DeFakto.bg DeFakto.bg
Бизнесменът Пламен Бобоков и президентският секретар Пламен Узунов съдят прокуратурата, задето осми месец държи „на трупчета“ гръмко оповестеното дело за „престъпния сговор“ помежду им и така ги поставя в ситуация на непрекъсната несигурност – хем невинни (защото презумпцията у нас не е отменена и никой не е виновен до окончателното произнасяне на съда), хем под пресата на държавното обвинение и всяването на обществени съмнения, че са „криминални“ герои.
Двамата са завели дело срещу ПРБ по Закона за отговорността на държавата и настояват за по 26 000 лева обезщетение за всеки за нанесените им неимуществени вреди, съобщи „Сега“.
Те търсят сметка на прокуратурата за необяснимото нищоправене по обвиненията, че секретарят и бизнесменът се сговорили (от януари 2019 г. до май 2020 г.) единият да предава на другия информация за политическото положение в Либия и Украйна, с която Пламен Бобоков не можел да се снабди „по правомерен начин“. Като в същото време инкриминираната информация е налична в публични източници – БТА, цитираща международни агенции. Новото дело бе плод на десанта на спецпрокурори, военни обвинители и мускулести служители от Бюрото по защита в Президенството на 9 юли м.г. Бобоков и Узунов пък бяха задържани по Закона за МВР, а на 10 юли станаха обвиняеми и – освободени срещу гаранции. Арестите и на Бобоков, и на Узунов недвусмислено бяха признати за незаконни от съда. Това бе решението и за друг арестант от паметния 9 юли – президентския съветник Илия Милушев.
В исковата молба сега се припомня законовият принцип, че разследващите са длъжни в най-кратък срок да съберат необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Според НПК срокът за разследване е 2 месеца. Той може да се удължава по изключение при при фактическа и правна сложност на делото. В случая такава сложност няма. Към привличане на някого като обвиняем се пристъпва, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му, се казва още в исковата молба.
Ако след 8 месеца от началото на разследването обемът доказателства е същият и производството нито е прекратено, нито наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинение в съда, очевидно е, че разследването не се води с нужното усърдие и прокурорът не прави необходимото за да обезпечи своевременното му приключване, смята защитата на Бобоков и Узунов. И припомня практиката на съда в Страсбург, че закъснялата справедливост е потъпкване на справедливостта. Изискването за разумен срок на процеса има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването и да избегне положение, при което обвиняем се намира прекалено дълго в състояние на несигурност.
Действията на разследващите и прокуратурата се характеризират със стремеж към външна показност, неоправдана разгласа чрез медиите на част от събраните доказателства, без яснота дали имат отношение към предмета на доказване, се казва още в исковата молба. В нея се допълва, че в хода на разследването са направени политически декларации от прокуратурата срещу президента, чийто секретар е Узунов.
По това дело недопустимо бяха разгласени и доказателства – записи от онлайн кореспонденцията межу Бобоков и Узунов. Това стана и един от поводите Висшият адвокатски съвет да поиска от Върховния касационен съд тълкуване дали избирателното разпространяване от прокуратурата единствено на доказателства, които обслужват обвинителната теза, е съвместимо с презумпцията за невиновност. Защитата на Узунов и Бобоков допуска, че досъдебното производство продължава не с цел да се търси обективната истина, а да се поддържа медиен и обществен интерес и да се внушава, че двамата са виновни. И подчертава, че разследването е тежък удар по авторитета и на двамата.
Срещу Пламен Бобоков има още две дела – прокуратурата го включи в групата за „опасните боклуци“ (с твърдяното участие на брат му Атанас Бобоков, бившия зам.-министър Красимир Живков и др.), повдигна му обвинение и за държане на 50 недекларирани върхове на стрели – единственото, стигнало до процес. Забележителното е, че именно по него в хода на наказателния процес са запорирани имоти, в пъти надвишаващи „предмета на престъплението“.
