Върховният административен съд задължи столичния административен съд да се произнесе за видеонаблюдението при броенето на бюлетините на идния парламентарен вот.
Определението на върховните съдии Румяна Монова, Красимир Кънчев и Юлия Тодорова е окончателно.
Делото пред ВАС бе по жалба на Коалиция „Демократична България – Обединение“ срещу определение на АССГ от 15 февруари 2021 г. С него съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу съвместни Указания относно обработването и защитата на личните данни – на ЦИК и на Комисията за защита на личните данни. В тях се забранява на застъпници, наблюдатели, представители на участващи в изборите партии, коалиции и инициативни комитети да заснемат процеса на преброяване на бюлетините и съставянето на протоколите, защото това представлява обработка на лични данни.
С определение от 15 февруари съдия Миглена Недева от АССГ обявява жалбата за процесуално недопустима и прекратява делото. Аргументите й са, че атакуваните указания не подлежат на обжалване, тъй като не са изрично посочени в Изборния кодекс. Освен това те не създавали права и задължения, то ест обжалвалата ги коалиция няма правен интерес да го прави. В определението се приема също, че и то самото не подлежи на обжалване.
Не е така, заявяват тримата от ВАС.
Върховните магистрати приемат, че указанията на ЦИК имат характер на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, защото засяга администратора на лични данни и законосъобразността на обработката на личните данни. В случая обжалваемостта на административния акт и наличието на правен интерес от оспорване се обосновава с обстоятелството, че Указанията са приети от овластени държавни органи в изпълнение на техните законови правомощия – чл. 57, ал. 1, т. 49 от Изборния кодекс, които целят да породят промени в чужда правна сфера и по отношение на участниците в изборния процес.
В този смисъл са и изложените мотиви в Решение №14/2014 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. №12/2014 г. Според решението наличието на правен интерес, обусловен от непосредствено засягане на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, е необходимо и достатъчно основание за възникване на задължение за държавата да осигури адекватна съдебна защита. С оглед и на цитираната практика на Конституционния съд, един административен акт, който засяга права и законни интереси на адресата, не подлежи на съдебен контрол само тогава, когато законодателят изрично е посочил това в закон, какъвто не е конкретният случай.
Поради това компетентният първоинстанционен административен съд трябва да се произнесе по същество и да направи конкретна преценка дали даденото тълкуване от ЦИК е съобразено със закона.