Последни новини
Home / Актуално / Цитати от решението на ICSID показват, че България се е споразумяла със Суверенния фонд на Оман за КТБ

Цитати от решението на ICSID показват, че България се е споразумяла със Суверенния фонд на Оман за КТБ

Defakto.bg
Радосвета Василева
Тази седмица Центърът за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка (International Centre for Settlement of Investment Disputes, познат като ICSID) най-сетне публикува excerpts (цитати) от арбитражното решение по дело No. ARB/15/43 (Суверенният фонд на Оман срещу България). Те недвусмислено показват, че България се е споразумяла с втория най-голям акционер в КТБ. ( Новината научаваме от коментара на Радосвета  Василева, дъщеря на банкера Цветан Василев,  публикувана в блога й.  Препубликуваме текста с известни съкращения)

Решението засяга всички български граждани. Българските данъкоплатци заслужават да научат колко са платили, за да компенсират щетите на Суверенния фонд на Оман. Въпросът, разбира се, не е само материален – очевидно, за да търси споразумение, българската държава индиректно признава вина по случая КТБ.   Имайки предвид и ресурса, който беше впрегнат от правителството на Бойко Борисов, за да излъже българските граждани, и участието на медии с претенции (..) в дезинформационната кампания, човек може да си даде сметка колко нездрава е средата в България.

1. Малко предистория – въпрос за стотици милиони

State General Reserve Fund Oman (Суверенният фонд на Оман) беше вторият най-голям акционер в КТБ. Още когато инвестира в банката, медии, които пишат нелепици за баща ми Цветан Василев от години, започнаха да разпространяват малоумни лъжи – че фондът бил параван на Ахмед Доган, че фондът не бил инвестирал в КТБ, защото ползвал SPV, и пр. Журналисти с претенции принизиха суверенен фонд до някакъв “Омански фонд” – некоректен превод, който показва неграмотност и недобронамереност.

За суверенните фодове (sovereign wealth funds) е писано много в литературата. Най-общо това са държавни фондове, които инвестират парите на данъкоплатците. State General Reserve Fund Oman, който наскоро беше присъединен към Oman Investment Authority е създаден с декрет на султана на Оман през 1980 г., за да инвестира приходите от петрол на държавата Оман. Инвестиционното им портфолио преди две години възлизаше на 25 милиарда долара, а инвестиционната им политика, например, е обект на обстоен анализ в този доклад, публикуван от Международния валутен фонд. Суверенният фонд на Оман притежаваше над 30% от акциите на КТБ – инвестицията им се оценяваше на над 200 милиона.

Тези, които следят сагата КТБ, знаят, че лицензът на КТБ беше отнет на база на мистериозен доклад, който България крие до ден днешен. КТБ, също така, няма одитиран годишен отчет за 2014 г. до ден днешен. ВАС обслужи организаторите на погрома над КТБ като не позволи на никого да обжалва отнемането на лиценза на банката, за да не стане въпросният доклад публичен. Особеното мнение на съдия Соня Янкулова може да прочетете тук.

Тъй като решението на ВАС е противоправно, баща ми заведе дело срещу България в Съда в Страсбург, а Суверенният фонд на Оман като международен инвеститор си потърси правата пред ICSID.

2. Какво  казах през 2019 г.?

Тези, които следят моя блог, със сигурност са прочели моите статии “An Arbitration Mystery and Bulgaria’s Rule of Law: How Arnold & Porter Gave Away the Existence of a Secret Deal” и “Liar, Liar, Pants on Fire! How Bulgaria Deliberately Misinformed the General Public about the Outcome in ICSID Case No. ARB/15/43 (SGRF v Bulgaria)”, които са посветени на делото пред ICSID от 2019 г. За да не се повтарям, само ще обобщя, че анализирайки процедурните правила на ICSID и процедурните детайли, публикувани на сайта на организацията, показах, че става въпрос за споразумение.  Специалистите, които се занимават с арбитраж, могат да ви обяснят, че ответниците търсят споразумения, когато усещат, че губят делото.

В по-конкретен план, тогава първоначално  обясних, че тъй като българското правителство публично твърдеше през пролетта на 2019 г., че Суверенният фонд на Оман е оттеглил иска си, може да става въпрос за discontinuance или по Правило 43, или по Правило 44 от процедурните правила на ICSID. Друг вариант няма. Когато стана ясно, че ICSID е оформил Award (арбитражно решение), ви обясних, че става въпрос за споразумение по Правило 43, тъй като прекратяване по Правило 44 се оформя с Procedural Order (процедурна заповед), а не с Award (арбитражно решение).

Има още един момент, който заслужава внимание – ако страните не са се разбрали кой поема разходите по делото, арбитражният съд взима решение на кой да ги присъди (“rules on costs”).

3. Лъжи, лъжи и още лъжи

През август 2019 г., когато ICSID беше готов с Award, българското правителство организира масова дезинформационна кампания. Всички сме свикнали да ни дезинформират от медиите на Пеевски, но интересното в случая е, че медии с претенции за обективност като Клуб Z, Дневник и др. също се включиха в разпространението на  неистини.

