DeFakto.bg DeFakto.bg
Модел 4 може да доведе до демотивиране на районните съдии и отлив от професията
В критично становище за избрания радикален модел на реформа на съдебната карта Съюзът на съдиите приканва кадровиците към размисъл и предупреждава, че прокламираните от тях цели за равномерна натовареност, справедливо и навременно кариерно развитие и по-ефективно правосъдие надали ще бъдат изпълнени.
Становището е адресирано до Съдийската колегия на ВСС.
В него се прави преглед на идеята за реформата на съдебната карта, направените проучвания и анализи за връзката между социално-икономическото развитие на съответните региони и натовареността на районните съдилища там. Но и за значението на РС като знак за държавността и достъпа до правосъдие. Както и за изготвения от предния състав на колегията методолигичен модел за сложните взаимовръзки.
„Приетите през последния месец от Съдийската колегия и Пленума на ВСС решения за реформа на съдебната карта изискват от съдийското съсловие да бъде отговорен критичен коректив както заради обществената и професионална значимост на този въпрос, така и поради факта, че очевидно реформата, каквато и да е тя, вече не може да бъде цялостно осъществена в мандата на този персонален състав на администриращия съдилищата орган. Историята на висшите съдебни съвети и резултатите от тяхната дейност досега, включително въз основа на проектно финансиране, красноречиво показват, че всички полезни стъпки за повишаване на ефективността на правосъдието и за технологичното му осъвременяване са възможни само ако съдиите участват активно в процеса на вземане на решенията и настояват за памет, последователност и приемственост„, пишат от ССБ.
И още: „За съжаление с разочарование констатираме, че в публично оповестените до момента резултати от проекта, който ВСС изпълнява по програма ОПДУ на Европейския съюз, липсва анализ на споменатия изследователски опит. Това създава демотивиращото впечатление, че предложенията за реформа на съдебната карта започват отникъде и има опасност да завършат по същия начин с края на проекта„.
Съюзът на съдиите излиза и с конретни предложения към кадровиците да продължат аналитичната дейност и да приемат концепция за ролята на районните съдилища в системата на правораздаването.
Публикуваме становището на ССБ със съкращения – с конкретната оценка за модел 4 (пълният му текст – тук)
За предложенията, включени в т.нар. модел № 4
За съдебната карта на районните съдилища
От съществуващата към момента публична информация за приетия за изпълнение от СК на ВСС модел № 4 е видно, че той предлага реформа на съдебната карта на районните съдилища, която включва закриване на определени съдебни структури и/или създаване на териториални отделения към по-големите и натоварени районни съдилища.
Засега няма яснота как ще подходи към този проблем СК на ВСС, доколкото не е посочено дали е събрана и анализирана цялата необходима информация за вземане на обосновано решение, какви ще са критериите за оценка и как те ще се прилагат; предвидени ли са обсъждания с местни общности и представителите на другите юридически професии – адвокатура, нотариална камара, съдебни изпълнители. Според нас при обсъждането на това несъмнено необходимо решение (за промяна в териториалната структура на районните съдилища) следва да се извърши подготвителната дейност, която посочихме в предходните параграфи на становището.
2.2. Предложения за реформа на правилата за родовата подсъдност по граждански и наказателни дела
Основното съдържание на обсъждания модел № 4 се свежда до радикална промяна в родовата подсъдност на гражданските, търговски и наказателни дела. Считаме, че към момента не са изложени убедителни и научно обосновани мотиви за необходимостта от такава значителна промяна в процесуалното ни законодателство. По същество се предлага окръжните съдилища да се превърнат в основен първоинстанционен съд по граждански и наказателни дела.
Концепцията на действащия граждански и наказателен процесуален закон, заложена в чл. 103 ГПК и чл. 35, ал. 1 НПК, е че районният съд е основен първоинстанционен съд. Политическите съображения за определяне на районните съдилища като основни звена на съдоустройствената система се свеждат до обстоятелството, че тяхната дейност стои най-близо до гражданите.
Ролята на районните съдилища е утвърдена и в устройствения Закон за съдебната власт – чл. 76 – 81 от ЗСВ. Освен че към районните съдилища са учредени служби по вписванията, функционират и държавни съдебни изпълнители и бюра съдимост. От съществено значение за провеждане на наказателната политика, конкретно при изпълнение на наказанията, са наблюдателните комисии по чл. 170 ЗИНЗС, които се създават към общинските съвети и имат ключова роля в дейността на превенция на престъпността. Взаимодействието на районните съдилища с наблюдателните комисии следва да се отчита като фактор, който влияе на културно-възпитателната роля на правосъдието.
