DeFakto.bg DeFakto.bg
Висшият адвокатски съвет публикува позиция по повод две решения на управителния орган, които бяха оспорени от недоволни адвокати. Решението на съвета да обяви становище, е мотивирано с информации в медиите, отразили конфликти в адвокатурата, свързани с въпросните решения. ВАдС застъпва тезата, че „наближаващите избори за висши органи на адвокатурата не са причина за уронване авторитета на цялата българска адвокатура“.
Конкретно за какво става дума
В началото на февруари столичният адвокат (Кирил Д. Петров) изненадващо поиска от прокуратурата да провери договора за правно информационно обслужване, сключен от ВАдС с правно инфорамционната система „Лакорда“ АД за три години, без да даде право на избор на близо 14 000-те ѝ членове. Услугата се плаща от бюджета на адвокатурата. В сигнал до Софийска градска прокуратура адвокатът иска прокурорите да кажат дали председателката на ВАдС Ралица Негенцова е сключила неизгодна сделка, което е престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс. Сумата която ВАдС се е задължил да плати на фирмата за три години, е над 800 000 лв. с ДДС.
Друг случай, ангажирал вниманието на ВАдС, е дисциплинарното производство срещу председателя на Адвокатския съвет на Хасковска адвокатска колегия адв. Меглена Хари Гунчева заради това, че не е превела месечен членски внос в бюджета на Висшия адвокатски съвет. Това се случи миналата година, след като с решение на Общото събрание на адвокатите от Адвокатска колегия Хасково, Гунчева бе задължена да не внася 50% от събрания от адвокатите от колегията поради неговото увеличение. Хасковската колегия аргументира решението си с убеждението, че по закон решенията на общите събрания имат приоритет и ВАдС е длъжен да се съобразява с тях. Председателят на Хасковската колегия заведе и иск за дискриминация срещу Висшия адвокатски съвет и неговия председател адвокат Ралица Негенцова, който бе обоснован с недопустимо и различно третиране по признаците „лично положение“ и „обществено положение“ по Закона за защита от дискриминация.
Публикуваме позицията на ВАдС по двата случая по реда на тяхното съобщаване:
1. По повод взето решение на Висшия адвокатски съвет за сключване на тригодишен договор с „Лакорда“ АД:
През 2017 г. Висшият адвокатски съвет е взел решение за предоставяне ползването на правно-информационната система „Лакорда“ на всички адвокати.
Закупената през 2017 г. правно-информационна система „Лакорда“, включваща модулите: „Интелект“, „Правен Интелект“, „Анотирани нормативни актове“, Бюлетин „Лакорда“, „Българско право“, „Съдебна практика“, „Право на Европейския съюз“, „Процедури и формуляри“, „Бизнес Интелект“, „Бизнес Регистър“, „Lakorda Mobile“, е ползвана в периода 01.12.2017 г. до 30.11.2020 г.
Висшият адвокатски съвет направи допитване до всички адвокатски колегии в страната за предимствата и недостатъците на ползваната правно-информационна система, с искане да бъде изразено и становище дали договорът да бъде подновен за нов период. На отправеното запитване отговориха 18 колегии, като всички еднозначно заявиха, че са доволни от ползваната правно-информационна система „Лакорда“, намират същата за полезна и отговаряща на нуждите на адвокатите от достъп до нормативни актове, съдебна практика, процедури и др. Изразено беше и желание да бъде включен и нов допълнителен модул „Свързани инстанции“, чрез който е възможно проследяването на развитието на делотопред всичкиинстанции.
Воден от изразеното предпочитание на адвокатските колегии, Висшият адвокатски съвет взе решение № 2959/09.10.2020 г. за продължаване на договора с „Лакорда“ АД за нов тригодишен период при същите ценови условия, с включване допълнително и безплатно на най-новия продукт – „Свързани инстанции“.
2. По повод решение на Висшия адвокатски съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат Меглена Гунчева от АК – Хасково.
На свое заседание от 06.11.2020 г. Висшият адвокатски съвет взе решение за образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат Меглена Хари Гунчева, в качеството й на председател на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Хасково. Дисциплинарното обвинение се изразява в извършено от нея дисциплинарно нарушение, представляващо продължавано системно неизпълнение на Решение №2265/10.01.2020 г./Протокол №55/, и Решение № 2462/8.05.2020 г. /протокол №64/ на Висшия адвокатски съвет, съгласно който се задължава – първо, да представи поименни детайлни справки за платените събрани от адвокатите месечни вноски към Висшия адвокатски съвет, и второ – да преведе дължимите и събрани ежемесечни вноски към Висшия адвокатски съвет на адвокатите от колегията. Размерът на задържаните месечнивноские: 5 742 лв. към 30.04.2020 г., 32 168 лв. към 01.07.2020 г., над 44 000 лв. към 31.12.2020 г.
