Последни новини
Home / Законът / На финала на мандата: Цялостна реформа на несъстоятелността

На финала на мандата: Цялостна реформа на несъстоятелността

Defakto.bg

Цялостна реформа в производството по несъстоятелност, чрез изменения и допълнения на Търговския закон, предлага Министерството на правосъдието, съобщиха оттам.

Днес е публикуван проект за промени в Търговския закон, със срок за обществено обсъждане до 29 март. Амбициозните изменения идват в самия край на мандата на кабинета “Борисов” – 3  и на 44-ия парламент. То ест остават за следващото управление, ако ги припознае.

От МП заявяват, че предложените промени са планирани в Пътната карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, разработена съвместно със Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия през 2019 г., като крайният резултат е намаляване на междуфирмената задлъжнялост и увеличаване на икономическия растеж.

Сочат и че текстовете са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и  представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, професионалните организации на синдиците, академичната общност, Министерството на финансите и Министерството на икономиката.

Промените и мотивите (по вносител):

  • Създаване на ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и стабилизация:

Промяната в чл. 742, ал. 1 цели подобряване на легалната дефиниция на понятието „свръхзадълженост“, като традиционно основание за откриване на производство по несъстоятелност при капиталовите дружества, така че то да отразява отрицателния собствен капитал на търговското дружество, но да е обвързано и от преценка на вероятността дружеството да може да продължи като действащо предприятие.

Съдържанието на молбата на длъжника по чл. 625 и приложенията към нея са разширени с цел предоставяне на съда на пълния обем на необходимата му информация за извършване от него на преценка на финансово – икономическо състояние на длъжника и с оглед събиране на статистическите данни, които следва да се отчитат по Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността).

С изменението на чл. 629а  се дава легитимация на длъжника да поиска спиране на индивидуалните принудителни производства срещу имуществото му като предварителна обезпечителна мярка по молбата по чл. 625, независимо от кого изхожда тя, с цел обезпечаване на възможността за оздравяването на предприятието на длъжника, ако той е жизнеспособен.

 

  • Постигане на бързина на производството по несъстоятелност:

За да се осигури реалното и бързо развитие на производството по несъстоятелност, с промените в чл. 639б, ал. 1 се въвежда нов механизъм за предварително осребряване от синдика на актив на длъжник с разрешението на съда, позволяващ да бъдат обезпечени паричните средства, необходими за покриване на разноските за развитие на производството по несъстоятелност, ако те не бъдат внесени от заинтересованите лица. Подобно на законодателната уредба до 2011 г., възможността за предварително осребряване вече не е обвързана от решение на събрание на кредиторите, тъй като то практически може да бъде свикано едва непосредствено преди започване на същинската ликвидация на активите, или от решение на факултативния орган – комитета на кредиторите, какъвто не се формира в огромната част по делата по несъстоятелност.

С измененията се разширява и кръгът на лицата, които могат да предплатят разноските за производството по несъстоятелност, като са обхванати не само кредиторите, имащи вземания към длъжника, но и всяко лице, което има  правен интерес от реалното развитие на производството по несъстоятелност, каквито например са кредиторите по чл. 717н, собствениците на капитала и членовете на управителните органи на длъжника. Осигурява се максимална публичност на акта на съда за определяне на размера и срока за внасяне на авансираната за разноските сума, както и на мотивираното искане на синдика за предварително осребряване на конкретен актив посредством обявяването му в търговския регистър, с което се гарантира узнаването им от всички заинтересовани лица. По този начин се осигурява и възможност всяко заинтересовано лице, ако има интерес от това, да осуети предварителното осребряване на актива чрез авансиране на сумата, нужна за заплащане на разноските за производството.

