Последни новини
Home / Актуално / Спорно решение на Голямата камара срещу България (допълнена)

Спорно решение на Голямата камара срещу България (допълнена)

Defakto.bg
Доц. Светла Маргаритова, pravanachoveka.com

На 2 февруари 2021 г. бе постановено решението на Голямото отделение   X and Others v. Bulgaria (Application no. 22457/16). Съдиите много трудно достигнаха до решение с девет срещу осем гласа, че е било допуснато нарушение на чл. 3 (забрана за изтезания, нехуманно и унизително третиране) в неговите процесуални аспекти по повод повдигнати оплаквания  за осъществяване на актове на сексуална злоупотреба в дом за деца, лишени от родителски грижи.

Фактите по случая

Жалбоподатели са  три деца –  едно братче и две сестри на 12, 10 и 9 години към датата на събитията, които са изоставени от своята майка и са били настанени  в Дом за деца без родителски грижи в с. Страхилово, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.  Жалбата е депозирана от техните осиновители – италианско семейство, което няколко месеца след пристигането им в Италия през 2012 г.  констатира от разказите на децата, че те са били сексуално насилвани  и малтретирани докато  са живеели в дома. Те изпращат официално писмо и до Държавната агенция за закрила на децата /ДАЗД/, но  получават отговор, че е необходимо да предоставят повече информация, за да започне проучване по случая. През януари 2013 г. вестник „Espresso“ пубикува статия „България, в пещерата на педофилите“, която съобщава за твърденията на осиновителите  без да споменава имената им. В нея се посочва, че десетки деца от сиропиталището, в което трите деца   са били настанени в България, са били подложени на систематично сексуално насилие от страна на служители и от външни лица, включително в нощен клуб, разположен във  ваканционно селище. След като е сезирана италианската прокуратура, тя информира българското посолство в Рим за случая, тъй като намира, че той е от компетентността на българските власти.

ДАЗД разпорежда извършването на проверка от местната регионална дирекция, при която са разпитани не само служители от персонала, но и самите деца, включително и чрез анонимни въпросници. Цялата събрана информация не потвърждава нито едно от направените оплаквания. Установено е наред c това, че има видеонаблюдение, а децата са извеждани до сервизните помещения съобразно тяхната възраст и пол и няма никакви сигнали или оплаквания за сексуална злоупотреба или тормоз. Непосредствено след това Държавната агенция изпраща екип от психолози в периода 18-24 януари, който не установява нищо обезпокоително. Въз основа на извършените проверки ДАЗД достига до извода, че нито едно от твърденията от публикуваната статия не се потвърждава, но въпреки това изпраща всички материали на районната и окръжната   прокуратура във Велико Търново. По образуваната преписка са събрани материали и през ноември с.г. е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липсата на данни за извършено престъпление.

В хода на все още висящата първа преписка е образувана втора по повод сигнал, получен от италианската организация SOS Telefono AzzuroКъм него е прикрепен доклад с посочени имена на лица, за които се твърди, че са злоупотребявали сексуално с деца от този дом, както и  докладите на италианските психолози, работили с трите деца. През февруари е извършена проверка в дома от представители на редица регионални служби и на полицията, които освен документацията изслушват отново целия персонал и няколко деца, както и външен лекар, който редовно посещава дома. Установено е, че специален телефон е на разположение на децата, върху който е изписан номерът за оплаквания срещу сексуални злоупотреби, както и че има кутия за такива сигнали, но там не е получаван нито един. Наред с това сред персонала има само трима мъже, които работят извън самия дом и нямат достъп до помещенията на децата, както и че полицейски служител всеки ден прави посещения там. Втори доклад е изготвен от полицията през юни 2013 г. и от него се установява противоречие между данните, представени от трите деца-жалбоподатели (относно имената на засегнатите или виновните лица) и реалността. Психологът на дома посочва, че момчето и по-голямото момиче са манипулирали другите деца по време на своето пребиваване в дома. Въз основа на направеното проучване и събраните доказателства през юни 2013 г. районната прокуратура постановява отказ да образува досъдебно производство.

