DeFakto.bg DeFakto.bg
Предизвестено правната комисия отхвърли ветото на президента Румен Радев върху фигурата специалния прокурор, който ще разследва главния и заместниците му при извършени тежки нарушения. С 12 гласа „За“, нула против и 7 въздържали се, законопроектът потегля към пленарна зала.
В началото на заседанието, Красимир Ципов от ГЕРБ, един от вносителите на промените, бе категоричен, че мнозинството остава твърдо зад предложенията си, защото те са единственото възможно решение на проблема с търсенето на наказателна отговорност на обвинител номер едно. Без промяна беше и позицията на социалистите, които са категорични, че промените са безсмислени и не решават нито един проблем от тези, за които България е критикувана от Брюксел и Страсбург.
„Как ще се е произнесе Венецианската комисия – ще покаже времето. Към настоящия момент ние смятаме, че това е възможното законодателно действие„, посочи Ципов.
Крум Зарков (БСП) не спести, че всички наблюдатели и експерти както в България, така и сред европейските партньори на страната се обявиха против това законодателно решение.
„То е неразбираемо за юристите в България и не съществува такова никъде другаде. Извадете едно становище на някой юрист, произнесъл се по този закон и да е намерил брънка логика в него. Такова няма. Всичко е казано и всичко е ясно. Ветото на президента е направило усилието да обогати мотивите с още 5 групи, но си заслужава да кажем, че никога не можете да решите проблем, ако ви е страх, не желаете или не можете да го назовете там, където е„, подчерта Зарков. „Ако е вярно, че след промените в ЗСВ прокуратурата не е зависима и централизирана, защо тогава се налага създаването на специалната фигура на този прокурор? Можете ли да гарантирате, че тази промяна ще доведе до отпадане на засиленото наблюдение на изпълнението на решенията на ЕСПЧ, попита той.
Президентът има пълно основание да припомня, че специализираният съд се превръща все повече в извънреден, отбеляза още Зарков. Този нов прокурор ще разследва главния, независимо в какво престъпление е уличен„, каза той. Посочи, че подсъдност, според длъжностното качество на лицето, а не според предмета на делото, е достатъчна индикация за противоконституционност. Сигурен съм , че КС ще има възможност да се произнесе по този въпрос, убедено заяви социалистът.
Филип Попов (БСП) попита какво значи обществено обсъждане, след като управляващите не са се съобразили с отрицателните становища на адвокатите, кадровиците и прокуратурата по законопроекта. Той определи въвеждането на специален прокурор като „тежък дисбаланс“ за системата.
Християн Митев от Обединени патриоти репликира: Становища бяха изразени, но никой не може да задължи депутатите да се съобрази с тях, каза той. Никой не представи алтернативен модел по делото „Колев срещу България“, оплака се той. „Видяхме екзотични предложения на бивши конституционни съдии, пенсионирани съдии с предложения за някакво странно формиране на състави за разследване на главния прокурор„. По негово мнение – все противоконституционни. Митев не обори тенденцията за увеличаване на правомощията на спецсъда с нови престъпления, извършвани от „определени групи лица“ – депутати, магистрати, в случая главният прокурор. Но намери интересно обяснение за отклонението – опозицията и президентът не били оспорили това пред КС. Не засегна темата, че управляващите носят отговорност за законодателните си инициативи, а парламентът трябва да приема само решения, които не противоречат на основния закон.
На 10 фувруари държавният глава върна за повторно обсъждане закона. В мотивите си Радев посочи нарушения на редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона. Президентът отбеляза, че СпНС, на който законът дава специална компетнтност срещу главния прокурор и заместниците му, добива все повече характер на извънреден, а не на специализиран съд.
„.. юрисдикцията на СпНС се разширява и вече включва делата, по които компетентен е прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник. Доколкото по § 2 този прокурор е компетентен да извършва разследване на всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, изводът е, че за всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, компетентен ще бъде СпНС. И още:
Когато обаче законодателят определя подсъдността единствено с оглед качеството на подсъдимия „главен прокурор“ или „заместник на главния прокурор“, всяка илюзия за предметна специализация на СпНС бива елиминирана. Той се превръща в извънреден съд, а с това се компрометира и независимостта на съдебния контрол над действията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“.
Радев подчерта и фактът, че по законопроекта бяха изразени категорично отрицателни становища от ВСС, от Висшия адвокатски съвет и от самата прокуратура. Нито една от институциите, от които ще зависи практическото осъществяване на приетия на 29.01.2021 г. закон, не е съгласна с предложенията на народните представители. Изложените от Висшия адвокатски съвет и от прокуратурата основания за отрицателното им становище по законопроекта са съществени и засягат основната идея на приетия ЗД на НПК, включително и нейната целесъобразност, подчерта президентът.
След като ветото мине и в пленарната зала, президентът трябав да подпише указ за обнародването на промените в Държавен вестник. Според записаното в закона, разследващият главния прокурор и заместниците му ще трябва да бъде избран до три месеца. Това ще става с мнозинство от поне 15 членове на ВСС. Той ще е с петгодишен мандат, а делата срещу ръководството на държавното обвинение ще се гледат в Специализирания наказателен съд.
