Последни новини
Home / Избрано / Бебето и съдията: Един закон – два аршина ( Втора част)

Бебето и съдията: Един закон – два аршина ( Втора част)

Defakto.bg

 

Валя Ахчиева

Привилегия за избрани ли е българското гражданство? Има ли двоен стандарт при прилагането на един и същи закон в два различни случая с българско гражданство? Този на високопоставения съдия и председател на Софийски градски съд Алексей Трифонов и този на беззащитната млада майка Катя Амие с бебето Руейда.

Продължаваме да търсим отговор на този въпрос, но от него  бягат всички институции и по двата казуса.

Катя Амие с нейното бебе, което затвориха в килия на летище София

Два месеца вече, младата майка Катя Амие и бебето и Руйда са в хуманитарна криза в една европейска държава, без български документи и лишени от здравна и социална грижа по време на пандемия.  Българските гранични власти иззеха документите им, след като на втори януари, майката Катя и 12-месечното и бебе кацнаха на Летище София с  полет от Нидерландия

Изолираха ги в една стая с решетки и ги държаха заключени там 6 дни.  След това ги натовариха обратно с полет за Нидерландия. Без документи.

Оказа се, че докато майката и бебето били в чужбина при роднини почти година, заради пандемията, Държавната агенция за бежанците отнела статута на бежанец на майката Катя и българското гражданство на бебето Руейда, родено в София. И ги вписали в системата си като ливански граждани, защото били имали информация, че Катя пътувала често до Ливан с ливански паспорт, но от други държави. Следователно тя била ливански гражданин. А това било основание да отнемат българското гражданство по месторождение на бебето. Но, от държавата Ливан пристигна официален документ, че Катя Амие не е ливански гражданин.

Тя е родена в Ливан, но от 20 години живее в България. Тук е пристигнала с родителите си като малко 10-годишно дете. И цялото семейство получило статут на бежанци без гражданство.

Колко дълго може да издържи една майка със своето бебе да живее без документи, някъде в Европа?

Явно, нито Министерството на правосъдието, нито кметът на Район „Красно село” Росина Станиславова, нито Държавната агенция за бежанците, нито Съдът се интересуват от този въпрос.

Така например, по едно от образуваните дела – майката Катя Амие срещу „Гранична полиция”, за това, че не е допусната до територията на страната, съдия Красимира Проданова светкавично е разгледала делото и е отхвърлила жалбата на майката като неоснователна. Съдия Проданова е приела, че всичко в действията на „Гранична полиция” е Ок. Видели били граничните полицаи, че в тяхната система, която всъщност е част от Шенгенската информационна система е наложена мярката „Конфискация на документите” на майката и бебето като невалидни и…затова ги били иззели. Те били само изпълнители на въведената мярка.

Да. Точно така. Граничните власти не размишляват. Те изпълняват.

Но, кой контролира? Кой въвежда данните в системата? И на какво правно основание? Извършили ли са проверка, как Агенцията за бежанците е отнела статута на бежанец на майката? И уведомена ли е Катя Амие за това? Обжалвала ли е тя Решението за отнетия статут, за да може да приведе доказателства в името на истината?

Никакви такива доказателства не е поискала съдия Красимира Проданова в съдебното заседание. Напротив! Съдията мълниеносно е отхвърлила жалбата на майката. Със същата бързина, с която тя разгледа и моята писмена заявка да присъствам на това открито съдебно заседание.

Аз не бях допусната от съдия Красимира Проданова в съдебната зала.

Но, на другото дело, при друг съдийски състав,  успях да вляза в съдебната зала. Допусна ме след писмена заявка  съдия Калинка Илиева. А преди това открито съдебно заседание по делото – бебето Руейда срещу „Гранична полиция”, аз зададох важни въпроси на ответника „Гранична полиция”, представляван от юрисконсулта си Агнес Николова. Такава ли им е системата в „Гранична полиция” – само да изпълняват заповеди? А ако заповедите са незаконни? Имат ли система за проверка на тези заповеди? Проверяват ли правното основание за тях? Юрисконсултът на „Гранична полиция” към МВР отказа да отговаря.