С опцията за предварително осребряване на актив на длъжника с разрешение на съда и свързаните с нея изменения на чл. 632 се предотвратява възможността за многократни и неограничени на брой спирания на производствата по несъстоятелност, всяко от които за период от 1 година, редувани с възобновяване на производството за няколко месеца, при които по делото по несъстоятелност с години реално не се извършват действия, насочени към удовлетворение на кредиторите, което водеше до почти пълна неефективност на тези производства по несъстоятелност, тъй като не се гарантира постигането на основната цел по чл. 607 на производството по несъстоятелност – да се обезпечи справедливо удовлетворяване на кредиторите в разумен с оглед на интереса им период от време, когато имуществото на длъжника, въпреки че надхвърля по стойност размера на разноските, не включва налични парични средства (на каса или в банкова сметка), с които те да бъдат заплатени. Ако длъжникът няма имущество или то е недостатъчно да покрие разноските за производството по несъстоятелност и паричните средства за тези разноски не са авансирани от заинтересованите лица, производството се явява безпредметно и се прекратява с възможност за възобновяване по чл. 744, като е разширен кръгът на легитимираните лица,  които могат да искат възобновяване на производството чрез включване на кредиторите по чл. 717н и на всеки кредитор на длъжника, без предварително да е установено вземането му. Изрично се уреждат и последиците от последващо прекратяване на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност на актива да покрие разноските, по отношение на съпътстващите производството по несъстоятелност искове.

Промените в чл. 646, ал. 2 предвиждат отпадане на началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост като елемент от фактическите състави на преферентните и отменителните искове по чл. 646, ал. 2 и чл. 647, ал. 1, с което се цели по-голяма бързина на производствата по несъстоятелност и съпътстващите го специални искове за попълване на масата на несъстоятелност, а от там и повишаване на ефективността на тези производства, изразяващо се в своевременното и по-голямо удовлетворяване на кредиторите. Постига се бързо стабилизиране на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което в повечето случаи се обжалва единствено в частта за началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост. Периодите преди подаване на молбата по чл. 625, в които действията и сделките трябва да бъдат извършени, за да могат да бъдат обявени за нищожни или недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, са кратки, като на практика началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост винаги ги предхожда, поради което тя няма практическо значение за защита на масата на несъстоятелност. Същевременно, при спор относно тази дата, производството по исковете за попълване на масата по несъстоятелност значително се забавя, тъй като то се спира до разрешаване на преюдициалния за него спор за началната дата на неплатежоспособност/ свърхзадълженост. Ако по реда на обжалване на ползващото се с предварително изпълнение решение за откриване на производството по несъстоятелност се определи по-късна начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост, това само по себе си може да доведе до отхвърляне на преферентния или отменителния иск, който при завеждането му е съобразен с първоначално определената от съда дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост, като кредиторите са ощетени с размера на направените разноски за производството, които са за сметка на масата на несъстоятелност. С изменението на разпоредбите се предотвратява увреждане на кредиторите на несъстоятелността и в случаите, в които при обжалване на решението по чл. 630 и чл. 632, ал. 1 в рамките на законоустановените периоди се определи по-ранна дата на неплатежоспособност/свърхзадълженост, но към този момент вече е изтекъл преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 за атакуване на сделки или действия, спрямо които, с оглед първоначално определената дата, е нямало основание за завеждане на иск за защита на масата на несъстоятелност.

С измененията на чл. 638 са предвидени изключения от правилото за спиране на завареното индивидуално принудително изпълнение по ГПК върху имущество на длъжника, когато едновременно с откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е обявен в несъстоятелност без прекратяване на производството, в случаите, когато вече има обявен продавач, като продажната цена се превежда от съдебния изпълнител по особената сметка на синдика, след приспадане на таксите и разноските по проданта, като разпределението на сумата се извършва от синдика по правилата на търговската несъстоятелност. По този начин, от една страна, се избягва ненужното извършване на повторна продан на същия актив в производството по несъстоятелност и направата на нови разходи за проданта, а от друга страна,  се постига бързо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността чрез разпределение на получената сума от проданта по ГПК, след приспадане на разходите за нея. Осигурена е защита на взискателите в случаите, в които ползващото се с предварително изпълнение решение за откриване на производството по несъстоятелност бъде отменено по реда на обжалването, като се предвижда, че само след стабилизиране на акта за откриване на универсалното производство по несъстоятелност може да се преценява дали са налице предпоставките за прекратяване на производството по индивидуалното изпълнение, съответно отпада правният интерес от налагането на обезпечителни мерки по реда на ГПК или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) върху имущество на длъжника.

