DeFakto.bg DeFakto.bg
България не е въвела правила за ефективна за защита при издаването на европейска заповед за арест (ЕЗА), като не е осигурила съдебен контрол преди предаването на издирваното лице. Това обяви Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на британски съд по повод на ЕЗА, издадена от прокуратурата в Свищов.
Още преди година бившият зам.министър на правосъдието Андрей Янкулов, в статия за Де Факто предупреди, че липсата на предварителен съдебен контрол върху Европейските заповеди за арест, издавани от прокурор, нарушават европейското законодателство и стандартите за защитата на гражданите. Посочи и откъде ще дойде проблемът. Нямаше кой да го чуе, а от сегашното решение на Съда се разбира, че то може да се превърне в основание за другите държави да откажат да изпълнят ЕЗА, издадени от България, докато не бъде въведен съдебен контрол върху тях.
Година по-късно, Съдът в Люксемург казва, че: ..разпоредбите на европейското законодателство трябва да се тълкува в смисъл, че не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, ако както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, който може да бъде квалифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от това рамково решение, но не подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице от изпълняващата държава членка“.
В конкретния случай това означава, че трябва да бъде упражнен съдебен контрол или над постановлението на прокурора за 72-часово задържане, въз основа на което е издадена ЕЗА, или над самата европейска заповед арест, преди България да я изпрати на изпълняващата държава.
Казусът, по който е произнесено решението, е за мъж, заподозрян за кражба на пари и бижута за близо 15 000 лв. през 2019 г., който е задържан във Великобритания, въз основа на европейска заповед за арест, издадена от прокурор в Свищов. Преди да я издаде обвинителят е постановил задържането на мъжа за 72 часа. Районният съд в Уестминстър обаче оспорва валидността на издадената от българския прокурор ЕЗА защото не е съобразена с Рамково решение 2002/584. Според британския съд проблемът е в това, че нито актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирвания, нито самата ЕЗА подлежат на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице. Т.е. за първи път задържаният ще се изправи пред съд в предаващата държава, а съдебният контрол в изпращащата ще е едва след като ѝ бъде върнат в изпълнение на самата ЕЗА.
Още съображения на Съда
Тълкуването на Съда е еднозначно: „Когато правото на издаващата държава членка предоставя компетентност за издаване на европейска заповед за арест на орган, който, въпреки че участва в правораздаването на тази държава членка, сам по себе си не е юрисдикция, решението за издаване на такава заповед за арест, и по-специално пропорционалният характер на такова решение, трябва да може да подлежи в посочената държава членка на съдебно обжалване, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита“.
Съдът посочва, че няма проблем българският прокурор да издава ЕЗА и да я основава на постановлението по чл. 64, ал. 2 НПК, но “ британският съд трябва да прецени дали последващия съдебен контрол в случая, отговаря на изискванията на Рамково решение 2002/584, за зачитането на двойното ниво на защита на правата, от което трябва да се ползва това лице, съгласно тълкуването му в практиката на Съда“.
И още: „Наличието на съдебен контрол върху акта на прокурор за издаване на европейска заповед за арест едва след предаването на издирваното лице е в разрез със задължението на издаващата държава членка да въведе процесуални правила, позволяващи на компетентна юрисдикция да упражни, преди това предаване, контрол за законосъобразност на националната заповед за задържане или на съдебния акт със същата юридическа сила, приети също от прокурор, или също на европейската заповед за арест“.
Всяка държава може сама да избере какви процедури да регламентира за ЕЗА, но трябва да следи правилата, които въвежда, „да не възпрепятстват изпълнението на изискванията, произтичащи от рамковото решение, по-специално що се отнася до съдебната защита, гарантирана от член 47 от Хартата“, посочват съдиите.
Съдът коментира и скорошното си решение по запитване от Специализирания наказателен съд за валидността на ЕЗА: „В това решение Съдът не се произнася изрично по въпроса дали българското производство по издаване на европейска заповед за арест от прокурор в досъдебната фаза на наказателното производство отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, а само постановява, че при липсата на отделно правно средство за защита в правото на издаващата държава членка правото на Съюза предоставя на юрисдикция на тази държава членка компетентност да упражнява инцидентен контрол на валидността на европейската заповед за арест. Поради това от това решение не може да се направи извод, че в него Съдът е решил, че наличието на такава възможност за последващ съдебен контрол може да отговори на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита на правата на издирваното лице“, пише сега СЕС.
Решението поставя още много въпроси, от които е ясно,че са наложителни промени в процесуалното законодателство. В момента обаче българският парламент е в предизборна ваканция и едва ли ще се събере извънредно по такъв сложен въпрос. Според юристи е възможно да се потърси решение в непосредственото приложение именно на решението на Съда на ЕС и така да се пристъпи към съдебен контрол над актовете на прокуратура по казуси с ЕЗА, чието изпълнение вече отказано.
