DeFakto.bg DeFakto.bg
Бойчо Момчилов, данъчен експерт
С наближаването на парламентарните избори основните политически играчи, които ще се борят за народната любов и имат шанс да влезнат в следващият парламент публикуваха и своите виждания за икономическо развитите на страната. С настоящата статия ще се опитаме да помогнем на уважаемият читател да се ориентира в лабиринта от финансови и икономически идеи, с които основните претенденти за властта твърдят, че могат да постигнат икономически растеж или догонващо развитие на западните европейски държави.
Така след бърз прочит на платформите може да се заключи, че идеите в тях са изложени твърде общо и в повечето случаи звучат доста нереалистично и популистки, очевидно без да се правени и елементарни сметки как биха се финансирали и отразили на държавния бюджет. Това донякъде е разбираемо, защото все пак основната цел на предизборните платформи е да се разбере и хареса от възможно най-много избиратели. От друга страна финансовата и икономическата материя е безспорно сложна за разбиране и ако се подходи по-детаилно и професионално към излагането на тези идеи те могат да останат просто неразбрани.
Все пак експертния потенциал на една политическа организация, възможността и да управлява рационално икономиката, без риск за финансовата стабилност на държавата, както и разположението и по оста ляво – дясно до голяма степен проличава от данъчната и като цяло икономическа политика, която въпросната партия декларира, че ще следва ако вземе властта.
В това отношение например не може да се отрече, че ГЕРБ не са последователни. Те се определят като дясна партия, макар това да е спорно на моменти, но при всички случаи декларират запазване на досегашния откровено десен модел на данъчно облагане в България. Към момента на изготвяне на тази статия ГЕРБ не са обявили официално платформа, но нееднократно са декларирали в публичното пространство, че не предвиждат съществени промени в данъчната система и най-вече в данъчните ставки.
Можем да кажем, че подобна позиция поддържа и ДПС. На интернет страницата на партията има кратко изложение на основни управленски приоритети, които са твърде общи и звучат по-скоро като лозунги отколкото като конкретни идеи за управление. Явно от движението не разчитат на предизборната програма за привличане на избиратели и са подходили твърде формално. Все пак основните икономически експерти на формацията нееднократно са декларирали, че не предвиждат съществени изменения на данъчната система.
Третата основна политическа сила за тези избори е БСП. Тя рязко се отличава на фона на другите две партии, тъй като е публикувала на интернет страницата си достатъчно подробна платформа с конкретни идеи за управление на икономиката и за промяна на данъчната система на България. Въпросната платформа не предлага нищо революционно, но едва ли и това е възможно в една кризисна ситуация в икономиката, каквато безспорно е настоящата. Тук може би се е криело и най-голямото предизвикателство пред експертите на БСП, при изготвяне на програмата. Там безспорно има компетентни хора, които си дават сметка, че данъчната система има нужда от промяна и че повече не е полезна за страната в този си вид. Дават си ясно сметка, че тази данъчна система съществено допринася за продължаващото от години задълбочаване на неравенството в обществото и тежи най-много на хората на наемния труд.
От друга страна обаче, удара нанесен върху стопанските субекти от мерките срещу пандемията не позволяват на този етап налагането на допълнителна данъчна тежест върху бизнеса. В интерес на истината, в момент, когато целият свят се е фокусирал върху мерки за подпомагане на бизнеса е твърде нелогично и неуместно да се говори за налагането на допълнително данъчно бреме.
Затова смятам, че в програмата на БСП е търсен някакъв разумен баланс, като от една страна се предлагат мерки, които безспорно биха облекчили данъчната тежест върху по-уязвимите социални групи, а от друга страна се предлага завишаване на данъчната тежест върху по-високите трудови доходи, както и върху доходите на физически лица от капиталови участия в търговски дружества.
В програмата публикувана на сайта обаче не е посочено конкретно, колко ще е завишението на данъчното облагане, няма посочени конкретни данъчни ставки, посочено е само, че по-високите данъчни ставки ще се налагат върху доходите от труд в размер над 3600 лв. и ще засегнат само 120 000 души. Изрично е подчертано, че не се предвижда увеличаването на данъчната ставка върху корпоративните печалби.
