Тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли жалбите срещу решения на Съдийската колегия на ВСС, с които на длъжност „съдия“ във ВАС след конкурс са повишени девет кандидати. Решението е окончателно.
Повишенията бяха гласувани от кадровиците на 6 октомври миналата година. Направи впечатление, че повечето от класираните вече са командировани във ВАС, а Лозан Панов нарече конкурса „фарс“.
Тогава за върховни съдии бяха повишени Cлaвинa Bлaдoвa, Мария Hиĸoлoвa, Юлия Тодорова, Бранислава Митушева, Любка Петрова от АССГ; председателката на административния съд в Хасково Хайгухи Бодикян, Христо Койчев от AдмC-Bapнa,
Bлaдимиp Πъpвaнoв – титуляр в AдмC-Cливeн, Eмил Димитpoв от AдмC-CO. Директно „под чертата“, с основателни надежди за по-нататъшни назначения без нов конкурс останаха Тинка Косева (Варна), Таня Дамянова (Разград), Десислава Стоева, Добромир Андреев, Весела Николова от АССГ и Юлиан Киров (Враца).
Административно дело №11942/2020 г. е образувано по жалби на трима магистрати, участници в конкурса, класирани на по-долни места – Евелина Попова (АдС-Варна), Атанас Иванов (РС-Благоевград) и Ваня Вълкадинова (АдС-Благоевград). Те изтъкват включително, че спечелилите конкурса вече работят като съдии във ВАС, намират се в непосредствен служебен контакт с членовете на конкурсната комисия и това поставя под съмнение обективността и безпристрастността на извършеното класиране. А оттам и гарантираното равенство на всички кандидати.
Тричленният състав на ВАС- Росен Василев, Сибила Симеонова – докладчик, Александър Митрев отхвърля като неоснователни възраженията им. Дейността на конкурсната комисия по чл. 189, ал.5, т.5 ЗСВ е експертна, поради което оценките за професионалните качества на кандидатите не подлежат на ревизия. В Закона за съдебната власт не е предвидена възможност при преценка за законосъобразност на решенията на колегиите на ВСС, взети в резултат на проведено конкурсно производство, да бъде извършена проверка на правилността на оценката на конкурсната комисия, смятат тримата от ВАС.
От ВАС се позовават и на практиката на върховния съд по сходни казуси: Решение № 1364 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2020 г., VI о., Решение № 14647 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2018 г., Решение № 1834 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16549/2009 г., VII о., Определение № 3363 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2015 г., VI о., Определение № 2757 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2015 г., 5-членен с-в, Определение № 609 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15462/2014 г., VI о., Определение № 14138 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8927/2016 г., VI о., Определение № 2105 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2017 г., 5-членен с-в.
Практиката на ВАС e в съответствие и с установеното тълкуване от Съда на Европейския съюз (СЕС) – Решение на Общия съд (девети състав) от 14 декември 2017 г. по дело T-609/16 (PB срещу Европейската комисия). Съгласно него конкурсната комисия разполага с дискреционни правомощия при преценката на придобития от кандидатите професионален опит, както по отношение на естеството и продължителността му, така и с изискванията за длъжността за заемане. СЕС извежда изрично, че когато проверява законосъобразна ли е оценката на придобития от кандидатите професионален опит Общият съд трябва само да се увери, че при упражняването на дискреционните си правомощия конкурсната комисия не е допуснала явна грешка, лишаваща от правдоподобност заключението й, съобщават от съда.
Тричленният състав на ВАС приема, че резултатът от гласуването на Съдийската колегия на ВСС е израз на свободната преценка на членовете на колективния орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия. При приемането на обжалваните решения са изложени подробни съображения, които обосновават волята на колективния орган.
И още от съобщението на ВАС (пълният текст на решението – тук):
„Видно от изказванията на членовете на колегията, направени в хода на обсъжданията, не е установено несъответствие на някой от кандидатите, повишени по поредността на класирането, с посочените изисквания, и това обстоятелство, както и данните от цялата конкурсна документация, са обосновали приемането на оспорените решения.
Тричленният състав на ВАС не намира за основателни твърденията на жалбоподателите за неравно третиране в конкурсната процедура на непритежаващите статут на командировани във ВАС кандидати за повишаване в длъжност. Видно от приложените по делото документи, в конкурса са взели участие множество кандидати, които не са командировани във ВАС, като част от тях са получили по-високи оценки от други, командировани във ВАС кандидати.
Приложимата правна уредба не ограничава участието в конкурси за повишаване в длъжност в орган на съдебната власт на кандидати, които са командировани в съответния орган, или заемат длъжност административен ръководител или заместник на административен ръководител в друг орган на съдебната власт. Възприемането като пречка за допускане до участие в конкурс на командирован магистрат в органа, за който кандидатства, или заемането от него, на ръководна длъжност в орган на съдебната власт, би означавало същият да бъде дискриминиран в сравнение с всички останали участници по този признак, каквато възможност не само не е предвидена в приложимата правна уредба, но е и изключена от действащото антидискриминационно законодателство, се отбелязва в решението на ВАС.
Формираните от върховните магистрати изводи са обосновани и в съответствие с решение №12 от 27 юли 2018 г. по конституционно дело №1 от 2018 г., съгласно което въведените изисквания при повишаване на магистрати в съответния орган на съдебната власт са обективиран израз на възприетия подход и изградените критерии на законодателя за професионализма на участниците в съответния конкурс. Поради това те не представляват неравно третиране, защото признакът професионализъм не е между изчерпателно изброените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията социални признаци за недопускане на ограничение на правата.
Неоснователни са направените от двама от жалбоподателите искания за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуването на чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС, регламентиращ равенството на всички хора пред закона. С дефинираните от жалбоподателите въпроси се цели тълкуване на национални разпоредби, а не на норми от правото на ЕС“.