А в съдебната зала по това дело, аз видях съвсем друг подход на съдията. Съдия Калинка Илиева поиска документ от МВР за това, дали майката Катя Амие е била уведомена, че документите на бебето и са обявени за невалидни? Съдия  Илиева цитира практика на ВАС, която изисква проверка, дали има гаранции за правата на гражданите?

Така вече имаме две дела в Административния съд в София, с един и същи предмет, но с различен подход на двамата съдии.

Съдия Красимира Проданова отхвърли  жалбата на майката срещу „Гранична полиция” като неоснователна, защото граничните полицаи били само изпълнители на мярката „конфискация”, докато съдия Калинка Илиева разпореди проверка за това, дали майката е била уведомена за тази мярка, за да бъдат защитени правата на бебето.

Всеки може да вкара данни в една система. Но, какво е правното основание за налагането на една или друга мярка? Как е спазена законността при едно или друго решение? Точно това трябва да следи прокуратурата. И в залата по тези дела присъства представител на Софийска градска прокуратура. Но, прокурор Ива Цанова не каза нито дума в съдебната зала. Мълчеше. Мълчеше и когато след заседанието я попитах за всичко, което един прокурор трябва да направи по този казус. Как прокурорът ще защити правата на бебето Руейда като български гражданин? Проверила ли е прокурор Цанова, на какво правно основание е отнето българското гражданство на бебето? И прокурорът отказа  да отговаря.

Но един свидетел на случката в Изолатора на Терминал 1 се свърза с мен, явно развълнуван от филма ни, който беше гледал. И поиска да свидетелства за това, какво е било отношението на „Гранична полиция” към майката Катя Амие и нейното бебе Руейда, докато са били заключени в онази стая с решетките.  Веселин Михайлов също бил задържан заедно с 6-годишната си дъщеря Виктория в друга стая на същия Изолатор на летище София.  Видеоклипче доказва това. Нямало никаква хигиена там. Дори детето било потресено от мръсотията. 12 часа стояли заключени с малкото дете, докато връчат на бащата някаква призовка.  И ги пуснали. Но, Веселин Михайлов твърди, че граничните полицаи  дърпали майката  Катя за да я натоварят с бебето на самолет за Нидерландия без документи. Тя  била изпаднала в паника. Затворила се зад вратата на стаята и плачела. Молела да я оставят, докато се изясни нейната ситуация от адвоката, който потърсила. Но, полицаите все я дърпали.И отношението им към Катя в никакъв случай не било уважително. Накрая Веселин Михайлов не издържал на гледката  и казал на полицаите „ да не се правят на Рамбовци”. А те му прокурор Ива Цанова не каза нито дума в съдебната зала. Мълчеше. Мълчеше и когато след заседанието я попитах за всичко, което един прокурор трябва да направи по този казус. Как прокурорът ще защити правата на бебето Руейда като български гражданин? Проверила ли е прокурор Цанова, на какво правно основание е отнето българското гражданство на бебето? И прокурорът отказа  да отговаря.

Но един свидетел на случката в Изолатора на Терминал 1 се свърза с мен, явно развълнуван от филма ни, който беше гледал. И поиска да свидетелства за това, какво е било отношението на „Гранична полиция” към майката Катя Амие и нейното бебе Руейда, докато са били заключени в онази стая с решетките. Веселин Михайлов също бил задържан заедно с 6-годишната си дъщеря Виктория в друга стая на същия Изолатор на летище София. Видеоклипче доказва това. Нямало никаква хигиена там. Дори детето било потресено от мръсотията. 12 часа стояли заключени с малкото дете, докато връчат на бащата някаква призовка. И ги пуснали. Но, Веселин Михайлов твърди, че граничните полицаи  дърпали майката  Катя за да я натоварят с бебето на самолет за Нидерландия без документи. Тя  била изпаднала в паника. Затворила се зад вратата на стаята и плачела. Молела да я оставят, докато се изясни нейната ситуация от адвоката, който потърсила. Но, полицаите все я дърпали.И отношението им към Катя в никакъв случай не било уважително. Накрая Веселин Михайлов не издържал на гледката  и казал на полицаите „ да не се правят на Рамбовци”. А те му отговорили да не се меси. Всичко това видяла и 6-годишната дъщеря на задържания Веселин. „Какво обяснихте на дъщеричката си Виктория за това, което вижда там?” – попитах бащата Веселин.„ Казах и че,…това е България.” – отговори бащата, който ми даде това интервю, намирайки се в една друга европейска държава.

