Последни новини
Home / Актуално / Окончателно: Арестът на президентския секретар Пламен Узунов е бил незаконен, без данни да е вършил престъпление

Окончателно: Арестът на президентския секретар Пламен Узунов е бил незаконен, без данни да е вършил престъпление

Defakto.bg

Арестът на президентския секретар Пламен Узунов от полицейски инспектор на паметния 9 юли 2020 г. е бил незаконен. Не е била налице нито една от законовите предпоставки за това, включително данни да е извършил престъпление.

Това окончателно постановиха с решение от днес съдиите Милена Дичева, Мариана Михайлова – докладчик, Татяна Петрова от Административен съд – Пловдив. И потвърдиха решението на районния съд в града.

9 юли м.г. е денят, в който спецдесант от специализирани и военни прокурори, полицаи и служители на Бюрото за защита към Иван Гешев нахлуха на “Дондуков”-2 и провокираха един от най-мощните граждански протести в най-новата ни история.

А показната акция, нескрито насочена срещу институцията на държавния глава, освен че силно отекна и в Брюксел, капитулира на полето на правораздаването. За незаконни са обявени и трите гръмки задържания в онзи ден – на президентския съветник Илия Милушев , на бизнесмена Пламен Бобоков, сега и на секретаря на Радев по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов. И то на две инстанции.

В онзи юлски ден Узунов е арестуван за 24 часа в Пловдив от инспектор в пловдивската полиция и веднага е конвоиран в София. От него са иззети вещи, включително мобилния му телефон, извършено е претърсване в дома на родителите му. Мярката последно е аргументирана с чл. 72, ал.1, т. 7 от Закона за МВР – че полицейските органи могат да задържат лице “и в други случаи, определени със закон”. На другия ден бе обявено разследване за “престъпен сговор” между Узунов и Бобоков за търговия с влияние и отделно за престъпление по служба. Като схемата, основно, бе сведена до обмен на публично достъпна информация, от сводките на БТА.

И двете съдебни инстанции не откриват и помен от аргументи за щракването на белезниците на Пламен Узунов.

Съдебното следствие установява, че на 9 юли е изпратено постановление от Специализираната прокуратура. А в него пише, че на територията на София и Пловдив ще бъдат извършени действия по разследване с участието на националната полиция, СДВР, ОД на МВР-Пловдив, и се възлага на главния секретар на МВР “да окаже съдействие в тази връзка”. Във въпросното постановление се говори и за образувано досъдебно производство за престъпен сговор, но – дотам.

С решение от 7 август 2020 г. районният съдия от Пловдив Алекандър Точевски обявява: “Липсва каквото и да е фактическо основание за задържане на лицето, защото не са описани никакви обстоятелства, които да го налагат. От една страна, в атакуваната заповед въобще не е отбелязано, че по отношение на задържаното лице има данни да е извършило престъпление, а само е записано, че образуваното ДП е за установено престъпление по чл. 321 ал. 6 от НК, без обаче по какъвто и да е начин жалбоподателят да е посочен като съпричастен към това деяние. От друга страна, дори и да се приеме, че към момента на издаване на заповедта е имало данни лицето да е било свързано с въпросното престъпление, е било необходимо да се мотивира в акта защо се налага неговото задържане, за да се прецени именно съразмерността на мярката с ограничаването на правата. Такава обосновка отново липсва, като тезата на прокуратурата за задържане в името на обществения интерес, която се развива едва в хода на делото по същество, не може да замести отсъствието на мотивировка в заповедта. Още повече, че се установи от свидетелските показания, че жалбоподателят нито се е укривал, нито се е отклонявал от задълженията си към разследващите, напротив винаги им е указвал съдействие, като доброволно се е явил и в момента на задържането си, макар и да е бил в болнични”.

Това решение е оспорено от МВР. Любопитното е, че пред втората инстанция, административния съд, представителят на окръжната прокуратура пледира за неоснователност на жалбата.

Съдиите от административния съд също са категорични:

“От събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган не е разполагал с категорични данни за предполагаемо участие на жалбоподателя в конкретно престъпление – такова по чл.304б или чл.321 ал.6 от НК. Въз основа на постановлението от 09.07.2020 г. на прокурор от СП – София, липсват данни,от  които да се направи категоричния извод, че за У. са били налице някои от основанията за задържане по чл.72 от ЗМВР, пък макар и да е конкретно посочена разпоредбата на т.7 от същия текст.

Следователно законосъобразен и обоснован е изводът на ПРС, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице непротиворечиви данни, че по отношение на  задържаното лице са налице са налице данни за извършено престъпление”.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Георги Чолаков номинира Любомир Гайдов за зам.-председател на ВАС

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков стартира днес процедура за избор на заместник – …

Гръмкият процес САПАРД за “онези” евросредства окончателно погина, по давност

С решение от днес Апелативният специализиран съд окончателно сложи точка на емблематичното дело САПАРД за …

Един коментар

  1. Дафинка Хаджива

    Искам да знам кой ще носи отговорност за това престъпление!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.