Извършеното от председателя на АС-Хасково адвокат Гунчева представлява дисциплинарно нарушение по чл. 132, ал. 1, във връзка с чл. 122, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2, чл. 89, ал.1, т. 6 и чл. 92, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Как се стигна до тази безпрецедентна ситуация, при която Висшият адвокатски съвет да повдигне дисциплинарно обвинение срещу Председател на адвокатска колегия?
Съгласно чл. 122, ал.1, т.2 от ЗА, Висшият адвокатски съвет определя годишните вноски за бюджета на Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл. 49, ал.1 от ЗА, всеки адвокат е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към ВАдвС.
За улеснение на адвокатите, при внасяне на дължимите вноски към Висшия адвокатски съвет, с Решение № 627/17.02.2018 г., Висшият адвокатски съвет е възложил месечните вноски, дължими към него по чл. 49, ал.1 от ЗА, да се събират от адвокатските съвети на всяка колегия. За дейностите по събиране и администриране на вноските е предвидено адвокатските колегии да получават 10 % от събраните вноски.
Всички адвокатски колегии изпълняват възложените от ВАдвС дейности по събиране и администриране на вноските, като ежемесечно превеждат внесените от адвокатите суми по сметка на Висшия адвокатски съвет.
Единственият адвокатски съвет, който не изпълнява задължението да събира и превежда дължимите към ВАдвС вноски, е адвокатският съвет на АК-Хасково, който превежда само 50 % от събраните от адвокатите от колегията суми на ВАдвС, а останалата част от сумата неправомерно задържа .
За този проблем знае цялата адвокатска общност повече от година.
Въпреки усилията на Висшия адвокатски съвет с разумни средства да бъде разрешен въпросът за събирането и превеждането на дължимите вноски – проведени множество срещи и разговори с председателя на адвокатския съвет на АК-Хасково, с целия адвокатски съвет, изпратени писма, покани и искания за предоставяне на информация кои адвокати са внесли дължимите вноски и кои – не, проблемът не бе разрешен. Адвокатският съвет -Хасково не предостави дължимите справки (изпрати празен формуляр) и не преведе по сметка на ВАдвС дължимите по закон суми.
За Висшия адвокатски съвет съществуваха две възможности: или да иска плащане на дължимите вноски от адвокатите от АК-Хасково, защото задължението за плащане на вноските е за всеки адвокат, или да потърси отговорност от председателя на адвокатския съвет, който организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет (чл. 92 т. 2 от ЗА).
Висшият адвокатски съвет реши, че адвокатите от АК-Хасково, ако са изпълнили задължението си за плащане на месечните вноски към ВАдвС, не могат да носят отговорност за непреведените от АК-Хасково суми.
Съгласно чл. 122 ал. 2 ЗА решенията на ВАдвС са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. В настоящия случай е налице неизпълнение на решения на Висшия адвокатски съвет (Решение №2265/10.01.2020 г. и Решение №2462/8.05.2020 г.) от председателя на АК-Хасково, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 132, ал.1, във връзка с чл. 122, ал. 2, във връзка с ал.1, т. 2, чл. 89, ал.1, т.6 и чл. 92, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Правното разбиране на Висшия адвокатски съвет е намерило израз във взетото решение и повдигнатото дисциплинарно обвинение, като единствено в компетентността на Висшия дисциплинарен съд, съответно на Върховния касационен съд при инстанционен контрол, е да реши дали има извършено дисциплинарно нарушение или не.
Правните виждания на определени адвокати, за които действията на председателя на АК-Хасково имат своето оправдание в Решение на Общото събрание на адвокатите от страната от 22.02.2020 г., не се споделят от Висшия адвокатски съвет. Въпросът кой е компетентният орган да определи годишните вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет е разрешен с разпоредбата на чл. 122, ал.1,т. 2 от ЗА, което дава отговор и на въпроса дали Общото събрание на адвокатите от страната може да вземе решение по този въпрос – за намаляване или непревеждане на част от годишните вноски.
