DeFakto.bg DeFakto.bg
Андрей Янкулов: Българските европейски заповеди за арест няма да бъдат изпълнявани до въвеждането на предварителен съдебен контрол над актовете на прокуратурата
След решението на Съда на ЕС всеки, който е бил екстрадиран по силата на издадена от България европейска заповед за арест, вече може да осъди прокуратурата за обещетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).Така адв. Михаил Екимджиев последица от съдебния акт за неадекватно законодателство.
Пред Mediapool адвокатът отбелязва: „Основният проблем е, че българският прокурор може да обвини всеки за всичко и върху това съдебен контрол няма. Това накрая може да доведе до неоснователно задържане в ареста за дълъг период на невинни хора, докато другата държава разглежда искането на българската прокуратура„. Категоричен, е че: „Тази заплаха за произволно лишаване от свобода явно е несъвместима с основните принципи на европейското право и по-конкретно с чл. 47 от Хартата на ЕС“.
От решението на Съда на ЕС от 10 март т.г. се разбра, че България не е изпълнила задължението си да въведе ефективна защита при издаването на европейска заповед за арест (ЕЗА). Делото бе образувано по преюдициално запитване на Обединеното кралство по повод на ЕЗА по повод издадена от Районна прокуратура-Свищов. Битански съд оспори валидността на издадената от българския прокурор ЕЗА, тъй като е е съобразена с Рамково решение 2002/584. и нито актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирвания, нито самата ЕЗА подлежат на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице. По този повод Съдът обяви: „Наличието на съдебен контрол върху акта на прокурор за издаване на европейска заповед за арест едва след предаването на издирваното лице е в разрез със задължението на издаващата държава членка да въведе процесуални правила, позволяващи на компетентна юрисдикция да упражни, преди това предаване, контрол за законосъобразност на националната заповед за задържане или на съдебния акт със същата юридическа сила, приети също от прокурор, или също на европейската заповед за арест“.
Според адв. Екимджиев, решението на Съда на ЕС е било неминуемо, защото взаимодействието между страните от ЕС може да се осъществява само при наличие на гаранции за спазване на основните права и свободи. Липсата на съдебен контрол обаче не дава такива гаранции, казва правозащитникът, един от успешните адвокати пред Съда по човешките права в Страсбург.
Екимджиев прогнозира значителни последствия за България след решението на съда: Има куп куп знакови дела, сред които делата срещу Цветан Василев, Баневи и Арабаджиеви, по прокуратрата е поискала екстрадиция, стъпвайки върху прокуроски постановления за задържане, но без да има съдебен контрол . Напомня, че делото за екстрадицията, заведено от семейство Баневи, е висящо пред Софийския градски съд. Екимджиев коментира, че прокуратурата е злоупотребявала и без нужда е издавала европейска заповед за арест, а в мотивите на българските съдилища се посочва, че те са били арестувани в чужбина. Това се използва като аргумент за постоянното задържане под стража.
„По делото на Цветан Василев неговата защита направи опит да обжалва пред съд задържането, но съдът отхвърли искането с аргумента, че след като няма реално задържане, такова искане е безпредметно“, каза Екимджиев.
Баневи и Арабаджиеви бяха докарани в страната по силата на европейската заповед за арест, което означава, че те са доведени в нарушение на европейското право.
Михаил Екимджиев припомни, че още през 1999 г. Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делата „Асенов срещу България“ и „Иванка Николова срещу България“, обяви, че прокурорът не може еднолично да постановява мярка за неотклонение „задържане под стража“. Един от аргументите бе, че прокуратурата е страна в наказателния процес , която осъществява обвинителната функция и не може да бъде независима.
„Европейският съд стигна до извода преди 22 години, че прокурорът не е съдебен орган по смисъла на Конвенцията за правата на човека. Същият правен стандарт на принципно ниво е абсолютно приложим и към преценката дали прокурорът е съдебен орган по смисъла на Рамковото решение, което регламентира европейската заповед за арест„, коментира адвокатът.
„Повече от логично беше, че трябва да се въведе предварителен съдебен контрол“, коментира пред БНР Андрей Янкулов, бивш зам. правосъди министър и прокурор, сега адвокат. В статия пред Де Факто още през януари м.г. юристът предупреди за несъответствие на законодателството ни с европейския стандарт и проблемите, които липсващия предварителен контрол над прокурорските ЕЗА това може да създаде. Още с излизането на ключови решения на Съда на ЕС в Люксембург през 2019 г. беше „пределно ясно, че този проблем ще съществува и за нас“, но не бе обърнато внимание, защото не бяха по български казуси, каза Янкулов.
Той насочи вниманието към друга последица от решението :
В момента българските европейски заповеди за арест няма да бъдат изпълнявани. Така ще е „до момента на създаване на този защитен механизъм, който ще направи нашето вътрешно право съответно на правото на съюза.“
Изпълнението на съдебното решеине е задължително, както и въвеждането на засилен съдебния контрол върху актовете на прокурора в досъдебното производство, каза той. “Ако искаме да ползваме инструмента европейска заповед за арест, трябва да реагираме веднага„, обобщи адвокат Андрей Янкулов.
След решението на съда, правосъдният министър Ахладова свика спешно работна група за поправка на значителния гаф, който отдавна „краси“ закона. Парламентът обаче е във ваканция за изборите и не е сигурно, че инициативата “ на пожар“ може да доведе до извънредното му свикване за въвеждане съдебен контрол – или над постановлението на прокурора за 72-часово задържане, въз основа на което е издадена ЕЗА, или над самата европейска заповед арест, преди България да я изпраща на изпълняващата държава.
