DeFakto.bg DeFakto.bg
След решение на ВКС наказание от 26 г. „лишаване от свобода“ ще изтърпява Михаил Станчев за убийството на известния като хазартен бос Коста Н. – Миджурина и опита за убийство на Симона Т. в Слънчев бряг през 2018 .
През юни 2018 година Станчев застреля хазартния бос Коста Николов-Миджурина и простреля бившата си приятелка Симона Тодорова от ревност. През септември 2019 година, подсъдимият получи присъда от 24 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Апелативният съд в Бургас измени присъда и наложи по-тежкото наказание. Решението бе обжалвано от подсъдимия и днес ВКС потвърди окончателната присъда.
Ето и мотивите:
Съдебният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК – с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие от него да не се събират доказателства за тях. Правилно и двете предходни инстанции са преценили, че направеното от Михаил Станчев самопризнание не следва да бъде отчитано повторно като смекчаващо отговорността обстоятелство. То е необходимо условие за провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, за което подсъдимият е премиран като определеното му наказание „доживотен затвор“, което е счетено за съответно на извършеното деяние, е заменено с „лишаване от свобода“.
Неоснователно е твърдението, че с направеното на досъдебното производство подсъдимият е допринесъл съществено за разкриване на обективната истина, тъй като не е знаел, че свидетелите вече са дали показания. Към момента на задържането на Станчев неговата самоличност и обстоятелството, че е автор на деянието, са били установени чрез показанията на свидетели. Подсъдимият може да не е знаел, че посочените свидетели вече са разпитани, но е бил наясно, че след като е задържан при опита му да напусне пределите на страната, явно е разкрита както неговата самоличност, така и съпричастността му към осъщественото деяние.
Според върховните съдии с оглед на това самото признаване на вече установените факти не е имало съществено значение за разкриване на престъплението и неговия извършител, за каквото претендира защитата.
Подсъдимият е действал в изпълнение на желанието си за отмъщение и наказание на пострадалите за наранените си чувства, което го характеризира като хладнокръвна и безцеремонна личност, поставяща собствените си интереси и чувства над живота и здравето на другите хора. Поведението му след деянието също разкрива важни характеристики на личността му и е указател за цялостното му отношение към извършеното, което е различно от декларираното пред съда съжаление. Опитът му да напусне пределите на страната и да осуети по този начин реализирането на наказателната отговорност е ясна индикация, че е действал организирано, като престъпната му проява не е била импулсивна, резултат от внезапно възникнало силно чувство на ревност, а добре обмислена и подготвена. „Това обуславя правилността на извода на контролирания съд, че предприетите от дееца мерки по укриването му, чрез бягство извън страната, следва да се отчитат в посока утежняване на неговата отговорност“, пише в мотивите на решението на ВКС. Посочените обстоятелства имат доминиращо значение при определяне на дееца като личност с висока степен на обществена опасност пред чистото му съдебно минало и трудовата ангажираност, които правилно са били отчетени от предходните съдилища.
Според тричленния състав на ВКС контролираната инстанция е открила баланса между поправително-превъзпитателното въздействие на наказанието и общопревантивната му функция. Съобразила е, че подсъдимият, движен от егоистичните си подбуди и желания, е лишил от живот пострадалия в разцвета на силите му, причинявайки страдания и мъка от неговата загуба на най-близките му роднини, на неговите приятели и колеги. Едновременно с това Станчев е осакатил физически и душевно 22-годишно момиче, което ще търпи последиците от деянието му до края на дните си, само защото се е възползвало от правото си да избира с кого да има лични приятелски или интимни отношения. „Начинът, използван от дееца за разрешаване на любовните си проблеми и неблагополучия – чрез лишаване от живот на други човешки същества, е в разрез с цивилизационните принципи, въз основа на които е изградено обществото. Това изисква по-интензивна наказателна репресия, чрез налагане на по-високо по размер наказание, като знак за останалите индивиди, че подобни методи за уреждане на междуличностните отношения са абсолютно недопустими“, категорични са върховните съдии.
Присъдата е приведена в изпълнение.
