренципа за правната сигурност, изискването за публичност, широко консултиране и стабилност на законодателството, отбеляза Славов.
В демократичната държава законът не е просто израз на нечия парламентарна воля на мнозинството, а израз на принципи, на ценности, които защитават публичния интерес“, подчерта преподавателят.
Според него е нарушение в процедурата на наложено вето, един закон да се променя преди да е влязъл в сила, но двама юристи – три мнения, илюстрира той спорове между юристите.
Важно е на каква плоскост Конституционинят съд ще избере да разгледа въпроса, тъй като в самия съд се очертават най-малко две тези – едната е, че спазването на процедурата на две четения е достатъчно, за да бъде приет закон. Има и конституционни съдии, които застъпват по-широка и по ценностно обоснована теза, допълни Славов. В зависимост от това коя теза ще избере КС, ще бъде ясно дали ще се сложи край на досегашната техника да се заобикаля широкото обществено обсъждане.
Преподавателят коментира и ветото на държавния глава на специалния прокурор, който ще разследва Главния. Според него управляващите едва ли ще вземат под внимание мотивите на държавния глава, защото виждаме „пълен отказ за реална реформа в прокуратурата“.
„При систематичен отказ да се докосне фигурата на главния прокурор се правят различни обходни действия, мимикрии, някакви на опит за осъществяване на контрол, което няма как да се случи по този начин“, коментира Славов.
Фигурата, измислена от юристите на ГЕРБ, не решава нито един от основните проблеми за независимо пълноценно разследване на главния прокурор.“
И Венецианската комисия неотдавна посочи, че този законопроект, макар и леко модифициран, не решава нито един основен проблем. Така е по ред причини – не може да се очаква от един прокурор в система, в която има 1500 прокурори, да има смелостта и подкрепата да извърши едно неазависимо и обективно разследване. Този прокурор ще бъде избиран от ВСС, който избра действащия гл.прокурор, а неформално действащият главен прокурор ще посочи, кой да бъде избран, за да го разследва, подчерта преподатавателят. Същото важи и за следователите, които биха подпомагали наддглавния прокурор, защото всички са подчинени на Главния прокурор.
Славов акцентира върху липсващата възможност главният прокурор да бъде освобождаван още преди извършването на разследване срещу него при тежки нарушение. Когато бъде отстранен – ще бъде освободено и разследаването срещу него, смята конституционалистът. Той е убеден, че въпросът ще стигне в КС и ще има произнасяне.
В следващите месеци дебатът за това как да действаме, когато главният прокурор наруши законите, ще бъде на масата, заключи Атанас Славов с очакване следващото Народно събрание да действа по-смело.
