Бебето и съдията: Един закон, два аршина

Жената е Катя Амие. Тя е родена е в Ливан, но от 20 години живее в България със статут на бежанец и се ползва с международна закрила. Тя е без гражданство, както и нейните родители, с които е пристигнала в България като едва 10-годишна. Цялото семейство получава статут на бежанци без гражданство още през 2001 г. След като учи и работи в България, Катя става майка. В края на декември 2019 г. се ражда Руейда, която е български гражданин по рождение, а Катя Амие е единствен родител на момиченцето.

През февруари 2020-а, майката и бебето отиват при роднини в една европейска държава. Там ги заварва пандемията. Връщат се в България почти след година, но българските власти ги затварят на летището, след като им изземат българските документи.

Цялата държавна машина се задействала зад гърба на майка и бебе, докато те са в чужбина. Без майката да бъде уведомена за това и да й се даде право да се защити. Агенцията за бежанците, Министерството на правосъдието и администрацията на Район „Красно село” в Столична община, много бързо са си свършили работата. Накрая район “Красно село” вписал в системата, че и майката и бебето са ливански граждани.

В хода на разследването си обаче получих документ от държавата Ливан, в който пише, че майката Катя Амие не е ливански гражданин. Този документ, подписан и подпечатан с безброй печати от ливанските власти, както и заверен от Посолството на Република Ливан в България, трябваше да приключи казуса. Да се върнат документите на майката и бебето и те да се приберат вкъщи в София.

Но нищо такова не се случи. Напротив! В момента майката Катя и бебето Руейда са в една европейска държава, приютени от роднини. Разговарях с Катя. Тя твърди, че заради това, че са без документи, здравните власти в тази европейска държава, отказват да ваксинират бебето със задължителните за него ваксини. Нямат достъп и до социални грижи. Майка и бебе са в хуманитарна криза по време на пандемия. Те са никои, някъде в Европа. Катя не иска да съобщим държавата, в която се намират, защото се страхува.

Българските власти не само не се извиниха и не върнаха документите на майката и бебето по административен път, което би било по-бързо и по-безболезнено, но и българският съд отказва да даде справедливост по този казус с бързо производство. Какво е това? Бавене? Протакане? Да се омаломощи майката? Да загуби надежда? А и колко време могат да живеят една майка и нейното бебе без документи?! И кой ще поеме отговорността?

При този развой на събитията през последните два месеца, няма как да не направя аналогия с едно наше друго разследване за българско гражданство. Това на съдия Алексей Трифонов – председател на най-големия съд в България – Софийски градски съд. Точно преди една година ви показахме нашия филм – “Шпионски етюди зад завесата на Темида”. Показахме ви и как съдия Алексей Трифонов, който е роден в СССР, в град Курск, се завръща в България като малко дете заедно с родителите си – майка рускиня и баща българин. Той посещава българско училище, но едва, когато навършва 16 години, от Район „Илинден” в Столична община му съставят български акт за раждане. Алексей получава български паспорт 16 години след неговото раждане.

Как се прилага Законът за българското гражданство в два различни случая – този на бебето Руейда, родено в София и този на съдия Алексей Трифонов, роден в Курск?

Министерството на правосъдието е компетентният орган по българското гражданство. След като майката Катя Амие представи официален документ от компетентните национални власти на Република Ливан, че тя самата не е ливански гражданин, Министерството на правосъдието скорострелно промени предишното си становище и написа на Район „Красно село”, че бебето Руейда трябва да се счита за български гражданин, на основание чл. 10 от Закона за българското гражданство. Причината е, че детето е родено в България и не е придобило друго гражданство.

Какво направи Министерството на правосъдието по казуса със съдия Трифонов?

Най-напред от министерството, когато не знаеха за кого се отнася въпросът ми, дадоха категоричен отговор, описвайки правната уредба в България, че човекът по този казус не е български гражданин. След като се изясни, за кого се отнася въпросът ми, министерството загуби всякакъв интерес по този казус. Предишният министър на правосъдието Данаил Кирилов, дори каза пред мен в интервю, че не можели били да извършат проверка в Район „Илинден” и да дадат становище за българското гражданство на съдия Алексей Трифонов, защото служба „ГРАО” била под шапката на друго министерство.

По закон Министерството на правосъдието трябва да дава задължителни становища за общините по въпроса за българското гражданство. В случая с бебето Руейда, Министерството на правосъдието дава не едно, а три становища.

