Кандидатът за ВСС: Не познавам работата на Пеевски като следовател, не съм обвързан с ДПС, а Янева изживя своя катарзис

Промени в структурата на ВСС – само от Велико Народно събрание и при нова Конституция, смята Стефан Петров

От раз тръгна днес Общото събрание на следователите от страната, на което те изслушаха единствения кандидат за член на ВСС от тяхната квота Стефан Петров (НСлС). Той трябва да довърши мандата на починалия Евгени Диков до октомври 2022 г.

За първи път изборно общо събрание се провежда онлайн, а в сградата на НСлС бяха Петров, директорът на националната служба и зам.-главен прокурор Борислав Сарафов, зам.-главният прокурор Даниела Машева. За редовност на събранието се изискваше присъствието – чрез видеоконференция – на поне половината от 427-те следователи в страната. При старта те бяха 276, впоследствие бройката нарасна до 318. За председател на днешното Общо събрание бе избран шефът на Камарата на следователите Петко Петков. Идната събота, на 20 март следователите ще гласуват за единтвения си представител в съдебния съвет, като 392-ма са заявили вот онлайн. А хартиените бюлетини ще се пускат отново в сградата на НСлС.

Стефан Петров вече беше член на ВСС в първия му постоянен състав (2007-2012 г.), тогава от парламентарната квота и предложен от ДПС.  Сега е издигнат от 62-ма следователи от националната служба и от следствените отдели в СГП, спецпрокуратурата, Благоевград. Той е зам.-председател на Камарата на следователите. Де факто представи неговата концепция и възгледи, с основен ацент за мястото на прокуратурата и следствието в съдебната власт и за конкурси само на входа на системата.

Днес особено любопитни бяха отговорите му за следователската кариера на Делян Пеевски, неговите връзки с ДПС, скандалите Яневагейт (бе един от номиниралите Владимира Янева за председател на СГС) и ЦУМгейт, конституционния дебат за структурата на ВСС, „специалния“ прокурор и неудачите с европейските делегирани прокурори. Повечето от въпросите бяха предварително зададени (общо 25), от самото събрание имаше едва четири питания.

А в началото Иван Гешев се включи така: „Сигурен съм, че ще проведете сериозни и честни избори и ще изберете един достоен български магистрат за представител на следователите във ВСС. Основен приоритет за ПРБ и за мен, а надявам се и на вашия представител във ВСС, е издигане на престижа на професията следовател и утвърждаването й. Аз съм бил над 11 тг. следовател, заместникът ми г-жа Цветанова има над 20 г. стаж, този процес е започнал. Надявам се след няколко години нещата да изглеждат по различен начин“.

Борислав Сарафов пък прикани колегите си да са критични, както ще са ритични обществото и медиите.

Предварителните  въпроси  бяха на следователя от отдела в СГП Николай Кръстев, на БИПИ, както и на ИПИ.

Отговорите

На питането на следователя Кръстев за бъдещето на професията Стефан Петров отговори, че го вижда както в  увеличаване броя на следователите, таа и евентуално в преминаването им на административно подчинение на директора на НСлС.

На въпросите на БИПИ кандидат отвърна:

• Бях противник на разделянето на ВСС на две колегии. Но след разделянето при сегашната структура на ВСС прокурори и следователи не решават ключови за съда въпроси.
• Не приемам меренето на рейнинг на българската съдебна система и на съдиите, прокурорите и следователите  – те не може да се съобразяват с политически, иономически и прочие фактори, нито да се съобразяват с общественото мнение. Трябва да се подчиняват единствено на закона.
• Никой не е застрахован от неудачни кадрови решения, не съм безгрешен, сигурно съм вземал грешни решения в предния ВСС, но не сам, а в колективен орган. Но когато съм оставал малцинство, съм приемал решението на мнозинството, за разлика от други.
• Дали прокуратурата е напълно независима от политически влияния – трите власти са разделени, но това не значи, но между тях трябва да има сътрудничество и координация. Прокуратурата трябва да е политически неутрална, обективна и справедлива, такъв трябва да е и съдът. Но между нея и другите власти трябва да има сътрудничество и координация.
• Приветствам възприетия от Съдийската колегия радикален модел за реформа на съдебната карта.
• Измененията в правилата за избор на директор на НИП не са съществени – имаше ги и преди.

