DeFakto.bg DeFakto.bg
Първият предизборен дебат на тема правосъдие, реформи в съдебната власт, борба с корупцията и качеството на законодателството се състоя снощи в предаването „Лице в лице“ по БТВ между правосъдния министър Десислава Ахалдова и социалистът Крум Зарков. И двамата са кандидати за 45 -то Народно събрание – Ахладова от позицията на властта, Зарков като един увърдените депутати на левицата.
Тонът на дебата бе вежлив, но не сближи позиции, по скоро отбеляза сериозни различия в мисленото и възгледите за ценностите в съдебната власт. Кой какво каза:
Десислава Ахладова: Реформи, много реформи в съдебната система
В последните четири години Министерството на правосъдието и правителството направиха много реформи в системата на правосъдието, отчете министърът на правосъдието. Ахладова посочи като пример Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, приет през 2018 г. Като аргумен посочи отчета на председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров, докладвал по думите й запорирано имущество от съда за над 1,631 млрд. лв. Това е една огромна сума от незаконно придобито имущество, заяви Ахладова. (Реалната конфискация за 2020 г. е скромна – 12 млн. 172 хил. 552 лв, според доклада на Цацаров б.р.).
Ахладова отчете, че Специализираният съд е поел престъпленията за корупция, извършни от висши държавни дейци, без да се спира на въпроса къде са осъдителните присъди. Не бе и питана за това.
Правосъдният министър посочи като положителен пример промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които е въведено разпоредително засединя, което „е преодоляло бавенето и непрекъснато връщане на делата“. Тя изброи още поправки в ГПК, в НПК и АПК и измененията за връчването на призовки и съобщения. От юли месец по електронен път ще могат да се връчват съобщения и призовки, каза Ахладова.
Напомни, че е създаден и регистър на вещите лица в Министерството на правосъдието. „Министерството на правосъдието и правителството прие изменение по отношение на Търговския регистър, където вече всички отчети се подават на едно място„, отчете министърът. Не спомена, че Закона за съдебната власт е променян 19 пъти по време на мандата, нещо което не се смята за добър атестат на едно управление.
По конституция не може съдия да разследва главния прокурор, каза Ахладова в защита на новата фигура на наддглавния прокурор. Алтернативно предложение в тази посока направи Венецеианската комисия (и не само) в едно от многото си становища по въпроса.
Аз зная откъде започна съдебната система – започнахме от пишещи машини, а сега се работи с компютри – обобщи напредъка в системата на правосъдието министър Ахладова.
Това което казахте е една добра основа, похвали я водещата.
Крум Зарков: Няма сфера, в която правителството да се е провалило толкова ясно и категорично и безспорно, колкото в системата на правосъдието
„Ние може би живеем на различни планети или поне в различни страни“, заяви социалистът, когато получи думата. “ Няма сфера, в която правителството да се е провалило толкова ясно, категорчино и безспорно, колкото в системата на правосъдието. За реформа в сектора въобще не може да става дума. Периодът през 2017 г. започна с два мониторингови механизма – един на Европейската комисия и един на Съвета на Европа, а излизаме от него с три. От Европа, нашите проблеми прескочиха Атлантика – и отидоха до щатските сенатори, един от които председател на Комисията им по външна политика. Оставете дори американците и европейците – българите всеки ден виждат и знаят, че са подложени на брутален двоен стандарт.
Борбата с корупцията по високите етажи е с нулев резултат, всеки един от нас е принуден да живее в някаква схема. Нито един от проблемите, които стояха на масата на политиците през 2017 година не е намерил своето решение днес – а напротив – бележи се регрес по много от тях. Не е решен нито статута на главния прокурор, нито за ВСС, съдебната карта, включително и електронното правосъдие, за което тепърва ще се приемат закони“ , заяви Зарков.
По думите му това е резултат от четири-годишна работата на трима министри на правосъдието, на един вицепремиер и външен министър, който трябваше да отговаря за съдебната реформа, на безброй стратегии, актуализирани стратегии, съвет.
„И накрая – живеем в корумпирана държава с разградени институции, в които доверието е „под кота 0”, категоричен е социалистът. Той отбеляза, в този период на безсилие и безволево правителство се е утвърдила ниша – на олигархично-престъпния модел, в който някои, които имат пари могат да си позволят всичко и да печелят още повече пари, а редовият гражданин – плаща, всеки ден.
„Колкото и далече да изглежда темата „правосъдие” , хората трябва да знаят, че то бърка в джоба и ипотекира бъдещето на всеки един от нас”, заяви Зарков.
„ Нужно е да се преразгледа из основи статута и начина на действие на прокуратурата, в т.ч. на главния прокурор. Въпросът за главния прокурор остава. Той концентрира огромна власт, защото има фактически контрол върху всички други прокурори, а те имат контрол срещу кого да образуват производство и срещу кого- не”, отбеляза Зарков. По думите му проблемите, които трябва да бъдат решени са свързани с влиянието на главния прокурор във ВСС, начинът, по който се прилага методическото производство и надзорът за законност в прокурата.
За екзотичната фигура на прокурора, който ще разследва главния, Зарков заяви: Истината е, че става дума за една чутовна глупост. Той нито ще бъде ефективен, нито го има някъде по света, нито ще има какво да работи. Чудя се как въобще стигнахме дотук.
С традицията, която има в България по отношение на юридическата мисъл и правната ни култура – в страната на Ганев, Долапчиев, държавата, родила Живко Сталев и Корнезов. В крайна сметка стигнахме до „главния над главния”.
Съдебният контрол върху отказите на прокуратурата да образува наказателни производства, е един от начините за контрол над главния прокурор, подчерта Крум Зарков и добави, че това може да стане с компетенти законодателни промени в процесуалните закони и в Закона за съдебната власт.
За обезщетенията изплащани от данъкоплатците по осъдителни решения на Съда в Страсбург, той посочи, че левицата настоява да се доразвие регресната отговорност към която правителството не посяга: когато държавата е осъдена заради длъжностно лице, то да поема отговорност с личното си имущество. Защо ние гражданите плащаме, когато ни бъдат нарушени правата, защо нито веднъж Министерството на финансите не си потърси парите, попита той. Това беше и момент, в който водещата смегчи изражението си към кандидата от опозицията, когото докато говореше, гледаше строго и с неразбиране.
Министър Ахладова не отговори на директния въпрос, но отбеляза, че трябва да се предотвратяват причините за осъжданията от Съда по човешките права.
Зарков обърна внимание още, че по време на изминалия мандат Министерският съвет е абдикирал почти изцяло от законодателния процес, като отговорността е била прехвърляна на депутати, които да внесат закона, за да не бъде подложен на обществено обсъждане и да не се създава напрежение в съответното министерство.
„.Решения има. Решенията са много прости, отколкото се опитват да ни ги опишат. Те са изговаряни от българските експерти, описвани в международните документи. За тях се изисква само и единствено достатъчно политеска воля и мнозинство, което наистина да иска да реши проблемите, а не да се крие от тях. Решения има и те ще се случват – колкото по-бързо, толкова по-добре за всички ни, защото този проблем не е чужд на никого”, заключи Зарков