Междувременно осиновителите, след като сезират прокуратурата, са разпитани от прокурор към съда за непълнолетни, след което той изпраща материалите на съдия от същия съд. Последният определя експерт по детска психиатрия, който да прецени способността на децата да дадат обективни свидетелски показания. Експертът дава становище, че показанията им изглеждат достоверни. С решение от 13 май 2014 г. съдът приема, че не се налага да се определи мярка за закрила по отношение на трите деца, тъй като техните осиновители разполагат с достатъчен капацитет, за да се грижат за тях, но намира, че тяхното поведение не е било адекватно, защото вместо направо да се обърнат към съда са сезирали медиите. Съдът приема, че не е в интерес на децата те отново да бъдат изправени пред съда.

Трета проверка в дома започва след официален сигнал на италианското министерство на правосъдието на 22 януари 2014 г. Тя приключва с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, което е подложено на независим контрол и от прокурор на Върховната касационна прокуратура.

Процедурата пред Европейския съд

С решение от 17 януари 2019 г. камарата единодушно постановява, че оплакванията по чл. 3 и чл. 8 са допустими, но неоснователни.

След направено искане за разглеждане на делото от  Голямото отделение от децата чрез техните осиновители последното е уважено. Между страните са разменени становища, а  устното изслушване е проведено на 15 януари 2020 г. в сградата на Европейския съд.

С решението си от 2 февруари 2021 г. Съдът единодушно приема, че жалбоподателите, поради своята млада възраст и статута си на деца, останали без родителски грижи и настанени в институция, са били в особено уязвима ситуация и че сексуалното насилие, на което се твърди, че са били подложени, ако би било установено, е достатъчно сериозно, за  да попадне в приложното поле на член 3 от Конвенцията. Голямото отделение единодушно достига до извода, че държавата не е нарушила позитивните си   задължения за въвеждане на подходяща законодателна и регулаторна рамка, както и за предприемане на превантивни оперативни мерки. Съдът не разполага с достатъчно информация, за да се установи, че българските власти са знаели или е трябвало да  знаят за реален и непосредствен риск за жалбоподателите да бъдат подложени на малтретиране, което например да доведе до задължение за предприемане на превантивни оперативни мерки за тяхното предпазване от такъв риск. Поради това не е установено нарушение на чл. 3 в неговите материалноправни аспекти.

Голямото отделение обаче с 9 срещу 8 гласа намира, че е допуснато нарушение на процесуалните аспекти на чл. 3, тъй като проведеното разследване на твърдяното сексуално насилие не е било ефективно. Аргументите на мнозинството са следните.

Съдът подлага на анализ ефективността на проведеното разследване. Той констатира, че няма забавяне от страна на ДАЗД, която, веднага след като в българската преса се появяват материали за публикацията на италианския журналист във вестинк „Еспресо“, сезира прокуратурата и сама инициира проверка по сигнала в дома. Допълнително получените материали от прокуратурата в Милано, конкретизиращи имената на потенциално замесените възрастни,  дават основание на прокуратурата във Велико Търново веднага да разпореди проверка. Двете процедури, започнати от българската прокуратура приключват сравнително бързо –  през юни и ноември 2013, но събраните доказателства водят до заключението, че не са налице данни за извършено престъпление. Макар че резултатите от разследването не са предадени  на италианските власти и на родителите своевременно, Съдът не намира, че тези забавяния са нарушили ефективността на самото разследване.