Променя се начинът на връчване на съобщенията във връзка с производството по отмяна на решение на събрание на кредиторите, като призоваването на всички страни (както на длъжника, така и на кредиторите)  в съответствие със следвания в Търговския закон подход се извършва чрез обявяване на съобщение в търговския регистър, вместо чрез призовка (за длъжника) или чрез обнародване в ДВ (за кредиторите), с оглед постигане на сигурност и бързина на призоваването, а от там и на своевременно приключване на спора относно законосъобразността на атакуваното решение, с оглед навременно предотвратяване / преустановяване на последиците на незаконосъобразните решения на събранието на кредиторите (чл. 679, ал. 2).

 

  • Регламентиране на единен процес на разглеждане на молби в рамките на едно и също производство по несъстоятелност:

С изменението на чл. 629 е осигурена възможност молбите по чл. 625 на длъжника и на кредиторите срещу същия длъжник да бъдат разгледани в рамките на едно производство. Така, от една страна, производството по несъстоятелност ще може да се открие въз основа на молбата на длъжника, когато молбата по чл. 625 на кредитора е неоснователна само поради липса на активна легитимация по нея, а от друга страна, се избягва обвързване на кредиторите от решения, постановени въз основа на представена от длъжника с молбата му по чл. 625 невярна документация за финансово-икономическото му състояние. Разрешението е дадено въз основа на препоръчаните и възприети като добри законодателни практики на държави – членки на ЕС.

 

  • Ускоряване и облекчаване на процеса във фазата на предявяване и приемане на вземанията:

С предложения чл. 693а се въвеждат стандартизирани образци на молбата за предявяване на вземанията и за изготвяните от синдика списъци на приетите и неприети вземания, сметки за разпределение и отчети, както и на декларациите и съгласието на синдика по чл. 656, ал. 1 и 2, които образци следва да бъдат утвърдени с наредба на министъра на правосъдието. Във връзка с това изрично в чл. 685 се регламентира съдържанието на молбата за предявяване на вземане, като се внася яснота относно съдебната процедура за проверка на редовността на молбата и за правните последици при неотстраняване на пороците й или при просрочие на молбата. В съответствие с дадените препоръки за подобряване на ефективността на правната рамка на производствата по несъстоятелност,  твърде краткият 7-дневен срок за изготвяне от синдиците на списъците на приетите и неприети вземания се заменя с 14-дневен, изрично се регламентират предпоставките за неговото удължаване, като същевременно новоопределеният срок се ограничава до два месеца с оглед обезпечаване бързото приключване на тази фаза от производството по несъстоятелност.

Изменението в чл. 630, ал. 1, т. 5 цели да  гарантира изискуемият обем информация, който трябва да се публикува в регистъра за производствата по несъстоятелност по Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност, поради което посочването на сроковете за предявяване на вземанията става част от задължителното съдържание на решението за откриване на производство по несъстоятелност, подлежащо на вписване в регистъра.

 

  • Намаляване на съдебни такси, приложими за отменителните искове:

С промените в чл. 649 се удължава преклузивният срок за предявяване на специалните искове по чл. 649, ал. 1 за защита на масата на несъстоятелност, прецизира се началният момент на течението му за действия и сделки, извършени след откриване на производството по несъстоятелност, и се намалява размерът на дължимите държавни такси по тези и обусловените от тях искове чрез определянето им върху една четвърт от цената на иска. Така се гарантира възможността синдиците да получат информация и да се снабдят с доказателства относно всички действия и сделки, попадащи във фактическите състави на специалните искове, преди изтичането на преклузивния срок за завеждането им, което в повечето случаи е затруднено от недобросъвестни действия на длъжника. Намаляват се и разходите за сметка на масата на несъстоятелността, а от там и увреждането на кредиторите при отхвърлянето на исковете, което ще стимулира синдиците да ги предявят. Тъй като именно с обусловените искове се постига реално връщане на актива в масата на несъстоятелност, по отношение на тях се прилага предвиденото за обуславящите ги искове изключение от правилото на чл. 73, ал. 3 ГПК, че държавната такса за всички инстанции не се внася предварително, още повече, че по правило обуславящите и обусловените искове са съединяват за съвместно разглеждане в едно производство. Прецизира се, че предмет на преферентните искове също могат да бъдат действия и сделки, извършени в  периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съобразено е и обстоятелството, че принудителното събиране на частни държавни вземания не може да стане по реда на публичните държавни вземания.