Третото заведено дело от майката Катя Амие е срещу Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет. Но, Административният съд все още не е насрочил дело по него  вече трети месец.

Защо? Точно това дело ще дръпне завесата по казуса.  В Агенцията за бежанците е започнало всичко. Там са отнели статута на бежанец на майката Катя Амие. Там са я вписали в системата си като ливански гражданин без писмен официален отговор от държавата Ливан, дали това наистина е така? И от тази Агенция са изпратили информацията към другите институции, че Катя Амие е ливански гражданин и че следва да се отнеме българското гражданство на бебето и Руейда. И всички са изпълнили техните указания. И Министерството на правосъдието, и администрацията на Район „Красно село”. Дори сега, когато компетентният орган по българското гражданство – правосъдното министерство изпрати становище на Район „Красно село”, че заради документа от Ливан, следва да впишат отново бебето Руейда като български гражданин, това не се прави.

Защото Агенцията за бежанците не позволявала. Това призна пред нас кметът Росина Станиславова. Защо кметът се страхува повече от Агенцията за бежанците, отколкото да не изпълни закона?

И точно това доказва тенденциозното отношение на българските власти към случая с младата майка и нейното бебе. Става ясно, че с административни хватки и през Закона за гражданската регистрация, може да се отнема или да се дава българско гражданство.

Паралелът в тази схема е ясен.

На съдия Алексей Трифонов, роден в град Курск в СССР, чрез гражданска регистрация в Район „Илинден” му дават български акт за раждане като 16-годишен младеж! Дават му и ЕГН и му издават  лични документи на български гражданин.

А на бебето Руейда, родено в София и което от първата минута на своя живот е български гражданин по силата на закона , пак чрез Закона за гражданската регистрация, в Район „Красно село” заличават гражданската му регистрация като български гражданин. Така с административни хватки се заличава действието на Закона за българското гражданство, в който пише, че българско гражданство се придобива само по реда на този закон. Но, явно, определени заинтересовани кръгове, чрез Закона за гражданската регистрация, могат много лесно да представят един чужд гражданин като български гражданин, а при други, могат да заличат самоличността им като български граждани по месторождение. И няма земна сила, която да ги накара да изпълнят Закона за българското гражданство и Конституцията на Република България.

А Държавната агенция за бежанците играе основна роля по казуса с майката Катя Амие. Разполагам с Решение на Агенцията, от което става ясно, че на втори юни, 2020-та година, Агенцията за бежанците е дала ливанско гражданство на Катя Амие и отнема статута и на бежанец, който тя е получила още като малолетна – на 10 години.

В решението Агенцията  приема, че Катя е укрила, че е ливанска гражданка и дори отбелязват, че тя е декларирала неверни обстоятелства. Как едно 10-годишно дете може да укрие каквото и да е обстоятелство? И нали бежанският статут се предоставя след проверка на ДАНС? Какво са проверявали тогава от ДАНС? Агенцията за бежанците е посочила, че Катя Амие от 2012-та до 2019-та година била влизала и излизала многократно от Ливан с ливански паспорт, но от друга държава. Агенцията твърди, че Катя е с подменена самоличност. И тя била укрила тези факти. Това е много тежко престъпление. И да не се даде възможност на майката да се защити при такова обвинение!

