DeFakto.bg DeFakto.bg
Затова пък жалбоподателят Христо Николов отново ще плаща хонорара на адвоката му
Главният прокурор Иван Гешев няма да носи никаква отговорност за твърдението си „и циганите правят така“, казано в интервю пред БНТ през април 2019 г. Няма и да е подсъдим – нещо, на което той особено държеше.
След като първо Комисията за защита от дискриминация, а после и две инстанции на административното правосъдие разтълкуваха думите на обвинител №1 като израз на неговото гражданско право на свободно мнение и отказаха да му търсят отговорност за дискриминация (ВАС дори обяви, че има функционален имунитет срещу това), сега окончателно е прекратено и наказателното дело срещу Гешев за обида и клевета, без да му е даван ход по същество.
С окончателно решение от 12 март съдиите Мина Мумджиева, Костадинка Костадинова – докладчик и Иван Киримов от СГС потвърждават разпореждането на Мила Лазарова от Софийския районен съд за прекратяване на производството. Съдия Лазарова предварително бе преценила, че гешевата реплика не е нито обидна, нито клеветническа, сиреч няма престъпление. Тримата от СГС приемат, че тя е права.
Сбъдна се прогнозата на адвоката на главния прокурор Павел Смолички, направена на единственото заседание по казуса в Софийския градски съд – делото е с предизвестен резултат.
Отговорност на главния прокурор за думите му търсеше poмcĸият aĸтивиcт Xpиcтo Hиĸoлoв, по чиито жалби първо бе образувано производството за дискриминация, а после и частното наказателно дело за обида и клевета. A пpeз нoeмвpи минaлaтa гoдинa ĸaзycът “и цигaнитe пpaвят тaĸa” oтидe и в Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa в Cтpacбypг зa нapyшaвaнe нa тpи тeĸcтa oт eвpoĸoнвeнциятa.
Дотук жалбоподателят Николов понася само негативи и плаща за упоритостта да търси правата си. След закриване на казуса от административното правосъдие той бе осъден да плати хонорара на адвоката на главния прокурор на една инстанция и срещу него беше образувано изпълнително дело, в което сметката първоначално бе набъбнала двойно. Това бе и единствената съдебна битка, спечелена от ромския активист срещу Гешев – Софийският окръжен съд намали дължимия хонорар от 600 на 120 лева.
С решението на СГС по искане на адвоката на обвинител №1 Христо Николов пак е осъден да покрие разноските за защита – този път от 500 лева. И пак ще се завърта изпълнително дело срещу него.
Решението на СГС
За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, тъжбата, с която се повдига обвинение за обида с правна квалификация чл. 148, ал.1, т.1 и т. 4, вр.чл. 146, ал. 1 от НК и за клевета по чл. 147, ал. 1 от НК, следва да съдържа обстоятелства за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото и времето на извършване на деянието, конкретизация на обидните и клеветническите изрази, конкретното съдържание на вербалните изявления, с които тъжителят е приел, че са накърнили едновременно личната му самооценка и оценката на обществото за него, както и достойнството му. За да е осъществен съставът на обида с правна квалификация чл. 148, ал.1, т.1 и т. 4, вр.чл. 146, ал. 1 от НК следва деецът да е съобщил или да е извършил нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. В тъжбата се твърди, че изпълнителното деяние е осъществено чрез казване на конкретни думи, които според частния тъжител имат унизителен характер спрямо него, а именно: „ Беше ясно, че той ще каже, че това не е вярно в досъдебното производство. Така правят всички подсъдими, така правят и циганите. Това е масово...“. Обидата трябва недвусмислено да е насочена към личността на конкретно физическо лице, а не да бъде в неопределена и абстрактна форма. Като в разглеждания случай, видно от наведените в тъжбата данни, не може да бъде свързан цитираният израз с тъжителя.
По отношение на изискването обидните думи да бъдат казани в присъствието на засегнатото лице, следва да се посочи, че тук съдебната практика приема присъствието на обидения да се разбира в по-широк смисъл като една възможност за пряко или посредствено възприемане на обидната проява без да е необходимо засегнатото лице на всяка цена да присъства на мястото, където са изказани обидните думи, а е необходимо същите да са възприети от него. С оглед на което съдът се разграничава от приетото от предходната инстанция, че посочените обидни изрази не са изказани в присъствието на частния тъжител, тъй като макар и вярно като обстоятелство от действителността, то реално е без значение с оглед възможността посредством медиите, същият да възприеме конкретния израз.
По отношение на изложените твърдения в тъжбата, засягащи коментирания израз, за осъществен състав на престъплението клевета, съдът намира че, за да е осъществен престъпният състав е необходимо деецът съзнателно да съобщи на други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. В практиката на съда, а и в правната теория, се приема, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено изложени твърдения с конкретно съдържание, които възпроизвеждат информация за точно определени обстоятелства, времеви период, място и лице. Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за позорното обстоятелство, е предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния процес.
С оглед на което пострадал може да бъде само конкретно физическо лице. Още повече, че клеветническите твърдения следва да бъдат позорни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото, да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, интерпретации или по друг субективен начин. Във връзка с което е необходимо да се разгласят определени факти, конкретни обстоятелства, прояви на засегнатия, а не да се вменят определени неконкретизирани отрицателни качества, оценки или съждения. В този смисъл изводите, които конкретно лице си прави от прочетеното или чутото, създаването на предположения, аналогии не могат да бъдат квалифицирани като клевета.
Поради изложеното настоящият съд намира, изводите на СРС за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за правилни и законосъобразни, в резултат на което постановеното на разпореждане следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция дължи произнасяне и по искането от страна на адв. С., за присъждане на направените разноски пред въззивния съд. По делото са приложени доказателства за направени от страна на И.Г. разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение на упълномощения защитник. За заплащането на тази сума с оглед крайното съдебно решение и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, следва да бъде осъден частния тъжител Х.Н..