Значението на районните съдилища следва да се преценява и през призмата на факта, че според чл. 67, ал. 3 НК общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им. Съществена за районните съдилища е и дейността на местните комисии за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.
Посочените функции са само една част от правомощията, които имат районните съдилища извън прякото разглеждане на делата. Тези функции произтичат именно от факта, че тези съдилища са най-близко до гражданите.
Промяната на тази концепция изисква сериозна научна и емпирична обосновка, която към момента не е направена. Превръщането на окръжните съдилища в основни уедрени първоинстанционни съдилища е мотивирано от СК на ВСС с възможността за изравняване на натовареността и най-вече с ускоряване на кариерния растеж на съдиите, но не държи сметка за опасностите, които произтичат, когато се игнорира научният подход (доколкото СК не се аргументира с позоваване на научен анализ – контратеза на актуалната правна доктрина) и се допуска риск от „индустриализиране” на правосъдието чрез създаване на многочислени съдилища, отдалечаващи се от гражданите, защото районните съдилища по същество ще разглеждат незначителна част от гражданските дела и няма да разглеждат никакви наказателни дела от общ характер.
2.3. Регулиране на натовареността
Считаме, че изравняване на натовареността между районните съдилища може да се постигне чрез предлаганата по-горе реформа на териториалната им структура.
Доколкото липсва публикувана аргументация на сайта на СК на ВСС, изглежда, че предлаганата норма за натовареност от 45 бр. дела на съдия в районно ниво, 8,3 и 8,6 бр. дела на съдия, съответно в окръжно и апелативно ниво, е определена произволно. Първо, не става ясно дали това е норма, която важи за всички видове дела – граждански и наказателни, и второ, очевидно е, че при тази норма за натовареност не се отчита фактическата и правна сложност на делата, а те се разглеждат като еднакво тежки, което не може да бъде вярно.
Опасяваме се, че предложеният модел фактически игнорира дългогодишните усилия на съдиите за изработване и утвърждаване на система за измерване на действителната натовареност на всеки от тях. Това е непонятно не само защото не почива на споменатите основни принципи на компетентното държавно управление, но и защото с решение от 2 април 2019 г. СК на ВСС реши да продължи прилагането на Системата за измерване на натовареността, както и нейното интегриране като модул за натовареност в Единната информационна система на съдилищата. Крайната цел на съществуването на модула за натовареност е да служи за разпределяне на делата според тяхната фактическа и правна сложност, както и за създаване на обоснована норма за натовареност.
Според публично известната информация, твърди се, че промяната в подсъдността няма да доведе до промяна в натовареността на ВКС, но поне за наказателните дела това не би било вярно съгласно чл. 346 от НПК.
2.4. Ускоряване на конкурсите за преместване и повишаване
Според достъпната информация една от целите, които си поставя модел № 4, е да реши съществуващия проблем с практическото блокиране на конкурсите за повишаване. Считаме, че тази задача може да бъде успешно решена чрез предприемане на съответни административни и организационни мерки от страна на СК на ВСС.
Според оповестените предварителни прогнози след реформата на родовата подсъдност от 1004 щатовете за районни съдии ще намалеят на 733, т.е. ще бъдат повишени в горна инстанция по-малко от 1/3 от тях. Отбелязваме това число, защото се вижда, че преследването на такъв резултат нито може да се приеме за основна цел, нито може да представлява достатъчно основание за избор на модел за реформа на съдебната карта, който изисква наред със съдоустройствена и процесуална реформа.
Наред с това масовото повишаване на съдиите, особено на тези от окръжните в апелативните съдилища, е свързано с промяна на местоживеенето и създаване на други битови усложнения. Не е ясно колко от съдиите ще имат готовност за тази промяна, а без тяхната доброволна воля не би могло да се стигне до това разрешение (положение, което следва от съдийския статус). Няма яснота и относно това как ще се извърши подборът за повишаване, а като се има предвид скоростта на конкурсните процедури до момента (в мандата на тази СК досега не е завършен нито един конкурс за повишаване), има реална опасност от пълен и окончателен блокаж на системата.