Българското правителство обаче се притесни от моите статии и една петък вечер, след работно време, пусна специално прессъобщение, посветено на моята скромна персона – в съобщението се твърди, че аз и баща ми спекулираме. Тогава ви уверих, че баща ми не ми пише статиите и ви напомних, че имам с какво да се похваля като изследовател в областта на правото. Призовах Министерството на финансите да направи решението публично, след като успехът на България е безспорен.  За цялата драма може да прочетете в статията ми “Министерство на финансите или Министерство на истината?”.

Тогава някои медии се заинтересуваха от този дебат между мен и българската държава.(..)

4. Какво ново?

През август 2019 г.  обясних, че ако Суверенният фонд на Оман и България не дадат разрешение да се публикува арбитражното решение в цялост, ICSID ще публикува excerpts (цитати) от решението. Това гласи Правило 48(4).

Най-накрая, със закъснение в нарушение на вътрешните им правила, ICSID публикува въпросните цитати. Който има интерес, може да прочете извадката тук.

Лично искам да ви обърна внимание на няколко интересни момента:

От параграф 41 научаваме, че молбата за discontinuance е подадена от Суверенния фонд на Оман, който е информирал ICSID, че е постигнато съгласие между ищеца и ответника да се прекрати делото. Тоест, става въпрос за активиране на Правило 43.  От параграф 39 и 55 разбираме, че страните са поискали в арбитражното решение да пише, че ищецът “оттегля претенциите си и няма да ги предявява на друго място” (withdraws claims with prejudice). Тоест, България е поискала да се застрахова, че Суверенният фонд няма да си търси правата на друго място. Напомням ви, че по Конвенцията на ICSID, решенията на ICSID имат тежестта на съдебно решение на най-високата инстанция на държавите, които са я ратифицирали.

Това, което, за съжаление, не става ясно от въпросното арбитражно решение, е – какво е предложила България на Суверенния фонд на Оман, за да се стигне до този резултат?

В този план, от решението ще видите, че нотификацията за прекратяване по взаимно съгласие е дошла точни преди hearings (изслушване пред трибунала) и малко след заповед за представяне на документи (production of documents). Ако следите сагата КТБ, ще знаете, че става въпрос за мистериозния доклад, на база на който беше отнет лицензът на банката, който все още не е публичен.

5. Някои въпроси

Знаем, че инвестицията на Суверенния фонд на Оман е била на стойност над 200 милиона. Знаем, че при такива дела инвеститорите търсят и компенсация за пропуснати ползи, бъдещи приходи и т.н. Чудно ми е на каква цена фондът се е съгласил на това прекратяване?

Интересно ми е, също така, защо България не се е съгласила да се публикува арбитражното решение в цялост – коя информация от засекретената притеснява българските власти? Facts (фактическа обстановка) са изцяло изтрити, например.

Най-вече става въпрос за истината за КТБ и за много съсипани съдби. Със сигурност съм пристрастна, но мисля, че ако прочетете обвиненията по делото КТБ, ще установите, че са абсурдни. Един ден, вярвам, че ще разберете, че “грабежът на века” се реализира след изкуствения фалит на банката.

Освен това, въпреки че решенията на Надзорния съвет на КТБ винаги са взимани с единодушие, баща ми Цветан Василев е единственият член на съответния съвет с обвинение. В Надзорния съвет на КТБ имаше двама представители на Суверенния фонд на Оман, включително техния изпълнителен директор. Суверенният фонд на Оман е компенсиран с десетки милиони за погрома над КТБ.

Приятно ли ви е български институции да ви лъжат толкова нагло?

Харесва ли ви медии с претенции да разпространяват тези лъжи? Същите, които ви четат морал.

Замисляли ли сте се защо хора, изживяващи се като експерти по КТБ, до ден днешен не са изискали информация около споразумението със Суверенния фонд на Оман? Защо никой от тях не настояваше решението на ICSID да бъде публикувано в цялост още през 2019 г., когато беше съобщено за него?

Защо същите псевдоексперти не изискват мистериозния доклад, на база на който беше отнет лицензът на КТБ?

Авторът Радосвета Василева е завършила  право в Сорбоната и в Сианс По Париж. Защитила е докторат по право в един от най-престижните университети във Великобритания (University College London). Публикувала е   студии в престижни международни научни издания. Има и практически опит в областта на международния арбитраж. Дъщеря е на банкера Цветан Василев, който е в  Сърбия, а тамошните власти, не желаят да го върнат на прокуратурата в България. 

 

About De Fakto

Проверете също

Лаура Кьовеши назначи още четирима делегирани прокурори от България

Колегията на  Европейския главен прокурор Лауар Кьовеши съобщи, че са назначени още четирима делегирани прокурори …

Министърът Янаки Стоилов се срещна с генералния секретар на СЕ на Европа Мария Пейчинович-Бурич

Министърът на правосъдието Янаки Стоилов проведе среща с генералния секретар на Съвета на Европа Мария …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.