DeFakto.bg DeFakto.bg
Членове на Съдийската колегия изпаднаха в разнобой за съдържанието на правилата за тяхната дисциплинарна дейност. Спорът бе най-вече за това дали правилата могат да разписват критериите, по които да се преценяват индивидуалните провинения на магистратите.
Резултатът е, че до 19 март кадровиците могат да правят писмени предложения по въпроса, а на 22 март те ще бъдат разгледани от ресорната дисциплинарна комисия на СК.
Проектът на правила идва, за да попълни празнини – дисциплинарната дейност във ВСС отдавна е разделена по двете колегии, които самостоятелно се занимават с дисциплинарните прегрешения на съдиите, от една страна, и на прокурорите и следователите, от друга. Освен това съдебният закон бе променян няколко пъти по темата, като последните изменения са от 2020 г., когато включително бе разписано, че при определяне вида и размера на наказанията за просрочие и системно неспазване на сроковете се вземат предвид и индивидуалната натовареност на магистрата, както и тази на органа на съдебна власт, в който работи.
Проектът е изготвен от работна група от дисциплинарната комисия – Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова, Вероника Имова, Севдалин Мавров, Стефан Гроздев, както и Деница Захариева от правната дирекция на ВСС.
Проектът на правила разяснява също кога има „системно неспазване на сроковете“ (повече от три просрочия и от извън инструктивния или разумен срок), „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“ (процесуални деъствия извън разумня срок, администриране на дела извън разумния срок и др.), както и „неизпълнение на други служебни задължения“ (нарушения при случайното разпределение на дела, неосъществен контрол и др.).
Като при определяне на дисциплинарното наказание за тези провинения се прави преценка на професионалната дейност на дисциплинарно привлечения съдия; действителната натовареност на съответния орган на съдебната власт; създадената организация и администрирането на работата на съдиите от съответния административен ръководител.
Преценката за професионалната дейност съответно, включва: персонална натовареност в количествени показатели; фактическа и правна сложност на разгледаните дела според данните от СИНС; качество на постановените актове – стабилитет според резултатите от инстанционния контрол; съпътстваща професионална работа – участие в състав и произнасяне по дела, подготовка и администриране на дела, дежурства, натовареност на заседателния график; ангажираност в изпълнението на други служебни задачи; поощрения и/или наказания (които не са заличени).
Във всички случаи трябва да се преценява дали съдията, чието наказване е поискано, изобщо е имал обективна възможност да разгледа делото и да постанови съответния акт в инструктивните срокове или в разумен срок.
Когато се търси дисциплинарна отговорност за накърняване престижа на съдебната власт, трябва да е налице: поведение, което е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; действия, които компрометират честта на дисциплинарно привлеченото лице в професията и обществото или трайно или особено неприемливо нарушение на етичните правила.
Като във всички случаи, за да се накърни престижът на съдебната власт деянието трябва да е осъществено пред трети лица или да е станало публично достояние.
А за да се установи налице ли е накърненият престиж, се преценява включително дали съдията е злепоставил себе си или действията му са били насочени срещу честта на други магистрати или други лица; къде са извършени тези действия – в месторабота или извън нея; дали са извършени при изпълнение на служебните задължения или извън тях, по какъв повод и с каква цел са извършени.
