Последни новини
Home / Законът / Седем въпроса на Антикорупционния фонд към Иван Гешев за “евтините” имоти по “Апартаментгейт”

Седем въпроса на Антикорупционния фонд към Иван Гешев за “евтините” имоти по “Апартаментгейт”

Defakto.bg

Онзи ден  сдружение  “БОЕЦ оповести, че с постановление от 25 февруари Върховната касационна прокуратура (ВКП) е потвърдила отказа на апелативната и специализираната прокуратура да образуват досъдебно производство срещу Цветан Цветанов и да го разследват за скандала “Апартаментгейт”.  Повод за проверката бяха публикации на “Свободна Европа”, експертни коментари и анализи на “Антикорупционен фонд”, както и последващи публикации на сайта Биволъ по същата тема.  Според документите,  данъчната оценка на имота, по която е извършена и замяната, е 386 654 лева за 315 кв. метра. Това включва апартамент от 240 квадрата, двоен гараж, преддверие и асансьорна шахта. При тази цена на придобиване на апартамента излиза, че квадратен метър струва 1227 лева (630 евро), а подобни имоти в други сгради на “Артекс” се продават на цени от 2600 евро до 3000 евро.

По приключилата прокурорска проверка на заменките в казуса “Апартаментгейт” неправителствената организация “Антикорупционен фонд” публикува седем въпроса към главния прокурор Иван Гешев  с копие до изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) Галя Димитрова.

Направителствената организация не крие изненадата си, че проверките на НАП не са открили никакви нарушения в дейността на строителя „Артекс инженеринг““ АД, тъй като от журналистическите разследвания  стана ясно, че фирмата продава апартаментите си в няколко сгради в столичния район „Изток“ на цени в широк диапазон.

“Как тогава прокуратурата и НАП биха обяснили факта, че същият „Артекс“ е сключил освен тази замяна и сделки с няколко високопоставени политици на четири пъти по-ниски цени, документирани в съответните нотариални актове?”, пита АКФ.   При  заменките на “старо” срещу “ново” строителство  как  е законна “тази типична схема за избягване на плащането на задължителния данък добавена стойност в този случай, е друг въпрос на НПО.   И ако това е законно, какви биха били загубите за бюджета, ако от сега нататък всички строителни предприемачи започнат да прилагат тази схема?”, питат от Антикорупционен фонд. Мотивират въпросите с факат, че става въпрос за многократно по-скъпи имоти в най-луксозния сегмент на пазара, “маскирани по документи като нещо много по-скромно”.

Ето и всички седем въпроса, без редакторска намеса:

Уважаеми господин Гешев,

От сигналоподателите от Гражданско движение БОЕЦ разбрахме за постановлението от 25.02.2021 г., с което Върховна касационна прокуратура (ВКП) потвърждава отказа на Специализирана прокуратура, потвърден и от Апелативна прокуратура София, за образуване на досъдебно производство срещу господин Цветан Цветанов по случая “Апартаментгейт”.

1. От постановлението става ясно, че проверките на НАП не са открили никакви нарушения в дейността на строителя “Артекс инженеринг”” АД. От журналистическите разследвания обаче стана ясно, че фирмата продава апартаментите си в няколко сгради в столичния район “Изток” на цени в диапазона от 2600 – 3500 евро на квадрат. Как тогава прокуратурата и НАП биха обяснили факта, че същият “Артекс” е сключил освен тази замяна и сделки с няколко високопоставени политици на четири пъти по-ниски цени, документирани в съответните нотариални актове?

2.. С постановлението се потвърждава, че размяната на недвижима собственост между строителя и Цветан Цветанов на данъчна оценка, при сериозно разминаване с пазарните цени (най-малко двойно), е напълно законна практика. В постановлението е цитирана “експертиза на лицензиран оценител към Агенцията по приватизация”, но не става ясно кой и кога е възложил и платил експертизата, кой е експертът и какви са неговите заключения. Същевременно, ако размяната е била осъществена на пазарни цени, г-н Цветанов е трябвало да плати поне два пъти повече, отколкото е платил по известните ни официални документи. Как бихте обяснили това разминаване и как така се оказва, че сумата за доплащане е точно колкото са декларираните спестявания на разследваното лице?

3. Още един важен въпрос при тези заменки на “старо” срещу “ново” строителство – как според Вас е законна тази типична схема за избягване на плащането на задължителния данък добавена стойност в този случай? И ако това е законно, какви биха били загубите за бюджета, ако от сега нататък всички строителни предприемачи започнат да прилагат тази схема?

4. В постановлението на ВКП се цитира проверка на НАП, според която сумите, платени по сделките, отговарят на доходите, които политиците декларират. Това обстоятелство е известно от самото начало на скандала. Възниква въпросът това ли е единствената проверка, въз основа на която НАП е направила извод за липса на нарушения? Доколко детайлна е била тази проверка? Защо в този случай не са назначени стандартните в практиката на НАП оценителски експертизи? Защо не са изследвани хипотезите за сделки между “свързани лица” по смисъла на Закона за ДДС?

5. Ако господин Цветанов и останалите замесени в скандала политици действително са получили апартаменти на цени няколко пъти по-ниски от пазарните, не са ли се поставили те във финансова и друга зависимост от строителя, който им е предоставил тези апартаменти? Изследвани ли са евентуални съмнения за корупционни престъпления и търговия с влияние?

6. Изследвано ли е как се съотнася платената преференциална цена спрямо законодателната поправка в Закона за устройство на територията, станала известна като “поправката Артекс”, за която същите политици са гласували? Актуалността на този въпрос се изостря предвид двукратното произнасяне (през лятото на 2019 г. и през есента на 2020 г.) на два различни състава на Административен съд София, че тази поправка все пак се прилага за строителството на небостъргача “Златен век”.

7. И накрая, може би най-шокиращото за нас в тази важна триинстанционна проверка – защо никъде в документите не се съобщава за дори една извършена проверка на място? Така няма никаква информация каква е стойността на обзавеждането на заменените имоти (в частност сградата на ул. “Латинка” № 8), включително на прилежащия частен асансьор, както и видимите отвън охранителни системи. Не е ясно дори каква е реалната площ и строителни параметри на жилището и дали не става дума за феномена “общи тераси за частно ползване”, познат ни от имотните скандали от 2019-а година или за другият широко познат феномен “етаж в покрива”, а точно това се вижда от публичнодостъпните сателитни снимки.

Г-н Главен прокурор,

В направените проверки на поверената ви прокуратура не виждаме да са направени усилия за разсейване на основателните съмнения, че в скандала “Апартаментгейт” става дума за многократно по-скъпи имоти в най-луксозния сегмент на пазара, маскирани по документи като нещо много по-скромно. Всички тези наши въпроси явно ще останат без отговор, след като проверката в тази си част на практика е приключила.  За нас като гражданска организация остава единствено да задаваме въпросите, на които българската прокуратура или не иска, или не може да даде отговор.

About De Fakto

Проверете също

Позиция на КЗД: Здравният министър трябва да коригира ограничителните мерки в заповедта за Ковид – сертификата

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) излезе със становище , в което препоръчва на министъра …

ВАС остави в сила забраната за строителство в Каваците в защита на сивите дюни  

  Върховният административен съд потвърди решение на Административен съд – Бургас, с което е с …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.