DeFakto.bg DeFakto.bg
Партията легитимно и активно е участвала в обществения живот и не е нарушавала закона
Софийският градски съд (СГС) отхвърли иска на прокуратурата за разпускане на политическа партия „Възраждане“. ПРБ е осъдена да заплати и 1350 лева разноски по делото.
Прокуратурата поиска заличаването на партията, оглавявана от Костадин Костадинов през юли 2020 г. заради констатирани пороци при нейното учредяване и образуване през 2014 г., включително заради представяне на неверни данни.
В решението си съдия Румяна Аврамова е категорична – при регистрацията на „Възраждане“ през 2015 г. представителят на държавното обвинение не се е противопоставил на това пред СГС, нито пък после е протестирал решението му. И, докато за юридическите лица с нестопанска цел е допустимо да се иска тяхното прекратяване заради допуснати нарушения за учредяването им, в Закона за политическите партии такава хипотеза няма и законът не може да се тълкува разширително.
В решението се казва:
„Партиите се регистрират, за да извършват политическа дейност и именно тази дейност не може да противоречи на изискванията на ЗПП, единствено системни /постоянни, повтарящи се/ нарушения на този закон обосновава приложението на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП /тоест, акцентът на закона е върху дейността на партията като политически субект и външно обективираните в тази връзка нейни действия/. Такава дейност предполага активност на партията, извършване на конкретни действия. Състоянието, в което се твърди да съществува партията в продължение на около шест години – регистрирана при нарушения на закона – не може да се определи и поради това като дейност по смисъла на цитираната норма.
Щом се касае до налагане на най-тежката санкция, при това на правен субект, който както беше посочено по-горе е свързан със значим обществен интерес и засягане конституционно установения принцип на политически плурализъм, законът не може да бъде тълкуван и разширително. Тоест, хипотезите, при които със съдебно решение може да се разпусне партията, са лимитативно и изчерпателно изброени. Аргумент за извода, че законът не е предвидил хипотезата на разпускане на вписана в регистъра политическа партия по причини, свързани със закононарушения при учредяването, може да се намери и в аналогичната уредба на ЗЮЛНЦ. В чл. 13, ал. 1, т. 3, б. а от същия е предвидено, че юридическото лице с нестопанска цел се прекратява с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато не е учредено по законния ред. Следователно, ЗЮЛНЦ изрично предвижда възможността за прекратяване при допуснати нарушения при учредяване. Или, тук законът ясно и изрично е предвидил като основание за прекратяване именно последващо установени закононарушения при неговото учредяване, която хипотеза по аргумент от противното изрично е изключена от приложното поле на чл. 40, ал. 1 от ЗПП. Това е оправдано и с оглед отредената в Конституцията засилена роля на политическите партии, свързана с участието на гражданите в управлението на държавата, които макар и подобно на сдруженията по ЗЮЛНЦ са обединения на граждани с определени цели и интереси, имат по-специфични, обществено значими функции. Именно това е дало отражение в изричната, императивна законова регламентация, вкл. чрез предвиждане участието на прокурор в производството по регистрация, вкл. и в невъзможността за последващо разпускане на партията поради начална липса на предпоставките на закона за регистрирането й.
В този смисъл може да се добави и че както за учредителите на една партия, така и за нейните членове и симпатизанти и за обществото като цяло, в даден период от време, след постановеното от съда съдебно решение /гарант за законността и правния ред/, въз основа на мотивирана преценка, че при учредяването на партията са спазени изискванията на закона, последната е участвала легитимно в политическия живот на страната и е изразявала волята на определена част от гражданите в държавата. Поради това, законодателят ясно е определил, че обществената нужда не налага разпускане на политическата партия, в чиято дейност не се откриват нарушения на закона или Конституцията, при евентуално последващо установяване на нарушения при учредяването й. Напротив, общественият интерес и обществото в условията на демократичен плурализъм, налагат установяване на определена сигурност в политическия живот и допуснатите от закона и по предвидения ред /чрез вписване в съответния регистър/ на участниците в него. Поради това и с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗПП законодателят цели да разпусне и прекрати само онези политически партии, които при активното си участие в политическия живот, нарушават императивните правила на ЗПП. В противен случай, при разширително тълкуване на нормата, може да се засегнат интереси на отделни социални групи, представени от конкретната политическа партия, която от своя страна е ангажирана с отговорността към споделящите идеите и вижданията й граждани и която в неопределен период от време е извършвала дейност именно представлявайки ги в политическия живот в страната. Точно с оглед охраняване неотменимите граждански права на свободно сдружаване и съответно участие в политическите процеси, законът не е допуснал възможността за разпускане на една партия в неограничен период от време след регистрацията й и след заявената от нея политическа дейност“.
Решението не е окончателно, може да бъде оспорено пред Върховния касационен съд.
Пълният текст – тук.
