Defakto.bg
Върховният административен съд отказа да спре заповедта на началника на служба „Геодезия, картография и кадастър“ в Бургас за изменение на кадастралната карта и регистри, както и за вписване на ивицата на Росенец за „крайбрежна плажна ивица“ с трайно предназначение на защитена територия.
Определението на върховните съдии Галина Солакова – председател и докладчик, Илиана Дойчева и Емилия Кабурова е окончателно.
С него те потвърждават и определението на Бургаския административен съд от 8 януари, с което съдия Диана Ганева е отхвърлила искането на „Стрейланд“ АД да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта.
Това е само едно от делата по казуса „Росенец“ в административните съдилища. Той нашумя миналото лято, след гражданския десант, предвождан от Христо Иванов, на плажа край резиденцията, ползвана от Ахмед Доган. Стигна се и до сблъсъци с охранители от НСО.
Освен за статута на самия плаж, в ход са процеси за събарянето на незаконната постройка върху него и за пътя до крайбрежната ивица.
Конретната заповед за обявяването на плажа рай резиденцията именно за плаж и защитена територия е от 5 ноември 2020 г. „Стрейланд“ АД обжалва предварителното изпълнение, твърдейки че се създават неудобства за дружеството при стопанисване на сградите, оспорват и че конкретният бряг е именно крайбрежна плажна ивица.
Съдиите от ВАС са категорични:
„В случая не са представени доказателства, обосноваващи основателност на искането за спиране. Изложените доводи в частната жалба касаят евентуални неудобства за оспорващото дружество при стопанисване на сградите, които не съставляват „значителни или трудно поправими вреди“ и не попадат в приложното поле на горецитираната разпоредба. Освен това липсват доводи и доказателства за размера на евентуалните вреди, с оглед преценката за тяхната „значителност“. Следва да се има предвид и характера на оспорената заповед, с която не се засягат пряко права и законни интереси на оспорващото дружество,тъй като изменението на КККР е с констативно, а не с конститутивно действие.
Доводите в частната жалба преимуществено са относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което се явяват ирелевантни и не следва да се обсъждат.
При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта , както правилно е приел административният съд, тъй като предварителното изпълнение не би могло да „ причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда” по смисъла на чл.166, ал.2 АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед“.
DeFakto.bg DeFakto.bg