На въпросите на ИПИ:

• За възобновяване на дебата за конституционни промени в структурата на ВСС от Обикновено Народно събрание (нещо, върху което днес ацентира в резолюция и Комитетът на министрите на СЕ – б.р.) – ако се променят квотите, следствието изобщо ли няма да бъде представено във ВСС? Аз съм за диалог между ВСС, законодателната власт, експерти, но предлаганите радикални промени не са в компетенциите на Обикновено НС, има нужда от ВНС и нова Конституция.
• За двете решения на КС – от 2003 г. и 2005 г. за това какъв парламент какви конституционни промени може да издършва – за мен двете решения се допълват. Ако се увеличи  професионалната квота на съдиите във ВСС и се намали тази на Народното събрание, ще се наруши балансът между властите.
• За липсата на кандидати и състезателност за ключови назначения –  издигнатата кандидатура за главен прокурор (Иван Гешев) беше безспорна. Тя дойде след консултации и със съсловните организации, беше очертан профилът на кандидата. Ние държахме кандидадът да е от системата на прокуратурата, което се случва за първи път. Навремето г-н Бойко Рашков от системата беше избран за главен прокурор, но не стана такъв. Много е лицемерно да се иска издигане на кандидат от министъра на правосъдието, само за да има втора кандидатура. Кой колега би се съгласил да го издигнат за мюре, просто за да участва в избора. За сегашния избор за ВСС – малко е трудно да има кандидати за 1 година и няколко месеца мандат, особено предвид и предизборните платформи за разпускане на действащия ВСС.
• За номинирането му от ДПС в предния съвет – въпросът е несериозен, няма да влизам в обяснителен режим, нямам никаква политическа обвързаност с политически партии.
• За оцената на следователя Делян Славчев Пеевски, който не е водил нито едно дело  – не познавам работата му, нито знам колко време е бил следовател – той е бил в столичната, аз в националната служба.
• За номинирането на Владимира Янева, Яневагейт и ЦУМгейт – знам, че имаше проверки от етичната комисия и от Инспектората, после решение на ВСС по ЦУМгейт, нямам основание да се съмнявам в него. А Владимира Янева изживя своя катарзи, имаше и присъда.
• За недосегаемостта на главния прокурор, делата „Колеви“ и „Злинсат“ – казусите са различни. „Злинсат“ е за приватизация, СГП разпорежда прекратяване на изпълнението на приватизационния договор. Тези правомощия на прокуратурата отдавна са отменени и констатираните дефицити в това осъдително решение са преодолени и не се отнасят до главния прокурор. Решението „Колеви“ е свързано с главния прокурор. От години се предлагат най-различни фигури, които да го разследват, последните промени за „разследващия“ са атакувани в КС. Аз съм противник на тази нова фигура, от 2016 г. прокуратурата не е централизирана, а само единна. Прокурорите и следователите вече не се подчиняват на главния прокурор при решаване на дела и преписки , твърди проф. Екатерина Михайлова и аз подкрепям това.

Въпросите от общото събрание бяха за аргументацията на мястото на прокуратурата и следствието, по-равномерното натоварване, поощренията на следователи.

Зам.-директорът на НСлС Юлиана Кацарова повдигна темата за номинираните европейски делегирани прокурори и „възникналите проблеми или недоразумения в хода на провеждането на процедурата“.

Отговорът:  „Моето отношение към процедурата и евентуалните въпроси на г-жа Лаура Кьовеши, както ни ги представят, е, че това е дискриминация спрямо номинираните трима следователи. Още повече, че избраният вече европейски прокурор от България е бивш съдия и не мога да разбера сегашните възражения. Да не би и тази процедура да е подтината някъде от България, а не толкова от Лаура Кьовеши, като много случаи, които идват от Брюксел, но са подадени оттук? Аз съм за равноправност на магистратите в тази процедура„.