Ще сме първата страна в света, назначила специален прокурор, който 5 г. ще разследва само Главния! И ще станем за смях.

(Изказване на Крум Зарков пред парламента  в защита на  ветото на президента  на специалния прокурор в НПК,  направено след като мнозинството отказа да извика  столичния  кмет Фандъкова и премиера Борисов в пленарна зала заради смъртта на малкото момче, загинало от токов удар на тротоар  в столицата.  Публикуваме   анализа на един правен конфликт, който няма да отшуми с отхвърленото по-късно вето на държавния глава. 

Уважаеми дами и господа народни представители,

Обсъждаме поредното вето на президента – двадесет и седмото по ред.

То касае пряко въпросите за върховенството на правото. Върховенството на правото, уважаеми дами и господа, е концепция, която минава през всички сфери на държавния и обществен живот. В държава, в която има върховенство на правото, няма оголени кабели. В държава, в която има върховенство на правото, всеки носи отговорност за действията и бездействията си.  И сега, когато ще разглеждаме дали главният прокурор подлежи на контрол по отношение на негови неправомерни действия, няма как да не отбележим, че е някак си лицемерно, имайки предвид, че Народното събрание демонстрира, че не поддържа контрол върху тези, които са му подопечни.

По същество, дори този въпрос, тази малка част от целия принцип за Върховенството на правото, която е – да може да бъде преследван всеки, включително главният прокурор, вие три години не можете или не искате да решите.

Този закон, който беше върнат от президента е поредният ви опит. Така и не разбрахте какво искате и как да направите. И президентът много правилно ви го връща. Защото това, което предлагате, беше определено като абсурд, като екстравагантност, като неразбираемо понятие от цялата българска правна общност, от европейските наблюдатели, от всеки, който заяви официално становище към Народното събрание или неофициално в обществения дебат, който придружава темата.

Президентът напомня и становището на ВСС, и становището на Висшия адвокатски съвет, и становището на самата прокуратура, и прави опит – успешен, да обогати тези мотиви с още пет групи мотив: за нарушаване на конституционните принципи на независимост, за нарушаване задълженията за провеждане на ефективно разследване, за нарушаване на конституционно установения принцип за равенство на граждани пред закона, за нарушаване на принципа на независимост пред съда и за пренебрегване на принципа за приемане на закони след задълбочено обществено обсъждане.

Няма да се спирам допълнително на тези мотиви, защото първо – те са ясно разписани и второ – ние се уморихме да ги повтаряме по този и по други закони в продължение на 4 години.

Много е срамно също това, което се случва в комуникацията ви с Венецианската комисия и с органите на Съвета на Европа. Сто пъти им предлагате нещо, сто пъти ви отговарят едно и също. Страхувам се, че този път ще бъде поредният епизод от тази драма. Делото „Колеви“, началото на този въпрос, е от 2009 година. Само че този въпрос е част от един доста по-широк – за това как функционира българската прокуратура и каква е ролята на главния прокурор в нея. Да извадите само въпроса за неговото наказателно преследване и да се опитате да го решите по най-елементарния начин, като кажете просто – „ще направим още един такъв прокурор“, е несериозно. По-лошо, това ще бъде със сигурност неефективно. Няма смисъл да ви убеждавам повече, тъй като виждам, че го разбирате много добре.

Нека да видим дали от този дебат може да има някакъв смисъл, доколкото всичко вече е казано и всичко е ясно по конкретния законопроект. Но нека да обясним самия проблем. Защото ако не поставите правилно проблема, никога няма да намерите правилното решение. Големият проблем, уважаеми дами и господа, е, че нашата прокуратура функционира по начин, който всъщност позволява намесата във вътрешното убеждение на редовите прокурори.

Ако такъв проблем нямаше, нямаше да има проблем и с разследването на главния. Защо? Защото, както ви казва и Конституционният съд пред 2020 по ваше питане, нищо не пречи де юре на всеки прокурор да разследва включително и главния. Пречките идват де факто – и те могат да бъдат отстранени със законови промени, но трябва да бъдат поставени в цялост. Не може да се реши въпросът с практическата ненаказуемост на главния прокурор, ако преди това не се уточни законово какво точно е методическото ръководство, което той осъществява.  Очевидно е, че Конституционният законодател не е направил от това понятие процесуално такова. Само че то се появява и в Наказателно-процесуалния кодекс. Какво се случва на практика е въпросът, който трябва да си поставите, ако искате да решите сериозно проблема.

Не може да се реши този проблем, ако не се направи ясна рамка на що е то надзорът на законност, който прокурорът осъществява. Защо – Конституцията в нейния член 127, в т.1 и т.3 ясно обяснява, че надзорът над законосъобразността касае провежданията на разследвания и изпълнения на наказания и други принудителни мерки. На практика обаче ми се струва, че функционира старата Конституция от 71 година, предвиждаща общ надзор на законност и който позволява на прокуратурата да се произнася по цял куп въпроси – от цената на водата, през пешеходните пътеки, до начина, по който определени чиновници и регулатори си вършат работата. Естествено е, че този метод на работа води до коренно различна функция, която главният прокурор изпълнява – от тази, която е заложена в конституционната ни рамка.

И накрая, но не на последно място – ако не се прекрати под някаква форма и с необходимите промени фактическото влияние на главния прокурор във ВСС, и в частност в прокурорската му колегия, то тогава му се дава възможност да влияе на кариерното развитие на всеки един прокурор. И това естествено води до влияние.

Този целият обем въпроси – вие ги избягвате умело в продължение на 4 години. Избягвате ги с най-различни финтове, стигащи дори до Конституцията. Единственото, което ви притеснява, е да ги поставите и да решите. Щях да помисля, че не можете. Само че и това не може да бъде прието, поради простата причина, че вече има достатъчно становища на международните институции, които са описали „от а до я“ какво трябва да се направи. Значи не е, че не можете, значи, че не искате.

Този законопроект няма да реши проблем, ще създаде още един. Ще станем първата страна в света, която е назначила прокурор, специален, на най-висш ранг, който да разследва само един човек, за 5 години време, на върха на съдебната система. С други думи – ще станем за смях.

Убедени сме, че вие не можете, не искате и няма да решите този проблем. Единствено, което можете да направите, е да си тръгнете, за да не пречите на други, които искат да го направят.