Според преамбюла на Конституцията, нейна основна цел е изграждане на демократична и правова държава. Осъществи ли се решимостта на народните представители, подписали документа, да бъде възроден този идеал?
Тридесет години по – късно, трябва да констатираме, че България има съвсем различно обществено – политическо устройство от предходния период, но е много далеч от някои основни характеристики на демократична и правова държава.
Буквалният превод на термина „ демокрация” от древногръцки е ” народовластие”. Но какво е съвременното разбиране за „ демокрация” и „ демократична държава” е въпрос свързан с много спорове в теоретичен и практически аспект. Еднозначен отговор едва ли ще се получи, но по- категорично може да се дефинира отрицателния въпрос: какво не се вписва в характеристиката на една „ демократична държава”.
Постулат за демократично управление е представителната демокрация чрез парламент, избран въз основа на всеобщо, равно и пряко право на избор, който осъществява държавната власт чрез закони и конституиране на органите на изпълнителната власт и предвидените в конституцията институции. Това на практика се постига чрез гласуване за тях на мнозинство от народните представители.
Не се вписва обаче, в характеристиката на демократична и правова държава осъществяване на тези функции на парламента да бъде резултат само и единствено от волята на мнозинството в него. Съвременните конституции, каквато е и българската, предвиждат редица гаранции, за да не се сведе волята на суверена до „ тирания на мнозинството”. Преди всичко, волята на това мнозинство трябва да бъде съобразена с конституционните норми и принципи, с действуващите закони, а също и с основополагащите принципи и нормативни актове на ЕС, които имат приоритет пред противоречащите им вътрешни норми. Мненията и становищата на „ малцинството” в НС трябва да бъдат взети предвид в рамките на едно детайлно и сериозно обсъждане и дискусия чрез аргументи, а не чрез слугуване на „ партийна линия”. И ако, все пак, това не е достатъчно, за да се получи резултат съобразен с принципите и повелите на Конституцията, тя предвижда и „ контрабаланси” срещу тиранията на мнозинството. Президентското вето е един от тях. И ако то не е достатъчно – има Конституционен съд, чиято основна задача е да брани тези принципи и повели. Така се реализира конституционния принцип за правова държава, който имплицитно се съдържа в изискването за демократична държава. Държава, в която няма върховенство на закона не е демократична.
Дейността на 44 НС в много случаи, особено в последната му година, е белязана с драстични нарушения на принципите, върху които почива една демократична и правова държава.
Стана утвърдена практика законите да се приемат в нарушение на Закона за нормативните актове (ЗНА), без зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, стабилност и проч. изисквания посочени в чл.26. Липсва обществено обсъждане на предложения нормативен акт и консултации с граждани и юридически лица, които да дават възможност за предварителна оценка за въздействието му. Законите се приемат „ през задните врати” чрез „Преходни и заключителни разпоредби”, способ, явно противоконституционен, който стана „ запазена марка” за този парламент. Кодифицирана материя, каквото е изборното законодателство, се изменя чрез допълнения в закон, който има еднократно, ограничено по време действие, какъвто е Законът за извънредното положение.
Този парламент ще стане учебникарски пример как не трябва да се законодателства, в разрез с общественото мнение и експертните становища на специалисти, от много по – висок ранг и авторитет, в сравнение с настоящите законодатели. Не случайно, Съюзът на юристите, в нарочно обръщение към политиците, направи критична оценка на законодателната дейност на 44 НС и постави въпроса в състава на парламента „ да има повече юристи с многогодишен стаж и високи професионални качества”.
Налице е въпиющ дефицит на такива юристи в това НС, но ще стане пословично упорството, по – точно е да го наречем с турцизма „ инатлъка”, защото подчертава отрицателното му значение, с което членовете на правната комисия от мнозинството , продължават да бъдат слепи и глухи за обосновани и добронамерени гледища.
Върхът, или по – точно, дъното на това инфантилно поведение, което граничи със законодателен произвол, беше достигнат с преодоляване на президентското вето и приемане на промени в НПК, с които се създава нова правна фигура – специален прокурор, който да разследва главния – непредвидена в конституцията и в която и да е чужда правна система, въпреки отрицателните становища на всички наши и европейски институции и експерти, вкл. и на тези които ще прилагат закона: ВСС, Прокуратура.
Според Аристотел изродената форма на демокрацията като система на държавно устройство е охлокрацията. Буквалният превод на този термин е „ власт на тълпата”, но подобно на буквалното значение на термина „ демокрация”, през епохите на историческото развитие, придобива по – разширено и обогатено съдържание, и често с него се обозначава онова, което разбираме под „ изродена демокрация”, основна характеристика на която е беззаконието и налагане волята на управляващите за техни лични интереси.
Законите се нуждаят от защита, за да утвърждаваме демокрацията. Граждани, възмутете се и протестирайте срещу беззаконието!