Една съдийка отхвърли вещото лице историк и изпра генерал Луков, а медии ѝ припяват*

През седмицата се възпали сериозен дебат за ролята на съда при произнасяне в спор по обществено чувствителен проблем. Вълненията бяха фокусирани върху решението на СГС относно искането на главния прокурор да бъде заличен БНС “Еделвайс” и неговия Луковмарш. Аргументите на Иван Гешев са, че целите на организацията се различават от декларираните в устава, както и че БНС-Е е организатор на прояви, които противоречат на Конституцията. Конституцията забранява дейността на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда.

Какво се оказа решението на Софийски градски съд?

Съдия Венета Цветкова е поискала експертна оценка от доц. Михаил Груев за историческите факти около ген. Христо Луков и СБНЛ, чиито водач е той. Груев е отбелязал в експертизата си пронацисткия профил на генерала така:“ Луков започва все по-плътно да следва опита на националсоциалистическа Германия във възстановяването, но и в преустройството на армията по нацистки образец“. За антисемитския характер на легионерите може да се прочете пасажа: „Макар самият Луков да не артикулира лично антисемитските заклинания на своите берлински покровители, в цялата страна започват да се разпространяват позиви, брошури, лозунги и всякакви печатни произведения в които се клейми международното еврейство, световния болшевизъм, англо-американската плутокрация, масонството и т. н. В Централния държавен архив са запазени немалка част от тях. Самата легионерска организация бързо и видимо придобива антидемократичен и антисемитски профил“.

С нейните аргументи Софийски градски съд отхвърля в четвъртък иска на прокуратурата за прекратяване на регистрацията на “Български национален съюз – Еделвайс”. Заглавията в повечето медии звучат категорично: „Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист“ („Сега“), „Съдът отхвърли иска на прокуратурата за забрана на организаторите на Луков марш“(„Дневник“), „СГС не заличи „Български национален съюз Еделвайс, организатор на Луковмарш”(„24 часа“),“Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист“ („fakti“).
Някои медии го премълчават. Натрапва се впечатлението, че авторите на дописките са подготвени по историческия материал. Познават контекста, следили са разследванията на прокуратурата на странното самоубийство на член на БНС-Е миналата година, информирали са за перипетиите около исканията за забраната на провеждането на Луковмарш, съдебното преследване на лидера му Звездомир Андронов за реч на омразата. Някои от тях като „Сега“ и „Дума“, са представяли адекватна интерпретация относно неонацисткия характер на Луковмарш. Други като „Дневник“, имат откровена симпатия към престарелия легионер Дянко Марков, към Цар Борис Трети, виновник за депортацията на 11 370 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Могат да бъдат отбелязани либералните интепретации по проблема за фашисткото управление на България в сайтовете „Барикада“ и „Маргиналия“, но аудиторията им не е достатъчна, за да повлияят на мейнстрийм мнението за резултатите от това управление довели до травматични епизоди в историята ни.

Знае ли Цветкова повече от Михаил Груев? В това именно се крие парадоксът и скандала. Възможно ли е квафилицираният юрист да разсъждава по проблеми на историята? Възможно ли е съдебната зала да се превръща в университет, където авторитети в зависимост от ерудицията си постановяват една или друга научна истина, легитимират едни или други научни интерпретации? Отговорът е прост. Не, не е възможно. В съдебната зала се прилага закона. Когато спорът е от високо експертно ниво, се кани вещо лице. Отхвърлянето на преценката на вещото лице, какъвто е случаят с преценката на Михаил Груев, е произвол от страна на съдия Венета Цветкова. Иначе казано, тя счита за самодостатъчна своята интерпретация на фактологията. Ето защо и приема, че „прокуратурата не е доказала твърденията си” и отхвърля иска й. Нарежда още „държавата да плати 700 лв. на БНС “Еделвайс”, за да покрие направените от тях разноски.

Единият възможен отговор е, защото и тя е човек. Чете вестници, преглежда онлайн издания, надзърта в социалните мрежи. Формира дилетанското си мнение кое как е, патриоти или неонацисти са момчетата от Луковмарш, кои са добрите, кои – лошите в онази далечна довоенна и военна история. Можем да допуснем хипотезата, че чете преимуществено един мейнстрийм вестник, и една либерална медия, слуша „История.бг”. Там често се чуват филипики за цар Борис, за легионера Дянко Марков, за родолюбиви българи като Димитър Списаревски, за кмета Иван Иванов.

Може ли да формира устойчиви убеждения за личностите и събитията въз основа на такива конюнктурни писания и послания, често почиващи само на гол патриотизъм? Да, може. Но за тесен приятелски кръг. В професията си на съдия, това е недопустимо. Ако в своите мисли и преценки тя се доверява на медийната среда, която в голямата си част от десети ноември насам гледа с възхита 1939-а година, златната младеж, конвертируемия български лев, възхода на икономиката, това е разбираемо, макар и проблематично. Защото вероятно отговаря и на семейна среда, околни националистически нагласи, политически зависимости, тоест, остава частно занимание, домашна микрокултура. Четенето на вестници най-много да деформира мисленето на внуците. С други думи, доверието на съдийката към масовите медии може и да е разбираемо, но употребата на манипулативната им информация не е оправдано. Когато влезе в съдебната зала, дилетантщината облечена в тога може да насърчи старите демони.

За ген. Луков още  тук.