Съдия Анелия Янева: Радикалната смяна на подсъдността по делата ще остави системата без квалифицирани кадри

Съдийската колегия на ВСС прие най-радикалния модел № 4 за реформа на съдебната карта, който разбуни духовете и сред магистратите. Реформата предвижда cepиoзнa cмянa нa poдoвaтa пoдcъднocт мeждy paйoнни, oĸpъжни и aпeлaтивни cъдилищa, пpeминaвaнe нa paйoнни cъдии нa oĸpъжнo нивo (около 400) и нa oĸpъжни – нa aпeлaтивнo, ĸaĸтo и нa eдни paйoнни cъдилищa ĸaтo пoдeлeния нa дpyги.  Πлюc “oтдeлeния” нa Coфийcĸия aпeлaтивeн cъд и нoв мoдeл нa ĸoнĸypcитe зa пoвишeния. Според одобрения модел основна първа инстанция стават окръжните съдилища, а районните ще се занимават с „ликвидните“ дела.

Преди ден в критично становище Съюзът на съдиите предупреди,  че  избраният радикален модел   за промяна в родовата подсъдност на гражданските, търговски и наказателни дела, крие рискове и „индустриализира“ правосъдието.  По същество идеята  окръжните съдилища да станат  основен първоинстанционен съд по граждански и наказателни дела не държи сметка, че  според концепцията на действащия граждански и наказателен процесуален закон, районният съд е основен първоинстанционен съд, защото стои най-близо до гражданите, посочиха съдиите.  Според  ССБ,  към момента не са изложени убедителни и научно обосновани мотиви за необходимостта от такава значителна промяна в роцесуалното  законодателство. Изниква и съмнението, че всичко се прави заради стотина съдии, които по-бързо да се „качат“ в горна инстанция.

Становище по темата за радикалната реформа на съдебната карта публикува във фейсбук профила си съдия Анелия Янева от Софийски районен съд  – един от тримата съдии, избрани от колегите си за членове на Съвета за партньорство при ВСС.  За да се чуят повече открити мнения, го публикуваме:

1. Планът никъде не е публикуван (вкл. на сайта на ВСС), няма къде да се прочете какво точно ще се случва.  Знаем само каквото са решили да споделят вносителите му в интервютата си и каквото се е чуло на обсъжданията на заседания на ВСС.

2. Действително се направиха обсъждания по съдебни райони, но участващите в тях съдии не се бяха запознали с модела, защото не е публикуван – ни сега, ни тогава. Т.е. на участващите не беше съвсем ясно какво се обсъжда.

3. Каза се, че съдиите били подкрепяли този план. Ами не е точно така. На обсъждането на Софийския апелативен район не един съдия изказа притесненията си от ползата от него, а  аргументите бяха в смисъла на тези, изказани от членовете на ВСС, неподкрепили модела за реформа на заседанието тази седмица.

4. Модел 4 няма как да заработи без ЕИСС, а последната не става за нищо.

5. В районните съдилища гражданските съдии ще гледат предимно заповедни дела – по-скоро ще извървят техническа работа. Тези дела доскоро се говореше да се дадат на ДСИ, а сега ще са основните дела, които ще гледат гражданските съдии в РС (с изключение на брачните състави). Такава работа ще вършат първите 8-10 години от стажа си, което ще доведе до, меко казано, деквалификацията им. Ще породи кадрови проблем – младите и амбициозни хора няма да искат да “погребат” най-благодатните за придобиване на квалификации години от живота си в техническа работа, която не би им дала възможност за придобиване на същински съдийски, а и юридически опит. Т. е. съдийската професия ще стане непривлекателна за тези, на които им се работи.

6. Районните съдии, които ще пишат предимно заповеди за изпълнение, щели да гледат всички дела по чл. 422 ГПК. следва да се посочи, че някои от тези дела дори и сега не са „поверени“ на районните съдилища, по който въпрос нищо не се казва. Излиза, че ще гледат дела с много ниска фактическа и правна сложност, но и такива с материален интерес за милиони, например по кредити. А още по-нелепото е, че при такава ситуация ищецът ще избира кой съд ще му гледа делото – ако започне по реда на чл. 410/417 ГПК – районен съд, ако предяви осъдителен иск – окръжен съд.

7. След 10-годишна деквалификация в РС съдията ще отиде в окръжен съд, където за първи път /на около 40 годишна възраст–( ще се сблъска с истинския граждански процес , а и със същинската юридическа работа)  което поставя под съмнение качеството на работата му. От този резултат ще пострадат хората, търсещи правосъдие.

8. Къде ще се помещават след реформата СГС и САС, след като трябва да се увеличат повече от двойно щатните им състави? По този въпрос нищо не се казва.

9. Кой и по какви критерии ще реши кои съдии да се повишат в горната инстанция и кои – не? От кои съдилища ще се “захранят” съответните ОС и АС с началото на реформата? И по този въпрос нищо конкретно.

10. Има ли конкретни проекти на необходимите законодателни изменения в процесуалните закони? Не се каза да има.

11. За колко време ще се атестират над 500 съдии, които ще трябва да отидат в по-горна инстанция, при положение че от 2017 г. насам няма нито един приключил конкурс предимно заради забавянето на атестирането на участващите, чиято бройка е далеч по-малка от 500?

В заключение може да се каже, че с реализацията на този план системата ще остане без квалифицирани, работещи и мотивирани кадри, което ще е най-голямата беда.