DeFakto.bg DeFakto.bg
8 партии и 5 коалиции, регистрирани за участие в парламентарния вот на 4 април, получават право на медийни пакети за предизборната си кампания от по 40 000 лева. Това гласи решение на ЦИК за правоимащите по закон. Една от коалициите ще разполага с 30 000 лева, а друга – с 20 000 лева. 5000 лева ще може да ползва и един инициативен комитет, издигнал кандидат за депутат. Партиите, които получават държавна субсидия по Закона за политическите партии, не разполагат с медийни пакети.
Средствата могат да бъдат ползвани при сключване на договор с доставчиците на медийни услуги, обявили тарифите си в ЦИК в срок до 5 март.
Макар че се радва на милиони левове държавна субсидия всяка година, управляващата партия ГЕРБ ще получи допълнително държавно финансиране за предизборната си кампания, съобщи в. Сега. Това е възможно благодарение на закона, такъв каквъто си го написаха управляващите, в който е посочено, че на коалиция, в която участват партии, имащи право на държавна субсидия, се предоставят средства за медийни пакети в размер, пропорционален на дела на партиите, участващи в коалицията, които нямат право на държавна субсидия. Тоест, ако в състава на един предизборен съюз влиза поне една партия без субсидия, тогава на коалицията се полага медиен пакет, макар и не в пълен размер, отбелязва изданието. По тази логика на разпоредбите коалицията ГЕРБ – СДС има право на пакет в размер на 20 000 лв., тъй като партията на Борисов получава държавна субсидия, а сините – не.
От същото правило ще се облагодетелства и „Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ” на Веселин Марешки и Валери Симеонов. Както „Воля”, така и НФСБ са парламентарно представени и взимат държавна субсидия. В коалицията им обаче влязоха и куп партии, които не са финансирани от бюджета – БЗНС, Български демократичен съюз „Радикали“, Радикалдемократическа партия, Обединена социалдемокрация, Българска социалдемократическа партия и Християндемократическа партия. Затова изборните комисари им отпускат медиен пакет от 30 000 лв.
В пълен размер пакети ще получат редица други коалиции – дясната „Демократична България – Обединение”, „Изправи се! Мутри вън!” на Мая Манолова, „Движение Заедно за промяна”, „Ние, гражданите” и „Граждани от протеста”.
По 40 000 лв. се полагат и на 18 партии, участващи в изборите, които отговарят на другото условие за медийни пакети – да са регистрирали кандидати във всички изборни райони на страната. Това са „Републиканци за България” на Цветан Цветанов, „Има такъв народ” на Слави Трифонов, „Българско национално обединение – БНО”, зад което стои хазартният бос Васил Божков, „Българска прогресивна линия” на отцепниците от БСП, АБВ на бившия президент Георги Първанов, „Глас народен” на певеца Светльо Витков и други.
Само един инициативен комитет ще получи медиен пакет в размер от 5000 лв.,според Изборният кодекс. Това е комитетът , издигнал Пламен Масарлиев като независим кандидат в Благоевград.
Във Фейсбук шоуменът Слави Трифонов обяви, че партията му се отказва от медийния пакет.
Наказателна неприкосновеност
С друго решение на ЦИК кандидатите за 45-то НС получиха наказателна неприкосновеност. „От деня на регистрацията им до обявяване на резултатите от изборите регистрираните кандидати не могат да бъдат задържани или привличани като обвиняеми освен за извършено престъпление от общ характер и с разрешение на ЦИК, въз основа на мотивирано искане от главния прокурор. При заварено тежко престъпление разрешение за задържане не се иска, като в този случай незабавно се уведомява ЦИК.“
След регистрирането на кандидатските листи до обявяване на резултатите от изборите, кандидатите за депутати имат качество на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс, посочва решението. Когато регистрацията на кандидат е заличена, правата и задълженията му като длъжностно лице се прекратяват от деня на заличаването.
Разпоредбата не се прилага, когато регистрираните кандидати са били задържани или привлечени като обвиняеми преди датата на регистрация.
Отпуските на регистрираните кандидати
Кандидатът за народен представител, който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията на държавен или местен орган, задължително ползва по свой избор платен годишен отпуск или неплатен служебен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите, гласи още решението.
Това изискване не се прилага за министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, народните представители, президента и вицепрезидента на републиката, като техните пълномощия продължават и след регистрацията им като кандидати.
Според социолога Цветозра Томов пред БНР става дума за „двете най-отвратителни привилегии на кандидат-депутатите са възможността членовете на МС да участват в кампанията, без да излязат в отпуск, и възможността на парламентарни избори да се кандидатства от два избирателни района – абсурд, с който свикнахме за 30 години“.
Отпускът се зачита за трудов или служебен и осигурителен стаж. В случай на заличаване на регистрацията на кандидат, отпускът се прекъсва от деня на заличаването. Когато заличаването бъде отменено, се смята, че отпускът не е прекъсван.
Решението на ЦИК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му, в случая 9 март.
