DeFakto.bg DeFakto.bg
Абсурдна е идеята фигурата на „надглавния“ прокурор, създадена с промените в НПК да получава заплата, за да чака главният прокурор да извърши престъпление и след това да проведе обективно разследване. Такава фигура не ми е известна в правните системи на нито една цивилизована държава, дори извън рамките на ЕС. Това коментира пред БНТ Иванка Иванова, съветник на президента по правните въпроси.
До момента подобни критики изрази огромната част от юридческата общност и опозицията в парламента. Според промените, разследващият главния прокурор ще е с петгодишен мандат, а делата срещу ръководството на държавното обвинение ще се гледат в Специализирания наказателен съд.
Иванова обясни, че важна част от мотивите, с които президентът наложи вето на промяната за специалния прокурор, са породени не само от юридически съображения, но и от целесъобразност. Тези допълнения не отговарят на условията, които страната трябва да изпълнява от гледна точка на осигуряване на ефективно разследване, коментира Иванова. Като експерт, който представя ветата на президента в комисиите на НС, тя подчерта, че е изумена „до каква степен там разговорът се подменя, мотивите на президента не биват обсъждани по същество. В някакви бланкетни изказвания се заявява, че те няма да бъдат взети предвид и това е проява на упорство или инат от страна на управляващото мнозинство, което е пагубно за българските граждани„.
Иванова беше категорична, че България се проваля в осигуряването на ефективно разследване не само в хипотезите, когато главният прокурор е извършил престъпление, а в хипотезите, когато полицаи са извършили престъпление, лица на друга отговорна длъжност са извършили престъпление, частни лица са извършили тежки престъпления.
Тя отбеляза и друго – в момента цялата отговорност се стоваря върху държавния глава, който налага вето, без той да има законодателна инициатива. Експертът изрази мнение, че в сегашното НС не следва да бъде внесен проект за изменение и допълнение на действащата Конституция, тъй като то многократно е демонстрирало ниски стандарти на работа в законодателния процес.
България е под наблюдение от страна на ЕС от 2006 г. и тогава главният прокурор беше съвсем различна личност. Така Иванова отговори на въпроса дали реакцията на Президентството не е насочена конкретно срещу главния прокурор Гешев. „Някои от проблемите са толкова стари, че датират от 1947 г., когато е приет сега действащият модел на главен прокурор с абсолютна власт спрямо всички прокурори и сегашният модел на прокуратура, която има широки функции извън наказателното производство, а в същото време не носи никаква отговорност за действията си„, каза в заключение тя.
Иванова коментира и трагичната смърт на 16-годишното дете на тротоар в столицата от оголен кабел: „Без да се познават фактите по делото, е безсмислено да се коментира трагичният инцидент с момчето, загинало от токов удар на бул. „Гешов“. Законодателството трябва така да е ориентирано, че да не се стига до такива случаи. Трябва да има справедливо, пълно и компетентно разследване обаче по този случай“, заяви тя.
Тримесечен срок за избор на „надглавния“ прокурор тръгва от петък
Промените в НПК, а чрез тях и в Закона за съдебната власт, въвеждащи новата фигура на „разследващия главния прокурор“, са обнародвани в „Държавен вестник“ и ще влязат в сила след три дни, то ест в петък.
Преходни разпоредби предвидиха, че до три месеца от влизането в сила на промените, Висшият съдебен съвет провежда процедурата за неговия избор. Така „надглавният“ прокурор би трябвало да е избран до края на май.
