Медиацията, въпреки отдавна приетия закон, е непозната като възможност за решаване на спорове. Законът е от 2004 г., но резултатите са изключително ненадеждни до този момент – това коментира пред БНР Даниела Марчева, член на ВСС.
На 9 февруари Съдийската колегия на ВСС подкрепи въвеждането за задължителна медиация за някои видове граждански и търговски дела. Концепцията е изработена от работна група от магистрати с участието и адвокати, ръководена от Даниела Марчева от ВСС. Тя предвижда задължителната медиация да започне с разводи по исков ред, спорове за родителски права и задължения, определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото, съдебната делба, спорове между съсобственици в етажната собственост, предвижда концепцията. Задължителната медиация може да се прилага и за всички облигационни и търговски дела, но зависи от конкретиката на казуса. Според концепцията, няма да има задължителна медиация по делата, по които не може да се осигури личното присъствие на страните или на техен упълномощен представител (казусите с особен представител), по спорове, свързани с насилие над деца, както и по онези, по които страна е държавата. Да няма задължителна медиация и за потребителските спорове и и исковете за непозволено увреждане.
Съдебните дела годишно варират около 720 хиляди. „И противно на всякаква логика населението на страната намалява, но делата се увеличават. Това е тенденция, която е много отчетлива последните 10 години. ВСС не разполага с достатъчно бюджет, за да се назначават повече съдии. Една от основните ни задачи е да търсим начини за намаляване на постъплението на дела до нормални нива“, заяви Марчева. Според нея така съдиите ще разполагат с повече време за разглеждане на едно дело.
Друг мотив е да се работи за утвърждаване на културата на споразумението, допълни тя. В случая задължителния характер на медиацията ще осигури участието на страните по спора в една процедура. Към настоящия момент това е една от най-големите пречки – липсата на желание и доверие между страните.
Над 35% от проведените медиации в сегашните медиационни центрове са приключили със споразумение, което Марчева определи като обнадеждаващ резултат, а ползите от медиацията – като безспорни.
„Задължителността няма да накърни достъпа до правосъдие“, уточни Марчева. При неуспех на първата медиационна среща съдебното дело ще продължава. Обмислят се както механизъм за стимулиране, така и санкции при отказ на някоя от страните да се включи в медиацията.
Концепцията предвижда медиационната процедура да се разположи на най-ранен етап – още при подаване на исковата молба. По проекта ще бъдат обучени съдии и медиатори. „Обучавайки съдиите, ние ще дадем възможност те, съобразно конкретиката на определен спор, съобразно поведението на страните по дадено дело, той да прецени дали е възможно да приключи този спор със споразумение“, поясни Даниела Марчева.
Често страните са склонни да си споразумеят, но това по-трудно се постига в рамките на съдебно дело, обобщи от практиката си съдия Марчева.