DeFakto.bg DeFakto.bg
Пленумът на съдиите от Върховния административен съд единодушно прие становище, че текстовете от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с които се ограничават основни права на гражданите – на свободно придвижване в страната, на напускане на нейните предели и на личен живот, погазва принципът на правовата държава. Става дума за текстове от закона, въз основа на които при преминаване на граничните пунктове, органите на КАТ спират колите от движение за неплатени такси и отнемат временно свидетелствата за управление.
Писменото становище на ВАС е по искане на Конституционния съд, който на 30 юли 2020 г. с определение по к. д. № 11/2020 г. е допуснал за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на тесктове от Закона за движението по пътищата. Атакуваните текстове са чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“
Върховните съдии приемат, че с оспорените разпоредби, законодателят флагрантно е нарушил принципа на правовата държава, а с това недопустимо и в противоречие с изискванията на правната сигурност, предвидимост и стабилност е ограничил конституционно защитени права на гражданите.
„Липсва правна логика в конструкция, при която неплащане на едно публично задължение да води до отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и до временно спиране от движение на моторно превозно средство на собственик, при това да се твърди, че преследваната цел е „осигуряване на безопасността на движението по пътищата“.
„Действително тези принудителни административни мерки са оправдани, но само когато с тях се преследват декларираните в закона цели и когато се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по ЗДвП, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, но не и като санкция за неплащане на глоба, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление и/или спиране от движение на МПС с цел да бъде принудено лицето да изпълни публичното си задължение“, е становището на върховните съдии“, е становището на Пленума на ВАС.
Делото пред КС бе образувано още през юли миналата година, след като омбудсманът Диана Ковачева атакува пред КС като противоконституционни текстовете от Закона за движението по пътищата, които ограничават основни права на гражданите, като свободното придвижване в страната, правото на напускане на нейните предели, правото на личен живот, както и конституционни принципи като принципа на правовата държава. В искането си Ковачева акцентира, че в основата на законовите текстове е икономически интерес за събиране на вземания на държавата (неплатени глоби), който обаче не оправдава засягането на основни конституционни права, каквито са свободното придвижване и напускането на пределите на страната, регламентирани в чл. 35 от Конституцията на Република България. Посочените права могат да бъдат ограничавани само със закон за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Финансовият интерес на държавата не е сред възможните основания за ограничаване на посочените конституционни права на гражданите“, посочи тя.
Наскоро МВР поднови идеята си да събира неплатени глоби на границата с промени в правилника за дейността на МВР, с които се записва, че и граничните полицаи могат да проверяват дали пътуващите имат неплатени глоби и невръчени фишове за пътни нарушения.
Това се случи след като на 12 ноември м.г. тричленен състав на Върховния административен съд нареди на граничните власти незабавно да преустановят връчването на наказателни постановления и/или електронни фишове за неплатени глоби на ГКПП Кулата – Промахон и на ГКПП Илинден – Ексохи. Върховните съдии изрично подчертаха, че: „с оглед на трайната съдебна практика на Конституционния съд, на Съда по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната“.
Пленумът на съдиите от ВАС прие и становище, че е налице противоконституционност на текстове от Закона за банковата несъстоятелност във връзка с конституционно дело № 9/2020 г. То е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §5, ал. 1-4, §6, ал. 1-2, §7 и §8 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност.