В този казус, без държавата Ливан не може да има доказателства.  А Ливан издаде документ, че Катя Амие не е ливански гражданин.

И въпросът е – след като майката и бащата на Катя са лица без гражданство, как тогава тяхната дъщеря и тяхната внучка са ливански граждани?! От къде е дошло ливанското гражданство?!

Любопитна подробност е тази, че бащата на Катя – Махмуд Амие, който е със статут на бежанец в България от 2001-ва година, е бил задържан незаконно от българските власти, без никакви доказателства.

Това установява  Европейският съд за правата на човека през 2013-та година. И осъжда България за незаконното задържане на Махмуд Амие в Бусманци – в Дома за временно настаняване на чужденци.   Съдът в Страсбург присъжда обезщетение за него, за съпругата му и за малолетните му деца, между които е и Катя Амие. Бащата и цялото семейство осъждат България, но поради наложената 10-годишна забрана от българските власти, за влизане и пребиваване на територията на страната на бащата Махмуд, всъщност, Катя, майка и и братята и са принудени да пътуват до една европейска държава, за да могат да се срещнат с баща си.

Това е разделено семейство. Това е признато нарушение от Европейския съд за правата на човека, по член 8 от Конвенцията – право на зачитане на личния и семейния живот. Единодушно Съдът в Страсбург е приел, че  бащата е бил задържан незаконно в Бусманци.

Бащата на Катя е някъде в Европа от 10 години. И децата пътуват за да се видят с баща си. И в един момент, тези пътувания се ползват с аргумент, че били отправна точка за пътуване до Ливан. Какви са доказателствата, че Катя Амие е подновила самоличността си с ливански паспорт? Кое е новото име на Катя Амие? Коя е новата и самоличност? Ще очакваме Агенцията за бежанците да докаже това в Съда. А и…не се ли повтаря сега същото с дъщеря му и с внучката му,  което е сполетяло в България бежанеца Махмуд?

Агенцията за бежанците пише в своето Решение, че „констатира, че чужденката не е лице без гражданство”, както е заявила през 2001-ва година. Само че, тогава, през 2001-ва, Катя е била само на 10 години! И не е заявявала нищо! Дете, незнаещо български език, било заявило неверни данни!

Излиза така, че съдия Алексей Трифонов, никой не може да го задължи да докаже, че законосъобразно е станал български гражданин, а майката  Катя, само 40 дни след раждането на бебето и Руейда, е била привикана в Агенцията за бежанците и е била притискана да признае, че притежава ливанско гражданство. Съдия Алексей Трифонов притежава лични документи на български гражданин, без изяснено правно основание за това. А на бебето Руейда, българското Министерство на правосъдието присъди ливанско гражданство и го лиши от българското му гражданство по рождение. Само че, Конституцията не позволява това.

Защо разпоредбите на българското гражданство се прилагат по различен начин? Дали е според това – колко влиятелни са родителите ти, да ти се дава или да ти се отнема българското гражданство?

Героите в нашето разследване имат съвсем различен социален статус и съвсем различна съдба. Майката на бебето Руейда е бежанка без гражданство. А родителите на съдия Алексей Трифонов, към 1988 година са били високопоставени служители на МВР и ЦС на Профсъюзите.

Дори гражданството в България се предоставя и определя не според закона, а според човека. Само че, гражданството не е право на елита.

Това е основно човешко право, защитавано от ООН.

Кога в България това ще се промени? Кога човешките права ще бъдат зачитани от българските власти?

 

 

About De Fakto

Проверете също

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев подкрепя номинацията на Галина Захарова за шеф на ВКС

Адвокат д-р Ивайло Дерменджиев Председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев подкрепя номинацията на …

Формално и без мотиви ВСС подкрепи пред КС искането на Гешев срещу изслушването му в парламента

  Формално и без аргументи Висшият съдебен съвет изпрати становище до КС, в което подкрепя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.