В тази насока СК правилно е идентифицирала проблема с планирането и своевременното провеждане на конкурсите за повишаване, но ускоряването на конкурсните процедури и кариерния процес е постижимо чрез комплексни административни и организационни мерки, които са изцяло в компетентността на СК.
На първо място, СК на ВСС събира официални данни за съдиите, чието пенсиониране предстои, и може да направи обоснована прогноза на базата на минали периоди колко съдийски щатни длъжности се освобождават в съдилищата за всяка календарна година. При наличието на тази информация, както и на основата на данните за броя и сложността на делата (събирани, обобщавани и анализирани чрез модула за натовареност на ЕИСС), следва да се планират конкурсите за младши съдии, като в съдебните райони, в които не са налице свободни или освобождаващи се щатни длъжности за районни съдии за периода на обучение и мандат на младшите съдии, не трябва да се обявяват конкурси. Същевременно обединението на част от малките районни съдилища така, както се посочи по-горе, ще реши проблема с трайно незаетите щатни длъжности в тези съдилища.
На второ място, бързото изготвяне на атестациите и извършването на класирането на кандидатите е изцяло в правомощията на СК и може да се постигне при добра мобилизация и организация на кадровия и административен ресурс, с който разполага колегията. При положение че основната дейност по атестирането е изнесена в помощните атестационни комисии, а оценяването на кандидатите се извършва от конкурсните комисии, няма разумна причина, която да оправдае драстичното забавяне на процедурите. Посоченият като пример конкурс за повишаване на съдии в Наказателната колегия на ВКС е забавен повече от три години, като една от причините вече е отстранена – нормативната промяна в началото на срока по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, а другата е също от организационен характер – забавянето, което е в резултат на обжалванията на решенията от конкурса пред ВАС. В този смисъл СК на ВСС следва да отправи искане към председателя на ВАС за създаване на организация за бързото и приоритетно разглеждане на делата, свързани с обжалване на решенията от конкурсите за повишаване на съдии.
Ефективно ускоряването на конкурсните процедури de lege ferenda е постижимо чрез промяна на модела на конкурсите за преместване и повишаване, в който централно място ще имат общите събрания на горестоящите съдилища.
2.5. Професионално развитие и грижа за кадровия капацитет на съдебната власт
На последно място, но съвсем не по значимост, предлаганият модел 4 за реформа на съдебната карта създава опасения, че вместо да се усъвършенства системата за първоначален подбор на съдии и последващо адекватно стимулиране за развитие на професионалната им компетентност, ще се стигне до отблъскване на най-добрите юристи от съдийската професия и демотивиране на съдиите от районните съдилища.
Не е тайна, че в основата на здравословния интерес на съдиите към професията им стои не възможността за гарантираното им повишаване по вертикала, а естеството на работата, т.е. разнообразието и сложността на делата, които са им възложени за разглеждане. Ако районните съдии разглеждат предимно еднотипни дела, това похабява ценен човешки ресурс, пропилява възможността в активна възраст съдиите да бъдат поставяни пред предизвикателства, които изискват от тях да продължават да учат, да мислят извън стереотипите и така да допринасят ефективно за развитие и хуманизиране на правосъдието. Предложеният модел за реформа на подсъдността на районните съдилища поставя въпроса дали съдийската професия изобщо ще бъде привлекателна за младите юристи.
Считаме, че мотивирането на съдиите да се развиват непрекъснато професионално не би могло да се осъществи, като на част от тях се предложи „автоматично” повишение. Добрите световни практики в тази насока са известни – посилна и равномерна натовареност на съдиите; възможности за повишаване на място (с финансовото насърчаване чрез израстване в ранг, което е близко до заплащането за съответната длъжност по вертикала); адекватни форми за обучение съобразно актуалното развитие на правната наука, международноправните стандарти и обществените процеси; утвърждаване на разбирането, че повишаването в длъжност е единствено и само въз основа на опита и професионализма.
В заключение, изразяваме нашата подкрепа за усилията на СК на ВСС да доведе до успешен финал идеите за промяна на съдебната карта, като се надяваме да имате предвид посочените от нас възражения и предложения за оптимизиране и подобряване на процеса за реформа.
23 февруари 2021 г.
гр. София
С уважение:
Управителен съвет
на Съюза на съдиите в България