Идеята за завишаване на данъчната ставка върху дивидента и ликвидационните дялове е обаче според мен твърде срамежливо загатната в програмата, като е посочено единствено, че ще се търси приравняване на данъчните ставки върху доходите от труд с доходите, които физическите лица могат да получават от капиталовите си участия в търговски дружества. Не се посочва обаче на какви нива ще бъде това приравняване. Това уточнение според мен е важно, тъй като, както стана ясно вече, от БСП предлагат прогресивна скала на данъчно облагане на доходите от труд и тук естествено възниква въпроса дали дохода от капитал ще се приравни към ниските нива на облагане на доходите от труд или към високите нива на облагане.
Подобна деликатност и тайнственост в излагането на идеята за увеличаване на данъчната тежест мога ди си обясня единствено с тежкото икономическо положение на по-голямата част от обществото. Явно в програмата е отчетен факта, че подробно излагане на конкретни завишени ставки на облагане би отблъснала не малка част от избирателите, които са били засегнати по един или друг начин от налаганите пандемични мерки.
От друга страна обаче, безспорен е и факта, че кризата спомогна за стремителното увеличаване на доходите на немалка част от обществото. Няма да е пресилено ако кажем дори, че корона кризата направи бедните по-бедни, а богатите по-богати. Такива последици на кризата се наблюдават в целият свят, не е само български феномен. Така например има цели сектори на икономиката, като фармация, IT технологии, е- търговия и други, които не само, че не бяха засегнати от кризата, но и реализираха значителен възход.
Именно и затова според мен в настоящият момент е все по-належащо да започне налагането на мерки, които могат поне отчасти да смекчат неимоверно разтворилата се ножица между доходите на бедните и богатите. В това отношение можем да кажем, че едно от безспорните достойнства на програмата на БСП е именно предвиждането на мерки, чиято основна цел е смекчаване на неравенствата по отношение на доходите в обществото и облекчаване на данъчната тежест на хората с ниски доходи.
Като такива мерки в програмата на БСП можем да откроим например предвидените промени в образованието, които целят да го направят по –адекватно за нуждите на пазара на труда и то в конкретен район на страната.
В теоретичните разработки посветени на проблемите на неравенството многократно се е изтъквало например, че неговото нарастване може да се избегне с подобрена образователна система, която предлага достатъчно бързо адекватни на технологичния прогрес квалификации. Повече и по-качествени инвестиции в качествено професионално и висше образование, както и по-големи възможности за достъп на по-широки кръгове от населението, би била със сигурност ефикасна политика за повишаване на ниските и средните заплати.
Друга основна мярка предвидена в програмата на БСП с цел смекчаване на неравенствата на доходите в обществото е въвеждане в законодателството на механизъм за ежегодно нарастване на минималната работна заплата, базирано на икономически критерии. В тази връзка следва да отбележим, че проблематично и нездравословно е да се увеличават заплатите по-бързо от производителността, но също така е вредно те да растат по-бавно от вътрешният продукт.
Като чисто данъчни мерки за облекчаване на масовият данъкоплатец и съответно смекчаване на неравенството по отношение на доходите в обществото можем да откроим въвеждането на необлагаем минимум, данъчните облекчения за семейства с деца, по-ниската ставка на ДДС за хранителни стоки и лекарства.
Целта на всички тези мерки е да повиши нивото на разполагаем доход на по-бедните членове на обществото, като по този начин се засили и потреблението на стоки от първа необходимост, като се предполага, че спестените пари от данъци ще отидат именно за такова потребление.
Проблема с бедността явно е твърде забележим, тъй като всички партии може би без ГЕРБ и ДПС предлагат необлагаем минимум като възможност за подобряване на жизнения стандарт и покупателна способност на обикновеният данъкоплатец.
Освен за облекчаване на потребителите, данъчни преференции могат да бъдат използвани и като стимул за бизнеса. В това отношение естествено и програмата на БСП не прави изключение. В нея са предвидени преференции по ЗКПО за местния бизнес в определени изостанали райони на страната, тоест предвижда се като данъчна преференция за регионално развитие.
Подобна мярка се съдържа и в сега действащото законодателство. Проблемът с нейното прилагане са тежките процедури и условия, които следва да са налице, за да може да се използва. Също така предоставянето на една такава преференция, следва да бъде съобразена и с правото на ЕС в областта на държавната помощ.