 

  • Повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото:

Чрез промените в чл. 717ж и новия раздел II в глава четиридесет и шеста се премахва възможността за продажба на имуществото от масата на несъстоятелност от синдика чрез пряко договаряне или чрез посредник, които способи не гарантират в достатъчна степен извършването по прозрачен и ефективен начин на осребряването, и при които се наблюдават множество недобросъвестни практики от страна на синдиците, вследствие на които активите се продават на занижени цени спрямо пазарните и на предварително определени купувачи, често свързани с длъжника. Въвежда се продажбата чрез електронен публичен търг (при използване на електронната платформа за явно наддаване по ГПК) на имуществото от масата на несъстоятелността (като цяло, на обособена част или на отделни права и активи) като основен способ на осребряване по делата по несъстоятелност, с оглед на неговата прозрачност, ефективност и бързина, вкл. от гледна точка на постигане на оптимална цена и предвид обезпечаване на възможността синдикът да провежда едновременно множество продани на различни обекти от масата на несъстоятелността. По изключение синдикът може да извърши продан по реда на тайния търг по досегашните правила на търговска несъстоятелност при наличие на обективни пречки за провеждане на проданта по правилата на електронния публичен търг.

Посочен е механизмът за определяне на началната цена на търговете и предпоставките за извършване на нова оценка при нова продан на актива с оглед на намирането на баланс между актуалността на старата оценка и извършването на допълнителни разходи за нова оценка.

С оглед пресичане на незаконосъобразната практика за разрешаване от окръжните съдилище на продан на обособена част, която не отговаря на легалното определение по § 1а от допълнителните разпоредби на Търговския закон, с промените в чл. 717, ал. 3 изрично се предвижда, че в този случай съдът по несъстоятелността трябва да откаже разрешаването на проданта, независимо дали има решение за това на събранието на кредиторите и дали то е било отменено. В случаите, когато имуществото не е продадено като цяло или като обособена част на пет поредни продани, се въвежда правилото за пристъпване към продан на отделните вещи или права, включително когато има решение на събранието на кредиторите за продан като цяло на имуществото на длъжника или на обособени части, тъй като това решение не е могло да бъде изпълнено в разумен срок и възпрепятства успешното осребряване на масата на несъстоятелността, а от там и удовлетворяването на кредиторите ( чл. 717ж, ал. 5). Изхожда се от разбирането, че в очертаната хипотеза е доказана трайната липса на интерес към проданта като цяло на имуществото или на обособена част, които по правило включват много обекти, поради което обявените продани са на значителна стойност, стесняваща кръга на потенциалните купувачи, като може да има интерес само към част от включените в тях отделни права и вещи.

За да се обезпечи успешното приключване на проданта, когато има обявен първоначален или последващ купувач, с промяната на чл. 717д сроковете за внасяне на продажната цена се увеличават като се уеднаквяват със сроковете в индивидуалното изпълнение по ГПК, тъй като съществуващите до сега в Търговския закон твърде кратки срокове за внасяне на цената не способстват за ефективността на търговете. Внася се яснота, че обявен за купувач кредитор може да упражни правото да прихване продажната цена с вземането си, само ако вземането му е безспорно и изискуемо, като ако е оспорено обезпечението или привилегията на вземането, то се счита за необезпечено и внесената от кредитора – купувач сума се заделя до разрешаване на спора за обезпечението / привилегията.

