DeFakto.bg DeFakto.bg
Настояват също за поемни лица адвокати при претърсвания у защитници
Промени в Наказателния кодекс (НК), които да приравнят посегателствата срещу адвокати с тези срещу магистрати, полицаи, митничари, съдебни изпълнители, данъчни, горски и др., внесоха шестима депутати в последния редовен пленарен ден на това Народно събрание.
Другият проект е за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за претърсванията и изземванията при адвокати.
Проектите са подписан от адвоката-депутат Явор Нотев (на снимката) и колегите му от Обединени патриоти и „Воля“ Станислав Станилов, Маргарита Николова, Симеон Найденов, Слави Нецов, Николай Александров. Единственият друг юрист сред тях е Найденов от „Воля“.
На 5 март обаче е последното пленарно заседание на 44-о НС. Следващото ще е на 25 март за закриване на този парламент. И инициативата изглежда обречена, шансът е в следващото Народно събрание да бъде припозната от новите депутати.
Шестимата предлагат допълнения в чл. 116 и в чл. 131 от НК.
Първата промяна добавя в квалифицираните случаи на умишлено убийство (чл. 116, ал.2) и убийството на адвокат. Наказанията в тези случаи са от 20 до 30 г. лишаване от свобода, както и доживотен затвор. В валифицирания състав извън изброените по-горе отдавна са включени също лекарите и учителите.
Другото предложение е посегателството срещу адвокат да влезе в квалифицираните състави за нанасяне на телесни повреди (чл. 131, ал.2), където санкциите също са по-сурови, в зависимост от вида на телесната повреда.
В мотивите си депутатите изтъкват, че в последните години зачестиха случаите, когато адвокати са обект на нападение, нанесени са им побои, поставяни са взривни устройства пред домовете и автомобилите им. Това налага държавата да гарантира по подходящ начин спокойното и безпрепятствено упражняване на тяхната професия за защита правата и законните интереси на гражданите. Депутатите напомнят също, че включването на адвокатурата в глава „Съдебна власт“ на Конституцията подчертава значимостта на адвокатската дейност при функционирането на Темида. За изпълнението на отредената от Конституцията функция обаче адвокатурата трябва да има гаранции за нейната независимост, а адвокатите да се ползват с адекватна защита от посегателства. И още – при упражняване на професионалната си дейност адвокатът има статут, приравнен на този съдия и на тях им се дължи същата защита.
Шестимата настояват и за допълнение в чл. 137 НПК, регламентиращ присъствието на поемни лица извършването на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване. Конретно да се създаде нова алинея 3, че „когато посочените процесуално-следствени действия се извършват по отношение на адвокат или в помещение, използвано от адвокат в професионалната му дейност, поемните лица са членове на Съвета на адвокатската колегия в която е вписан или на Съвета на колегията, където се извършва процесуалното действие, или лица, посочени от председателя на тези адвокатски колегии„.
В мотивите си тук депутатите напомнят за адвокатската тайна и липсата на специална норма в НПК, гарантираща нейното спазване при процесуални действия срещу защитници. Изтъкват също и че още през 2008 г. България е осъдена от Евросъда в Страсбург по делото „Илия Стефанов“ именно заради проведено претърсване и изземване в адвокатска кантора.
Скандали заради нахлуването на разследващи в адвокатски офиси имаше и в последните години.