Дали правното виждане на Висшия адвокатски съвет е правилно или е правилно разбирането на председателя на АК-Хасково е въпрос, по който ще се произнесе Висшият дисциплинарен съд. В случай че спорът бъде отнесен до следваща инстанция – компетентен е да се произнесе Върховният касационен съд. Поради това и внушенията, че действията на Висшия адвокатски съвет са „безконтролни“, освен че са неверни – защото действията подлежат на контрол, включително от Върховния касационен съд, представляват и недопустимо уронване на престижа на цялата адвокатура, а не само на институционалния авторитет на органа, към който тези неоснователни упреци са насочени.
Правните спорове се решават от компетентните съдебни органи – в случая Висшия дисциплинарен съд и Върховния касационен съд, а не чрез декларации, протести и други извън-процесуални средства, които сами по себе си, не само разрушават институционалния авторитет на адвокатурата и нейните органи, но представляват и недопустим опит за влияние върху независимостта на съда – Висш дисциплинарен съд и Върховен касационен съд.
В заключение ВАдС казва: Разбираме, че времената са предизборни. Наближаващите избори за висши органи на адвокатурата не са причина за уронване авторитета на цялата българска адвокатура.
Членовете на Висшия адвокатски съвет днес са едни, утре ще бъдат други. Висшият адвокатски съвет е институция на адвокатурата. Затова и опитите за публично злепоставяне на Висшия адвокатски съвет вредят на всички адвокати и цялата адвокатска общност.
Да не се забравя, че: Според КРБ и ЗА, носителят на власт на адвокатурата е само и единствено – всеки действащ адвокат – именно еднолично, в това му лице и качество. Същевременно, адвокатските органи, в това число, и ВАДВС, без изключение, са тука само и единствено – да съблюдават професионалните права на всеки действащ адвокат, а не на себе си – на кои да е органи. Председателите на колегиите са само едни представители на цялата колегия. Действията им настъпват пряко и директно у всеки адвокат от всяка колегия по отделно – а накрая, от всички колегии. Няма как един председател като такъв да носи дисциплинарна отговорност – вместо личната, която е на всеки един адвокат. Следователно, с това дисциплинарно дело, се насочва търсенето на дисциплинарната отговорност от всеки един действащ адвокат на РБ – но да се осъди, само един, вместо всички останали. Извън казуса. Проблемът е още по-дълбок. Ние нямаме органи, които реално да защитават нарушените ни професионални права. Напротив. Органите се използват за всичко друго, но не и за защита на професионалните права – на всеки действащ адвокат – а не на член – даже има и случаи – член срещу член – на кой да е адвокатски орган. Никой не го интересува никой адвокат. Тези органи стават, следователно, въобще излишни. Трябва да си преминем обратно към МП или към Върховен Административен Съд. А по места, да останат един деловодител и един председател – на заплата. Нещо повече. В цял свят адвокатурата е заплатена от държавата със субсидии на месец. Всеки адвокат има право на държавна месечна субсидия, независимо има или няма работа и къде и къде не е член и какво работи. И още нещо. Реално адвокатът е съдебна власт, а няма думата. Следва да се предвиди изрична отговорност поне на държавните служители за непослушването на адвокатите поне в едностранните административни преписки. До сега няма дисциплинарни производства поне срещу държавните служители, заведени за нарушение на професионалните права на адвокатите. Та, те не изпълняват даже и съдебните решения, както дължат. При всичко, българският народ и граждани са изцяло лишени от действаща адвокатура и тя реално е нищо и никой – само шум… А изцяло на издръжката на целият този народ. В момента се вършат нови провокации срещу задълженията на българския адвокат – посредством изменения в закон, а и този адвокат, като европейските, нямат право да концентрират власт в професията, съгласно Препоръки на Съвета на Министрите до нашата страна от 2000г. и решението за това на Люксембург, 2001г., за забрана на концентрация в професията – което значи, ако си адвокат, си адвокат без право да работиш и като юрисконсулт – още по-малко, на банки, които са публично-частни лица, и на обществени и държавни местни и регионални, да не говорим и централни, органи и ведомства. Не може да си обущар – и едновременно, и адвокат. Следваше единствено законът да се допълни с правомощия на всеки действащ адвокат – за констативни актове по всяко отношение – вместо, т. нар., становища… а не, да се мисли само за органите ни, които нищо не правят. Има други случаи, когато напротив, ВАДВС връща жалба до ВАДВС – да се разгледа – „по компетентност“?! – от органа, нарушител на адвокатските права, вместо техен защитник…