За да бъдат защитени и правата на лицата, които неправомерно не са допуснати да участват в наддаването, подобно на индивидуалното изпълнение по ГПК, в чл. 717з се предвижда, че легитимиран да обжалва постановлението за възлагане е не „участник в проданта“, а всяко лице, което е внесло задатък за проданта.

Промените в чл. 722 предвиждат, че подобно на привилегиите в индивидуалното изпълнение, се дава първа по ред привилегия на разноските, направени за проданта на имущество, върху което има ипотека, залог или право на задържане, както и за присъщите на производството по несъстоятелност разноски за възнаграждението на синдика и разходите, направени от него. При специалните привилегии се премахва недопустимото приравняване на запора или възбраната, вписани по реда на Закона за особените залози, на ипотеката и залога, с оглед различната им правна същност и последици, тъй като единствено вещните обезпечения, но не и процесуалните обезпечителни мерки, се ползват с право на предпочтително удовлетворяване. Съобразен е и фактът, че по реда на Закона за особените залози не могат да бъдат вписани възбрани.

 

  • Създаване на допълнителни предпазни мерки, предотвратяващи недобросъвестно поведение на страните в производствата по несъстоятелност и стабилизация:

С оглед на принципа на равнопоставеност на кредиторите и за избягване на съществуващи в практиката злоупотреби с промяната в чл. 637, ал. 1 се предвижда прекратяване на висящите към момента на откриване на производството по несъстоятелност арбитражни производства с предмет вземания на кредитори на длъжника. Целта е преодоляване на зачестилите в практиката случаи на незачитане на настъпилото по силата на закона спиране на тези производства по чл. 637, ал. 1 и на установяване в тях на вземания и то в големи размери на мними кредитори на длъжника (включително по арбитражни дела, образувани непосредствено след завеждане на молбата по чл. 625 срещу длъжника), конкуриращи се с вземанията на останалите кредитори в несъстоятелността, част от които са установени със сила на пресъдено нещо в проведено триинстанционно съдебно производство. Преодолява се и съществуващият по досегашния ред дисбаланс между кредиторите, установяващи притезателните си права по съдебен ред (триинстанционно производство по чл. 637 и чл. 694) и пред арбитражен съд (едноинстанционно производство, приключващо с окончателно решение, защитата срещу което е твърде ограничена в рамките на основанията по чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж, които не позволяват извършването на проверка на правилността на арбитражното решение).

С отмяната на раздел III на глава четиридесет и втора отпада институтът на първото събрание на кредиторите, провеждано въз основа на списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, които често не отразяват реалните кредитори, и което на практика вече не се провежда по повечето дела по несъстоятелност след приемането на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, обн. в ДВ, бр. 105 от 2016 г. Събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик се свиква след одобряване от съда на първия списък на приетите вземания  т.е. след идентифициране на истинските кредитори на длъжника, с което се предотвратява практиката другите органи в производството по несъстоятелност – синдикът и комитетът на кредиторите, да бъдат избирани от мними кредитори, вписани от длъжника в търговските му книги, за които е невъзможно или трудно да бъде доказано, че са свързани с длъжника лица. Поради отпадане на института на първото събрание на кредиторите се отменят/изменят свързаните със същия разпоредби, вкл. се прецизира участието, лично или чрез пълномощник на кредитор в събрание на кредиторите и начинът на формиране на мнозинството в него. Внася се яснота, че предпоставките за предоставяне на право на глас за събрание на кредиторите на кредитор със спорно вземане са еднакви, независимо дали спорът за вземането се разглежда по реда на чл. 637, ал. 3 или по реда на чл. 694. С оглед на ограничените и изчерпателно изброени в Търговския закон правомощия на събранието на кредиторите е посочено, че взетите от този орган решения извън неговата компетентност са нищожни.

 

  • Промяна на правилата, уреждащи местната подсъдност:

Промяната в чл. 613 се предприема с  оглед предотвратяване на злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които променят седалището си единствено с цел „избор“ на съд по несъстоятелност, поради което местната компетентност на съда по несъстоятелността се определя според седалището на длъжника, вписано 6-месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като подобни или идентични мерки вече са предприети в редица държави – членки на ЕС.

