Нови идеи: Допълнителните възнаграждения на магистратите да зависят и от качеството на работата (допълнена)

Кадровиците отложиха гласуването на правилата за допълнителните възнаграждения на съдиите от общите и административните съдилища за следващ път. А причините бяха комплексни – днес е постъпил анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), в който се дават и други идеи за ДМС-тата. Но и членовете на Съдийската колегия имат допълнителни предложения и редакции по проекта.

Де факто описа предложените правила, които предвиждат от 4 до 1 заплати годишно отгоре за съдиите (без тези в спецструктурите) според степента на натовареност на съда, в който работят. Като се въвеждат 4 категории съдилища и е предвидено ДМС-тата за магистратите в един орган да са поравно, според изработеното време.

Анализът на БИПИ за възнагражденията в съдебната власт препоръчва и други критерии за определянето и на заплатите, и на премиите в системата. Сред тях:

• Водещ принцип при определяне на възнаграждението (основната заплата) да бъде комбинация от трите основни критерия – нивото, в което работи магистрата /инстанцията/, рангът на магистрата и годините стаж.
• Основното възнаграждения на магистрата да се определя като процент от възнаграждението на председателя на ВКС / главния прокурор, с различен процент за различните нива в системата.
• Допълнителното възнаграждение, уредено за работещите в специализираните съдилища и прокуратура трябва да бъде премахнато.
• Размерите на допълнителното възнаграждение трябва да се определят от Общото събрание на съдиите/прокурорите.
• Като качествени критерии за определяне на допълнително възнаграждение да се включи и становище за етичното поведение/почтеността на магистрата, както и качеството на неговата работа /чрез инстанционния контрол/.

Днес Даниела Марчева – проектът на правила, дело на работна група, е предложен от комисията по натовареността – обясни, че е получила ред запитвания от съдии защо за общите съдилища се залагат до 4 заплати ДМС при положение, че  за специализираните те са до 6. Отговорът е, че има и предложения за „обикновените“ магистрати допълнителните възнаграждения да могат да стигат, в изключителни случаи и до 8 заплати до 4 за натовареност и отделно до още 4 за постигнати резултати при индивидуална оценка на работата. Тези предложения се изпращат на работна група на Пленума на ВСС.

А настоящият проект е за премиите по чл. 233, ал. 6, изречение първо ЗСВ, където те изрично са свързани с натовареността на съответния съд. Марчева разясни и че предложението на БИПИ размерът на премиите да се определя от общото събрание е неосъществимо, тъй като законът е заложил определянето им от ВСС.

Боян Магдалинчев пък вметна, че залагането на премии до 4 заплати може да е пожелателно, при наличието на средства в съдебния бюджет и в зависимост от одобрения от парламента негов размер. За разлика от специализираните съдилища и прокуратури, където самият закон фискира до 6 заплати допълнителни възнаграждения за тях. Добави и че „БИПИ все пак е неправителствена организация, изпълняваща един проект“ и е спорно дали предложенията им могат да бъдат уважени.

Даниела Марчева възрази срещу идеята заложеният размер на ДМС да се поставя под условие от наличност на средства. И обясни – в чл. 233, ал. 6 все пак е посочен изрично максималният размер за специализираните магистрати, а за останалите, „според натовареността ни се дава право на избор ние да определим размерите и не е редно да поставяме условие за излишък, иначе правилата нямат смисъл. И излиза, че изначално законодателят е поставил в неравнопоставено положение двете групи магистрати, което, според мен, не е била целта“.

Вероника Имова имаше възражения за определянето на натовареността при наказателните дела, а Атанаска Дишева – че тя не може да бъде измервана само количествено.

Ето и предложенията за изплащането на ДМС  според инвидуалната оценка, които се изпращат на работната група към Пленума на ВСС:

• Размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати
  резултати в течение на годината на магистратите се определя съобразно
  индивидуалната оценка от резултатите от дейността, със заповед на
  съответния административен ръководител.
• При изготвяне на оценките административните ръководители се
  подпомагат от помощни комисии, които включват от заместник на
  административния ръководител и 3 до 9 редовни членове, избрани от
  общото събрание на съдиите/прокурорите от съответния орган на съдебна
  власт за срок от 1 година.
• Процедурата по оценяване се инициира със заповед на
  административния ръководител, в която се определя оценявания период и
  приключва с издаване на мотивирана заповед за определяне на
  индивидуалната оценка въз основа на предложението на помощната
  комисия и размера на допълнителното трудово възнаграждение.
• Индивидуалната оценка на резултатите от дейността на
  магистратите се определя при съобразяване на следните показатели:
  1. брой и вид разпределени, разгледани и решени дела на съдията в
  качеството му на докладчик, спрямо общия брой разпределени,
  разгледани и решени дела в съответния съд брой разпределени,
  разгледани и решени дела, в които участва съдията, като член на
  съдебния състав
  2. брой и продължителност на съдебните заседания по делата,
  разглеждани от съдията в качеството му на докладчик, спрямо
  общия брой заседания и общата им продължителност в съответния
  съд брой и продължителност на съдебните заседания, в които
  участва съдията, като член на съдебния състав
  3. брой потвърдени, отменени и изменени решения, определения и
  присъди спрямо общия брой актове, постановени в съответния съд;
  4. брой дежурства
  5. брой отработени човекомесеци от всеки съдия
  6. цялостен принос на съдията към дейността на съдебния орган през
  оценявания период и участието му в допълнителни дейности във
  връзка с функционирането на съдебната власт
  7. спазване правилата на Кодекса за етично поведение на българските
  магистрати
  Показателят по т.3 обхваща влезлите в сила съдебни актове, при
  съобразяване броя необжалвани от подлежащите на обжалване
  обжалваните потвърдени или изменени актове и отменените – изцяло или
  частично, и основанията за това.
• Показателите се оценяват по точкова система от 0 до 10, като
  общата индивидуална оценка се формира като сбор от точките по всички
  показатели.
• При индивидуална оценка от 15 до 30 точки включително, на съдията
  се изплаща една трета от предвидените допълнителни възнаграждения,
• при индивидуална оценка от 31 до 50 точки включително – две трети,
• а при индивидуална оценка от 51 до 70 точки – пълният размер на
  допълнителните възнаграждения