DeFakto.bg DeFakto.bg
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов прати главния съдебен инспектор Теодора Точкова на съд. Панов е обжалвал пред Административен съд – София-град отказа на Точкова да му предостави копие от цялата документация за всички извършени проверки срещу него.
Това съобщиха от ВКС.
През януари председателят на върховния съд настоя да получи информацията , даде съгласието си за нейното публично оповестяване като засегната страна и напомни: „Зa зaпoчвaнeтo нa вcичĸи пpoвepĸи oт ИBCC cpeщy мeн ĸaтo пpeдceдaтeл нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд oбщecтвoтo бeшe инфopмиpaнo изĸлючитeлнo пoдpoбнo, c изoбилиe oт дeтaйли и c лични пpeдвapитeлни oцeнĸи, вĸлючитeлнo и oт Bac caмaтa пo няĸoи oт ĸaзycитe в paмĸитe нa зaceдaния нa Πлeнyмa нa BCC“.
В отговор главният инспектор поиска съгласието на неизвестни „трети лица“, а на 10 февруари е отказала пълен достъп и е предоставила само извлечения от протоколите за прекратяване на проверките. Мотивите да не се дадат всички документи са, че проверката е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение; изрично несъгласие на засегнати трети лица; наличие на служебна тайна за част от исканата информация.
От ВКС съобщават още:
В жалбата на Лозан Панов се казва, че решението е в противоречие с материалния закон, постановено е при съществено нарушение на административнопроцедурните правила и е в отклонение от целта на закона. Напомня се, че правото на достъп до обществена информация е гарантирано с чл. 41 от Конституцията. Според Конституционния съд това право се отнася към евентуалните му ограничения като принцип към изключения (Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г.), а при налагане на ограничения законът следва да се прилага стеснително и само с цел защитата на конкуриращо право или интерес. Цитирано е решение на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което е прието, че свободният достъп до съхранявана от държавните органи информация е в обхвата на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕСПЧ) в случаите, в които тази информация е свързана или може да бъде от значение за обществения дебат (дело Magyar Helsinki Bizottság v. Hungary). Според ЕСПЧ неоснователният отказ да бъде предоставена такава информация представлява информационен монопол. Този монопол пък се явява форма на цензура и е в нарушение на защитената от Конвенцията свобода на изразяване и право на всеки да получава и разпространява информация.
Председателят на ВКС пише, че съгласно чл. 8 от ЕКПЧ всеки има право на зачитане на личния живот, което включва защита на личните данни, както и достъп на всеки до съхранявани от други субекти отнасящи се до него данни. Според чл. 15 от Общия регламент за защита на данните (GDPR) всеки има право на копия от обработваните негови лични данни. Съгласно Конвенция № 108/1981 г. на Съвета на Европа защитата на личните данни предполага и достъп до тези данни от страна на съответния човек.
Неправилно е прието, че не е налице надделяващ обществен интерес, се казва в жалбата. Съществуването на въпросните проверки срещу председателя на ВКС е оповестено публично, очевидно не без участието на самия ИВСС. Публично известно е, че от години председателят на ВКС поддържа последователна позиция за реформиране на съдебната система и отстояване на нейната независимост, поради което е атакуван по всевъзможни начини, включително чрез използване на законови процедури за иницииране на действия по репресия (проверки, ревизии, административнонаказателни производства) от страна на различни органи на власт. Следователно е налице обществен интерес да се знае какви данни са били събрани, евентуално уличаващи председателя на ВКС в извършване на нарушения. „Твърди се, че такива са съществували и впоследствие са били опровергани, след като проверките са прекратени. Този интерес е надделяващ над интереса от защитата на тази информация с оглед и приложение на принципа за пълнота на получената обществена информация, заложен в чл. 6, т. 1 от ЗДОИ“, категоричен е председателят на ВКС.
Не е налице основание да бъде отказан достъп до информацията поради засегнати интереси на трети лица. Това ограничение също подлежи на преценка за надделяващ обществен интерес. Част от засегнатите трети лица са дали съгласие да бъде предоставена информацията или не са изразили изрично несъгласие. Според ЗДОИ при несъгласие на засегнатите лица информацията следва да бъде предоставена в обем и по начин, който не разкрива отнасящата се до тях информация. Публичните институции не са свободни да преценят дали да предоставят или не частичен достъп при наличието на обективна възможност за това. В случая дори не са изложени мотиви защо не може да бъде предоставен частичен достъп.
В жалбата пише още, че достъпът до информацията е от значение и за реализиране на евентуални права, свързани с правото на информационно самоопределение, т. е. правото на всеки да знае каква информация е събирана за него. Това основно човешко право (а не личен частен интерес, както е окачествено в решението на ИВСС) е винаги от обществен интерес да бъде упражнено ефективно (Решение № 1456/2018 г. по адм. д. № 9586/2016 г. на ВАС).
В решението въобще не е отчетено тълкуването и прилагането на закона, прието в относимата съдебна практика, в която е формирано разбиране за наличието на свободен достъп до информация от вида на поисканата, особено в случаите на надделяващ обществен интерес (решения № 4827/2018 г. по адм. д. № 2521/2018 г. и № 3941/2020 г. по адм. д. № 12933/ 2019 г. на АССГ). Това тълкуване нито е обсъдено в мотивите на главния инспектор, нито е прието и следвано.
Твърдението за наличие на класифицирана информация е бланкетно и недоказано. Неправилно е прието, че част от информацията е служебна тайна, няма доказателства за това.