Той упреква българските власти по-скоро в едностранчивост на проведеното разследване, в пропуските за извършването на действия, които в случая са били уместни, и които са свързани с   изявленията на децата. Техните обяснения са били дадени пред психолози от терапевтичен център и записани на DVD, наред с това жалбоподателите са разказали повторно  всичко и   пред  италианския прокурор за непълнолетни (също   записани на DVD). Техните разкази са били приети за достоверни от италианските власти въз основа на констатациите, направени от специалистите и са съдържали някои точни подробности; били са  посочени и конкретни лица  като извършители на предполагаемата сексуална злоупотреба. Съдът посочва, че ако българските власти са имали съмнения относно достоверността на тези твърдения, по-специално поради някои противоречия, установени в изявленията на жалбоподателите, както и поради възможността   родителите да са им повлияли, те биха могли да се опитат да изяснят фактите, като поискат интервю с жалбоподателите и с техните родители. Това би дало възможност да се прецени  достоверността на твърденията им, а  при необходимост да  получат допълнителни подробности относно някои от тях.  Такава информация е могла да бъде събрана и от психолозите, които   са изслушали изявленията на децата и биха били  в състояние да предоставят уместна информация. Макар и това да не е било твърде препоръчително с оглед задълбочаване травмата у децата и рискът, че подобно действие би било неуспешно предвид големия период от време, който е изминал от събитията, Съдът приема, че при тези обстоятелства българските власти е трябвало да преценят необходимостта от искане на такива интервюта. Властите обаче въобще не са обсъдили подобна възможност и в тази насока не са изложили никакви мотиви – вероятно поради това, че жалбоподателите не живеят в България. Съдът обръща внимание, че според неговата съдебна практика при дела с международен елемент  процесуалното задължение за ефективно разследването може да доведе до задължението да се търси сътрудничеството с други държави за целите на разследването. В случая жалбоподателите са могли да бъдат разпитани в рамките на механизма за правна помощ, съществуваща в Европейския съюз от 2007 г. Българските власти обаче не са изискали видеозаписите от своите италиански колеги. А поради този пропуск те не са могли да ги покажат  и на специално обучени специалисти, които да преценят тяхната достоверност, както го изискват чл. 34§1 и 35§1с от Конвенция на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие от 25 октомври 2007 г.

Поради липсата на медицински документи българските власти са могли да поискат децата да бъдат подложени на медицински прегледи, които биха позволили да се потвърдят или отхвърлят твърденията на първия жалбоподател за изнасилване. Съдът отбелязва наред с това, че в показанията на жалбоподателите и родителите им  са се съдържали сведения, че и други деца в дома са ставали жертва на насилие от насилници деца. Властите са били обвързани от процесуалното си задължение да хвърлят светлина върху тези твърдения. Въпреки наличието на такава информация разследванията са били ограничени само до интервюирането  на деца, които са живеели в дома към момента на разследването – среда, която би могла да повлияе на техните отговори. Не са били издирени и разпитани напусналите междувременно сиропиталището.

Според Съда, с оглед сериозността на твърдяната злоупотреба, е трябвало да се предприемат и други процесуални способи, като телефонно проследяване, проверка на електронни съобщения, наблюдение на периметъра на дома, дори използване на агенти под прикритие, както се предвижда в чл. 30, § 5 от Конвенцията от Ланзароте.

Властите са упрекнати и затова, че въпреки твърденията на децата, че са били фотографирани и са правени видеозаписи с тях от местен фотограф, студиото му не е било обект на претърсване, макар след разрешение от съд. Европейският съд намира, че изявленията на председателя на ДАЗД по телевизията преди приключването на самите проверки в дома, че обвиненията на родителите са манипулативни и клеветнически, както и посещението на няколко народни представители, които са възприели същата позиция, са довели до подкопаване на обективността на самото разследване.

Вместо да изяснят всички релевантни факти, властите са се опитали да установят, че твърденията на жалбоподателите са неверни, като са изтъкнали неточности, съдържащи се в тях. Според Съда разследващите органи не са използвали механизмите на  международното сътрудничество и не са взели всички разумни мерки, за да осветят фактите по настоящото дело, а така също не са извършили пълен и внимателен анализ на наличните доказателства. Констатираните пропуски изглеждат достатъчно сериозни, за да се достигне до извода, че проведеното разследване не е било ефективно в светлината на чл. 3 от Европейската конвенция и на други приложими международни инструменти и по-специално – Конвенцията от Ланзароте.

