Последни новини
Home / Законът / В “Държавен вестник”: Презастрахователите, спортните клубове (без футболните) и др. вече не са в закона срещу прането на пари

В “Държавен вестник”: Презастрахователите, спортните клубове (без футболните) и др. вече не са в закона срещу прането на пари

Defakto.bg

Последните изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари са обнародвани в днешния “Държавен вестник” и ще влязат в сила в началото на идната седмица.

Промените бяха предложени от Министерския съвет в началото на годината и окончателно гласувани от парламента на 26 февруари.

Основните сред тях са отпадането на ред категории задължени лица, които трябва да извършват комплексни проверки на клиентите, да събират и разкриват информация за съмнителни сделки, задължително на информират финансовото разузнаване в ДАНС.

Проектът на правителството дойде, след като депутати от ГЕРБ бяха предложили от закона срещу прането на пари да отпаднат търговците на едро и през януари, в един ден и на първо, и на второ четене това изменение бе гласувано.

Резерви срещу идеите на кабинета обаче дойдоха от КПКОНПИ – срещу отпадането на някои категории задължени лица, но този път забележките на комисията не бяха отчетени.

В крайна сметка, по силата и на обнародваните днес промени, от закона срещу прането на пари са зачертани:

  • презастрахователи
  • търговците на едро
  • органите по приватизацията;
  • лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки;
  • министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;
  • юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;
  • професионалните съюзи и съсловните организации;от задължените в момента “професионални спортни клубове” оставaт само професионалните футболни клубове
  • пазарни оператори и/или регулирани пазари, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
  • централните депозитари на ценни книжа, получили лиценз от Комисията за финансов надзор при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.);
  • органите на Националната агенция за приходите;
  • митническите органи;
    За последните две категории обаче в закона се появява друг запис (в чл. 88, ал.1):
    „Органите на Националната агенция за приходите и митническите органи са длъжни да предоставят информация на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” незабавно, ако при осъществяване на законоустановените си функции установят факти и обстоятелства, които може да са свързани с изпиране на пари.“

В мотивите си правителството бе заявило, че измененията ще съсредоточат повече ресурси в областите на по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и ще намалят административната тежест за дейностите, за които не е идентифицирана “висока степен на вероятност да бъдат използвани за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма”.

МС разделяше “отпадащите” категории на три групи. Първата група включва лица, които “не са свързани с установени рискови събития” в доклада за националната оценка на риска, като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа, пазарните оператори и/или регулираните пазари, и презастрахователите. Втората група включва лица, спрямо които са въведени “други механизми в законодателството за предоставяне на информация по реда и условията на ЗМИП” – НАП и митниците.  Третата група е на лица, “чиято дейност е свързана с установени рискови събития, но на вида и естеството на заплахата и механизма за използване на уязвимостта за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма следва да се противодейства не чрез задължаването им да прилагат мерките по чл. 3 от ЗМИП, а по друг подходящ и по-ефективен начин” – търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.

За изключването на всички професионални спортни клубове без футболните обяснението бе, че “в наднационалната оценка на риска от изпиране на пари професионалният футбол е идентифициран като нов сектор, изложен на рискове от изпиране на пари. Последното обуславя предложението за преформулиране на тази категория, като приложното й поле се ограничи до професионални футболни клубове“.

About De Fakto

Проверете също

Позиция на КЗД: Здравният министър трябва да коригира ограничителните мерки в заповедта за Ковид – сертификата

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) излезе със становище , в което препоръчва на министъра …

ВАС остави в сила забраната за строителство в Каваците в защита на сивите дюни  

  Върховният административен съд потвърди решение на Административен съд – Бургас, с което е с …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.