Но за съдия Алексей Трифонов, Министерството на правосъдието отказва да даде становище относно българското му гражданство. По симпатии ли дават там становища за българско гражданство?

Сега администрацията на Район „Красно село” отказва да се съобрази със становището на Министерството на правосъдието и не вписват в системата бебето Руейда отново като български гражданин. Кметът Росина Станиславова не иска да направи това. Бездейства.Много трудно открих кметицата за интервю. Тя не можа да даде смислен отговор на въпроса ми защо не изпълнява задълженията си по закон. Проучвала била документите все още. Две институции били давали противоречиви становища. От Министерството на правосъдието наистина били им написали, че бебето Руейда следва да бъде вписано, че е български гражданин, но от Агенцията за бежанците твърдяли, че бебето е ливански гражданин. Не знае ли кметът Станиславова, че Държавната агенция за бежанците не може да определя гражданството на когото и да е?!

Какво прави българският съд при двата казуса?

Една майка се обръща за помощ към българския съд, защото вече два месеца, тя и бебето и са в хуманитарна криза по време на пандемия – без каквито и да е документи, някъде в Европа. Чрез свой адвокат, майката Катя Амие пуска три жалби в Административен съд София-град. Едната жалба е срещу Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, втората е срещу Държавната агенция за бежанците, а третата е срещу кмета на Район „Красно село” – Росина Станиславова. Катя Амие поиска незабавно производство предвид тежката ситуация.

Административният съд на София е отказал да разгледа в незабавно производство незаконното действие на длъжностно лице в Район „Красно село”, както и бездействието на кмета на Район „Красно село” Росина Станиславова. Майката се надявала на съда да задължи кмета на Район „Красно село” да изпълни задълженията си по закон. Само че съдът отказва. Съдия Татяна Жилова от Второ отделение на Административен съд София-град отхвърля искането, намирайки го за недопустимо, защото това било индивидуален административен акт. Съдът приема, че майката Катя Амие е била уведомена със заповед на кмета Росина Станиславова за заличаванията и вписванията в Акта за раждане на бебето Руейда. Проблемът е, ченяма такава заповед на кмета Станиславова. Всички заличавания и вписвания в Акта за раждане на Руейда са станали зад гърба на майката и чрез вътрешно-служебна кореспонденция между Район „Красно село”, Агенцията за бежанците и Министерството на правосъдието.

Съдията е написал – обжалвайте заповедта на кмета! Но как да обжалваш нещо, което не съществува?! Вместо съдът да даде решение по казус с хора в хуманитарна криза по време на пандемия, съдът им създава поредната пречка в отчаяния им опит да притежават документи за самоличност, каквито имат всички останали хора. Това не е административно производство. Това е документално производство. Заличава се един човек. Не е ли равносилно това на убийство? По документи не си ли „убил” един човек?!

Съдът дори не иска да разгледа случая. Кой може да принуди кметът да изпълни законовите си задължения, ако не съдът?! Това не е ли административен произвол и отказ от правосъдие?!

Какво направи българският съд по казуса със съдия Алексей Трифонов?

Върховният административен съд, Шесто отделение, в състав с председател Наталия Марчева, макар че цяла година извършваше проверка относно българското гражданство на висшия магистрат, внезапно се отказа и не настоя Министерството на правосъдието да даде отговор – български гражданин ли е съдия Алексей Трифонов? Аргументът на Министерството да не извърши проверка беше, че самият съдия Алексей Трифонов не бил поискал такава проверка.

Какво направи Столичната община?

Район „Илинден” се направи, че няма такъв казус със съдия Алексей Трифонов и дори не пожела да ревизира собствената си документация. Район „Красно село” разви хиперреакция по казуса с бебето Руейда. Дори написаха писмо до Агенцията за бежанците, която по закон няма никакво отношение за българското гражданство.

По друга жалба на майката Катя Амие все пак насрочиха в Административния съд открито заседание, но то се оказа „закрито” за медиите и за обществото. Защото една седмица преди заседанието, след писмената ми молба до съдийския състав да присъствам само аз в залата без камера, получих отказ. Съдия Красимира Проданова не ме допусна до откритото съдебно заседание, с мотив – мерки във връзка с пандемията, въпреки че журналистите се допускат след предварително искане. Така съдът използват пандемията, за да налагат цензура.

Въпреки това, ние продължаваме да търсим истината в този казус с майката и нейното бебе. Дали законите не се прилагат според според това колко влиятелни са родителите ти? От това ли зависи дали се дава или отнема българското гражданство?

Следва продължение…