 

  • Създаване на специални процесуални правила при обжалване на решенията:

С промените в чл. 613а съществено се изменят и допълват разпоредбите за обжалване на решенията, постановени в различните фази на развитие на производството по несъстоятелност, като се преодоляват съществуващите на места противоречия между правните норми и празноти относно срока за обжалване на част от решенията и неговия начален момент, водещи до противоречива практика на съдилищата при администриране на въззивните и касационните жалби. С оглед на това се създават общи норми относно сроковете за подаване на въззивна, съответно на касационнна жалба срещу което и да е от решенията по делото по несъстоятелност, внася се яснота за началния момент на течението им и се въвежда регулация по отношение на сроковете за подаване на отговор на жалбите. Предвид спецификите на касационното производство, свързани с изискванията към жалбата да бъде представено изложение на основанията за допускане на касационния контрол и същата да бъде преподписана от адвокат, срокът за подаването на касационна жалба е по-дълъг от този за подаване на въззивна жалба. Течението на сроковете за обжалване е обвързано с оповестяване на решенията в търговския регистър, тъй като този способ на съобщаване е по-бърз и по-сигурен от връчването на съобщения по реда на ГПК, като е взето предвид и обстоятелството, че страните в производството по несъстоятелност са много на брой, понякога дори хиляди, като при постановяване на решение по чл. 630 или чл. 632 на третите лица по чл. 613а, ал. 2, легитимирани да подадат жалба срещу него, е и обективно невъзможно да се връчи съобщение за решението по реда на ГПК.

Същият е и подходът към въззивните и касационните жалби. Подобно на производството по стабилизация, те се считат връчени чрез обявяването им в търговския регистър, от когато тече срокът за отговор на същите. Уеднаквява се начинът на връчване на съобщенията за всички видове решения, които се постановяват по молбата по чл. 625, както и на жалбите срещу тях, независимо дали молбата се уважава или отхвърля, като е съобразено, че молбата може да бъде отхвърлена и по реда на инстанционния контрол, след като производството по несъстоятелност вече е било открито и публично оповестено чрез вписване в търговския регистър. С изменението за първи път се уреждат сроковете за подаване на отговор на жалбите, по отношение на които, поради липсата на разпоредби в Търговския закон, субсидиарно приложение досега намираха нормите на чл. 263 ГПК, съответно чл. 283 ГПК във връзка с чл. 621 от Търговския закон. Целта е да се преодолее съществуващата неравнопоставеност на страните, произтичаща от съществената разлика в процесуалните срокове за подаване на жалбата, от една страна, и на отговора на жалбата, от друга страна.

  • По-ефективно регулиране на дейността на синдиците:

С промените в чл. 655, ал. 2 се завишават критериите към лицата, които могат да бъдат синдици, като минималният изискуем стаж по специалността вече е 5-годишен, с оглед значимостта на фигурата на синдика за производството по несъстоятелност и гарантиране на професионалните качества на лицата, назначавани за синдици. За да се гарантира, че не е налице конфликт на интереси между синдика, от една страна, и длъжника и кредиторите, от друга страна, се въвежда и изискването лицето, което се назначава за синдик в конкретното производство, да не ги е представлявало в последните три години преди встъпването си в длъжност. С оглед Директива (ЕС) 2019/1023 (за преструктурирането и несъстоятелността) с промените в чл. 660 е предвидено, че синдикът следва да изпълнява задълженията си при спазване на Етичния кодекс на синдиците и доверените лица, който се утвърждава от органа, осъществяващ контрол върху тези лица – министъра на правосъдието. С допълнението в чл. 657, ал. 2 се гарантира и право на защита на синдика чрез даване на писмени обяснения, преди постановяване от съда на определението за освобождаването му поради негово виновно поведение. В чл. 663, ал. 1 са създадени и конкретни процесуални правила, позволяващи на синдика да упражни правото си на защита срещу наложена му глоба във връзка с неизпълнение на задълженията му. Внася се яснота относно критериите, при които синдикът може да бъде лишен от правоспособност, за да се гарантира принципът, че тежестта на наказанието трябва да е пропорционална на тежестта на извършеното нарушение, като се обезпечава правото на защита на синдика преди произнасянето на органа – съда или министъра на правосъдието, чрез възможността синдикът да даде писмени обяснения. Проявление на принципа на пропорционалност са и предвидените за първи път правомощия на министъра на правосъдието временно да отстрани синдика от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани като синдици, или да отправи предупреждение за изключване от този списък. Досега изключените от списъците на министъра на правосъдието и на Централната банка синдици, както и освободените от съда поради виновното им поведение бяха лишавани от възможността да упражняват дейност като синдици завинаги, което бе неоправдано тежка санкция. С оглед на това, със законопроекта се предвижда, че след изтичане на определен срок, лицата имат право да положат отново изпит за придобиване на квалификация като синдик /за делата по търговска несъстоятелност/, ако отговарят на останалите законови изисквания.