Към решението е приложено колeктивното особено мнение, изразено от осем от съдиите, измежду които е и това на българския съдия Йонко Грозев, които не приемат решението на мнозинството.

Те не приемат становището,  че е било допуснато нарушение на чл. 3 в процесуалните му аспекти, подчертавайки, че то се основава на неправилно тълкуване и интерпретация на Конвенцията от Ланзароте, която е тълкувана и в разрез с обяснителния доклад към нея.  Според тях  в желанието си   да отговорят на тъжната история на жалбоподателите, мнозинството в това решение е надхвърлило границите на ролята, подобаваща на този Съд, и по този начин е създало несигурност относно обхвата на защитата, която  предлага и изисква чл. 8 както в национален контекст, така и  контекста на този съд. Както всички съдии от Камарата, които единодушно достигат до извода, че не е било допуснато нарушенине на процедурните аспекти на чл. 3, така и подписалите с особено мнение решението, подкрепят изцяло мотивите, изложени от Камарата. Те посочват, че са поставени в особено неблагоприятно положение – това решение е получило подкрепа само на девет от двадесет и трима съдии на този съд, които са участвали във вземането на решение. Този факт би  трябвало да прозвучи като предупреждение за Голямата камара.

Вместо заключение

Избягвам да отправям публично критики по повод решения на Европейския съд, но в конкретния случай не приемам мотивите на Съда, още повече, че те са подкрепени само от крехкото мнозинство от 9 срещу 8 гласа. Съзирам твърде много вътрешни противоречия в мотивите на мнозинството и опити да се намеси в свободата на преценка на държавата по въпросите за средствата, чрез които провежда едно разследване. С горчивина си мисля, че ако жалбата бе отправена срещу държави като Италия, Франция, Германия или Великобритания, не би се стигнало до такъв краен резултат. Основания ми дава едно друго решение, което бе по жалба срещу България и Италия и там имаше много ясни данни за недобре проведено разследване от страна на италианските власти по повод подобни оплаквания – Case of M. and Others v. Italy and Bulgaria (Application n° 40020/03, решение от 31 юли 2012 г. ) . Обаче Съдът не установи нарушение, а по него нашият съдия – г-жа Здравка Калайджиева, е подписала решението с особено мнение по повод липсата на нарушение за част от оплакванията по чл. 3 и чл. 4 . Дали защото жалбоподателите бяха български роми, е трудно да се предположи.
В случая са намесени италиански граждани – осиновителите на трите деца, които са депозирали жалба от тяхно име. Те са се постарали да вдигнат достатъчно голям шум, да ангажират медии, неправителствени организации в Италия (преди да използват нормалната процедура за сезиране на българските институции) и да създадат нагласи в общественото мнение, че България е страна на педофили и изнасилвачи. Странно е как и защо въобще е било допуснато искането за разглеждане на делото пред Голямото отделение при наличието на абсолютно единодушие за липсата на нарушение от страна на Камарата. Напълно споделям доводите на тези осем съдии от Голямото отделение, че това решение дава твърде неправилна насока за тълкуване на чл. 8 и преобръща акцента в практиката на Европейския съд не върху Европейската конвенция, а върху други конвенции на Съвета на Европа(в случая Конвенцията от Ланзароте), които се оказва, ако се продължи тази практика, че следва да са водещи. Неприемливи са за мен и твърде високите обезщетения, определени от мнозинството, на фона на тези, отсъждани за много по-явни нарушения на неефективно разследване на изнасилвания по български дела.

 

About De Fakto

Проверете също

Следователка и адвокат са зам.-министрите на правосъдието в екипа “Стоилов”

Тръгват проверки в Агенцията по вписванията и в дирекцията за българското гражданство Следователката от НСлС …

КПКОНПИ обяви (по запитване на медии) как дисциплинарно е уволнила сегашната шефка на кабинета на Рашков

Информация за Елена Фичерова-Караиванова, в момента началник на политическия кабинет на вътрешния министър Бойко Рашков, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.