Така например съгласно сега действащото законодателство, предприятието трябва да избере дали да ползва преференцията като минимална помощ, или държавна помощ за регионално развитие, като в зависимост от избора си, то трябва да изпълни определени изисквания на закона (чл.188 и 189 от ЗКПО), базирани изискванията на правото на ЕС в областта на държавните помощи.
Безспорно ниските данъчни ставки и данъчните преференции, могат да бъдат за някои предприемачи стимул за развитие и разрастване на бизнеса, но далеч не са определящ фактор при взимането на инвестиционни решения. Това ясно проличава от срива на чуждестранните инвестиции в последните години. Очевидно за сериозните инвеститори много по-голямо значение има степента на правна защита на частната собственост и техните инвестиции, което пък се определя от качественото, бързо и справедливо правораздаване.
След трите големи системни партии, социологическите проучвания към настоящият момент подреждат партията на Слави Трифонов „Има такъв народ”. Нейната предизборна програма също е максимално лаконична и опростена. По същество няма какво да се коментира, тъй като в нея не са предвидени някакви съществени реформи на данъчната система. Декларирано е единствено, че партията ще следва политика по намаляване на данъчно – осигурителната тежест и въвеждане на необлагаем минимум. Предвижда се също програма за поетапно въвеждане на семейно подоходно облагане.
Липсата на бомбастични обещания от страна на „Има такъв народ” в областта на фискалната политика не е непременно лоша новина за целокупния български народ. Все пак това е партия съставена преди месеци от шоумен и сценаристи, които обаче явно си дават сметка за сериозността на фискалната материя и не са позволили да залитнат в откровено популистки вредни и неизпълними обещания.
Не такъв е случаят обаче с коалицията на Мая Манолова „Изправи се! Мутри Вън”. По същество тя няма предизборна програма, но на нейният сайт може да видим 70 управленски мерки. В тези мерки всеки може да намери нещо за себе си, но и да съжалява.
Така например като управленска мярка ни се представя идеята за повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 200 000 лв. и запазване на доброволната регистрация по ДДС като облекчение за микро- и малкия бизнес. Тази мярка безспорно би лишила държавния бюджет от съществени приходи.
За никого не е тайна, че основните приходи в бюджета са именно от косвени данъци и най-вече ДДС. Макар само тази мярка сама по себе си да коства значителни средства за държавата, от екипа на Манолова не са се задоволили с това. Явно са изхождали от идеята, че държавата е някаква отживелица и пречка за хората и бизнеса и следователно спешно трябва да бъде обезсилена и лишена от ресурси. За това се предлагат още намаляване със 75% на патентния данък до възстановяване на икономиката, временно освобождаване от данъци на сектори и производства като стимулираща мярка, отмяна на някои данъци и такса смет за фирми без дейност или при силно намалени обороти до излизане от икономическата криза, намаляване на данъчната тежест в частта данък върху ЕТ, данък върху застрахователни премии, данък върху доход от лихви и срочни банкови депозити, въвеждане на такса върху сделките с луксозни стоки.
Последната мярка е особено екзотична. За съжаление не става ясно каква точно услуга може да предоставя държавата при сключването на сделки с луксозни имоти и съответно да изисква такса за тяхното сключване. Подозирам, че от екипа на Манолова не правят разлика между такса и данък, затова тук можем само да подскажем, че такси се събират за извършени услуги, докато данъците са безвъзмездни плащания в полза на държавата.
Като единственият равностоен конкурент за тези избори на „Изправи се! Мутри Вън” в категорията по популистките обещания за спестяване на данъци можем да посочим формацията на Краси Каракачанов – ВМРО. Воеводите въобще не са се скъпили на обещания за данъчни облекчения, както за физически лица така и бизнеси. Въпросните идеи се съдържат в т.нар „Антикризисни мерки за съживяване на икономиката”.
Там смело се обещават неща като отпадане на данък дивидент, намаляване на данъка върху ЕТ, ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини, оборудване и технологии, антикризисно увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лева на 150 000 лева за период от 3 календарни години, замразяване на минималния и максималния осигурителен доход на нивата от 2020 година за период от 3 години. отпадане на данък „уикенд”.
Въпросните идеи няма как да не бъдат определени според мен като популистки и вредни за държавата и най-вече нейната финансова стабилност. Те освен, че биха лишили бюджета от съществени приходи биха изострили още повече проблема с неравенствата по отношение на доходите в българското общество.