Определен е минимален размер на текущото възнаграждение на синдика, който е диференциран с оглед на това дали на синдика са възложени правомощия по реда на чл. 635, ал. 2 при открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. С отмяната на раздел II на глава четиридесет и втора отпада фигурата на помощник – синдика, с която се даваше възможност лица, които нямат изискуемата за синдиците квалификация, не се назначават от съда, а сключват договор със синдика, и върху които съдът няма пряк контрол, включително не може да освободи при наличие на предпоставките за това, да извършват определени действия от компетентността на синдика, което не гарантираше в достатъчна степен интересите на кредиторите, които разполагат със законовата възможност при необходимост да изберат повече от един синдик, като събранието на кредиторите определя дали в този случай синдиците упражняват правомощията си съвместно или поотделно.

 

  • Подобрение на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност и стабилизация.

В чл. 768а е предвидено, че министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката изработват и публикуват практическите указания за изготвяне на план за стабилизация. Срокът за представяне на план за оздравяване се удължава на двумесечен, с оглед предоставяне на потенциалните вносители на плана на един разумен срок за изготвяне и представяне на работещ план за оздравяване и от там обезпечаване на по-голяма възможност за оздравяване на длъжниците с жизнеспособна стопанска дейност, тъй като съществуващият до сега 1-месечен срок от определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания  е твърде кратък за постигане на тази цел. Съобразено е, че план за оздравяване, представен преди да бъдат установени старите вземания, чието удовлетворяване е предмет на плана, практически не би могъл да отговаря на заложените в закона императивни изисквания относно начина, степента и времето на удовлетворяване на тези вземания.

С изменението на чл. 189 от ДОПК значително се оптимизира процедурата за даване на предварително съгласие на министъра на финансите относно плановете за оздравяване и стабилизация, като се въвежда двойно по-кратък срок за произнасяне, което не се предхожда от съгласувателна процедура с органите по чл. 184, ал. 1 ДОПК. Променя се на двумесечен и срокът за изпълнение на плана за оздравяване, съответно на плана за стабилизация, предвиждащ сключване на договор за продажба на цялото предприятие, на обособена част от него или на отделно имуществено право. Прецизира се начинът на формирането на Надзорния орган при утвърден план за стабилизация.

С оглед транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1023 (за преструктурирането и несъстоятелността) в чл. 768б е установено задължение на органите на длъжника да предприемат всички необходими действия за избягване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на длъжника, както и да не застрашават жизнеспособността на предприятието умишлено или с груба небрежност, което е обезпечено със задължение на синдика да предяви срещу бившите и настоящи управители, членове на управителни органи и прокуристите на дружеството искове за обезщетение на виновно причинените от тях вреди.

 

About De Fakto

Проверете също

Резултатите от изборите за 45-то НС са публикувани в Държавен вестник, на ход е президентът

Решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК) за резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в …

Президентът: Няма да бавя свикването на Народното събрание, трябва да имаме яснота за правителството

Нямам никакво намерение да бавя свикването на Народното събрание. Нека видим обнародването на списъка на …

Един коментар

  1. Проста бургаска П. и Шекержиеф от ВСС-то

    стига прустотии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.